Решение № 3288 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3288 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100503651 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20010878 от 07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 5623/2021 г., по описа на СРС, І ГО, 33 състав е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК **** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждането на ответника да заплати сумата от 1644,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на ремарке ДК № ****, закачено на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ****, настъпили вследствие на ПТП от 03.07.2020 г. около 04:00 часа в Англия на паркинг “Swindon”, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 300,00 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „М.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника му юрск. Н. Благоев, в която същото се обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е изследвал в цялост събраните по делото писмени доказателства. Излагат се съображения, че от страна на ищцовото дружество, в хода на производството по делото е било доказано наличието на валиден договор по застраховка „Каско“ на МПС с ответното дружеството по отношение на процесното ремарке. Поддържа се, че по делото е било доказано също така, че в срока на покритие е настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП на 03.07.2020 г., около 04:00 ч., в Англия, при което на паркинг “Swindon”, водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № 7Р5.6385, с прикачено към него полуремерке „Шмитц“, с рег. № 6Р2.6752 не успява да паркира правилно и се удря в ремарке с peг. № ****, собственост на ищцовото дружество „М.Т.“ ЕООД, което е било закачено за товарен автомобил марка „ДАФ“ с № 1

****, спрял на паркинга, в резултат на което на ремаркето били нанесени материални щети.

Навеждат се доводи, че от приетата по делото САТЕ по делото се доказвало, както наличието на увредените детайли, така също и механизма на увреждане и съответно заплатената от ищцовото дружество цена. Поради изложеното се поддържа, че ищецът е доказал в хода на съдебното производство основателността на претенцията се, застрахователният договор и направеният и платен от него ремонт на процесното ремарке, поради което предявеният иск е изцяло основателен.

Предвид изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по делото ЗК „Л.И.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния си представител юрск. К.М., в който същата се оспорва като неоснователна. В тази връзка се излага становище, че първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и мотивирано по основателността на предявения иск, като в съответствие с представените и приети по делото доказателства, правилно го е оставил без уважение. Поддържат се доводи, че въпреки правилно указаната от съда с доклада по делото доказателствена тежест, от ищцовата страна не е било проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, които в тяхното кумулативно наличие могат да обосноват основателност на предявения иск. В тази връзка се излагат съображения, че решаващият състав е приложил правилно неблагоприятните последици от недоказването, като е отхвърлил предявените искове.

Поддържа се, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „М.Т.“ ЕООД против ЗК „Л.И.“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1644,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на ремарке ДК № ****, закачено на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ****, настъпили вследствие на ПТП от 03.07.2020 г. в Англия на паркинг “Swindon“.

В исковата молба ищецът (жалбоподател в настоящото производство) твърди, че застрахователното събитие е реализирано при следните обстоятелства: на 03.06.2020 г., около 04:00 часа в Англия на паркинг “Swindon” е настъпило ПТП, при което водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № 7Р5.6385 не успява да паркира правилно и се удря в ремарке ДК № ****, собственост на ищцовото дружество, което е било закачено на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ****, спрял на паркинга, в резултат на което на ремаркето били нанесени материални щети. Твърди се, че по силата на договор за застраховка „Каско“ на МПС № 93002010018556/03.02.2020г. със срок на валидност от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г., ответникът отговаря за причинените вреди, за което при него била образувана щета № 14102020, но ответното дружество отказало да плати застрахователното обезщетение.

2

В допълнително депозирана по делото молба в открито съдебно заседание на 21.10.2021 г., ищцовото дружество сочи, че е допусната грешка от водачите в датата на съставяне на представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП, като е изписана дата 03.06.2020 г., вместо коректната дата на ПТП 03.07.2020 г., във връзка с което е направено искане съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка на документа. Посоченото искане е оставено без уважение от съда с мотиви, че не е предвиден ред за поправка на очевидна фактическа грешка на прието по делото писмено доказателство, поради което СРС е приел, че се касае за направено последващо твърдение на ищеца, че датата на настъпване на процесното ПТП е 03.07.2020 г.

Ответникът ЗД „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по изложени съображения за това.

Оспорва процесното ПТП да е настъпило на твърдяната в исковата молба дата - 03.06.2020 г., тъй като в представения протокол за ПТП датата е поправена на 03.07.2020 г. Твърди се наличието на неверни данни, посочени от застрахованото лице, като не е ясна датата на ПТП. Сочи, че при ЗК „Л.И.“ АД не е образувана щета с № 14102020, а във връзка със събитие, за което се твърди да е възникнало на 03.07.2020 г. при ответника е била образувана щета № 0000-1361-20-802154. Поддържа се, че поради непредставяне на двустранния протокол в оригинал след неговото изискване, а на негово цветно копие с дата на съставяне 03.06.2020 г., ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение.

Отделно сочи, че не е спазен срокът за уведомяване на застрахователя в случай, че събитието е настъпило на 03.06.2020 г., като уведомяването е извършено на 03.07.2020 г.

Оспорва в условията на евентуалност стойността на вредите, които намира претендирания размер за завишен.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

3

Предявените искове са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, възникнало въз основа на договор за имуществено застраховане, настъпването на покрито застрахователно събитие, от което са причинени вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и сочените вреди и размера им. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже своите възражения: за осъществяването на положителните факти /умишлено излагане от застрахования на недостоверни данни за застрахованото МПС и/или застрахователното събитие и наличието на причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, респ. с вредите/, които да изключат възникването на задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение.

В случая няма спор по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от представената застрахователна полица, че между страните е съществувало валидно правоотношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ № 93002010018556/03.02.2020 г. със срок на валидност от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г., предмет на който е увреденото ремарке, ДК № ****, закачено на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ****. По силата на сключения договор „Каско“ на МПС, ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД е поело задължение да заплати обезщетение за настъпили по застрахованото МПС вреди при осъществяване на някой от покритите от застраховката рискове, като ищецът е заплатил дължимите премии.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с действителното настъпване на процесното събитие и по-конкретно относно датата на настъпване на описаното от ищеца в исковата молба събитие, както и механизмът на настъпването му и съответно налице е основание за ответното дружество да откаже изплащането на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение.

Въззивният съд приема, от съвкупността на събраните по делото доказателства, че по делото не се установи през времето на действие на процесния застрахователен договор да е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, а именно твърдяното ПТП на 03.07.2020 г., около 04,00 ч., в Англия на паркинг “Swindon.

Ищецът (жалбоподател в настоящото производство) първоначално твърди, че моментът на настъпване на ПТП е на 03.06.2020 г. около 04:00 часа, като впоследствие променя твърдението си, като сочи, че датата на ПТП е на 03.07.2020 г.. Твърденията на ищцовото дружество са, че застрахователното събитие е реализирано при следните обстоятелства: на 03.07.2020 г., около 04,00 ч., в Англия на паркинг “Swindon, при извършване на маневра по паркиране, водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № 7Р5.6385 не успява да паркира правилно и се удря в ремарке ДК № ****, собственост на ищцовото дружество, което е било закачено на товарен автомобил марка „ДАФ“ с ДК № ****, спрял на паркинга, в резултат на което на ремаркето били нанесени материални щети.