Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2203 от 11.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2744/2025
Вид
Определение № 2203
Подписан
11.07.2025
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.5, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а ,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2203 гр. П., 11.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720102744 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Делото е образувано въз основа искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу А. Б. Л., ЕГН **********, с която по реда на чл.422 от ГПК е предявен иск, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сума в общ размер на 371,17 лева, формирани както следва: за услуга с № ***, за периода от 16.09.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 11,98 лева формирана от месечни такси, ведно с лихва върху тази сума в размер на 2,56 лева за период на забава от 04.11.2022 г.до 10.02.2025 г.; за услуга с № 359895049888, за периода 16.09.2022г. - 15.03.2023г. в размер на 105,91 лева, формирана от месечни такси, ведно с лихва върху тази сума в размер на 22,51 лева за период на забава от 04.11.2022 г. до 10.02.2025 г.; за услуга с № *** за периода от 16.09.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 187,56 лева, формирана от месечни такси в размер на 180,48 лева и използвани услуги извън абонамента в размер на 7,08 лева, ведно с лихва върху тази сума в размер на 40,65 лева за период на забава от 04.11.2022 г. до 10.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сборната сума 305.45 лева, считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 744/2025 г. на PC - П., до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 744/2025 г. на PC – П..

Съдът като взе предвид предявения иск, и след като се запозна с проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 00744/2025 г. на ПРС, констатира следното:

1

Видно от приложеното ч.гр.д. № 00744/2025 г. на ПРС, по повод подадено заявление от „***“ ЕАД, в полза на ищеца е издадена заповед № 579 за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.03.2025 г. срещу длъжника А. Б. Л., за сумите предмет на предявения иск.

В срока по чл.414, ал.1 от ГПК – на 15.04.2025 г., е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от А. Б. Л., в което е заявено, че е изпълнил частично задължението по заповедта за изпълнение. Видно от приложената към възражението вносна бележка, Л. е заплатил в полза на заявителя – ищец, на сумата от 30.00 лева. Няма постъпило възражение от длъжника по чл.414 от ГПК.

С разпореждане от 16.04.2025 г., заповедния съд е изпратил препис от възражението за становище в три дневен срок.

В срока по чл.414а, ал.4 от ГПК заявителя е подал становище, в което е посочил, че ответника дължи сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При горните обстоятелства с разпореждане № 7531 от 29.05.2025 г., заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът като взе предвид горното, намира че заповедния съд не се е произнесъл по реда на чл.414, ал.5, изр.2 от ГПК по направеното от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, преди да даде указания на заявителя за предявяване на иск. Това е така, тъй като подаденото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК има суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, т.е. до произнасянето от заповедния съд по постъпилото възражение по чл.414а от ГПК. По това възражение настоящия съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе, а по същото следва да се произнесе заповедния съд, както регламентира нормата на чл.414а ,ал.5 от ГПК.

Следва да се има предвид, че при произнасяне по постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, заповедния съд ще обективира волята си дали ще приеме възражението за основателно или не, респ. дали ще разпореди да се издаде изпълнителен лист за остатъка от вземането по 2 издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или не, и едва след влизане в сила на акта на заповедния съд, по отношение постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, може да се определи и предмета на иска, който заявителя да предяви по реда на чл.422, вр. чл.414а, ал.6 от ГПК, в случай че заповедния съд приеме подаденото възражение по чл.414а от ГПК за основателно, и обезсили изцяло или частично издадената заповед за изпълнение.

От друга страна, тъй като заповедния съд е приел, че длъжника е подал възражението по чл.414а от ГПК, то и липсата на неговото произнасяне по основателността на постъпилото възражение, води до липса на правен интерес от предявяване на иска от заявителя.

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по постъпилото от длъжника в заповедното производство възражение по чл.414а от ГПК, а това е в изключителна компетентност на заповедния съд, поради което и искът се явява преждевременно предявен, независимо от дадените от заповедния съд указания на заявителя – ищец по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Този извод следва от материалите съдържащи се в заповедното производство, от които не се установява длъжникът да е подал възражение по чл.414 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че предявеният от заявителя иск се явява недопустим.

В горния смисъл, и с цел изясняване дали постъпилото възражение от длъжника по чл.414а от ГПК в заповедното производство е основателно или не, респ. дали по заповедното производство следва да бъде издаден изпълнителен лист за остатъка от вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или не, то искът се явява недопустим, поради което и настоящото дело следва да бъде прекратено, а ч.гр.д. № 00744/2025 г. на ПРС се изпрати на заповедния съд за произнасяне по реда на чл.414а от ГПК по постъпилото от длъжника възражение, каквито правомощия не притежава исковия съд.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 02744/2025 г. на П. районен 3 съд.

ИЗПРАЩА ч.гр.д. № 00744/2025 г. на ПРС на заповедния съд за произнасяне по постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 00744/2025 г. на ПРС, да се ОТДЕЛИ и ВЪРНЕ на заповедния съд, като към него се приложи и препис от определението.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4