Присъда № 258 от 13.05.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ 31.07.2024г. към ПРИСЪДА № 258/24.04.2024г. по НОХД № 482/2024г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав

Производството е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура в СРС обвинителен акт срещу В. В. И. с ЕГН ********** по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ от НК.

В разпоредително заседание ОЮЛ – П.К. ЕООД, редовно уведомено за правата си , не се представлява.

В разпоредително заседание ОЮЛ „В.-С“ ООД, редовно уведомено за правата си се представлява от управителя си – С. С., която заявява, че дружеството няма искане за конституиране като граждански ищец.

В разпоредително заседание по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

В съдебно заседание на 26.03.2024г. съдът е дал ход на съдебното следствие по реда на глава 27-ма от НПК, като с определение е одобрил изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие да не се провежда разпит на св. С. С. и изслушване на вещите лица Б. М. и Д. П..

В съдебно заседание на 24.04.2024г. , в хода на съдебните прения представителят на СРП, прокурор Х., поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин, чрез събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, което да изтърпи ефективно.

В съдебно заседание подс. И. се явява лично и с адв.Г..

В хода на съдебните прения, последният иска подсъдимият да бъде оправдан.

В подкрепа на искането си , адв. Г. сочи, че е налице съществено противоречие в показанията на свидетелите Б. и С., досежно облеклото и физическите белези на извършителя.

На следващо място се акцентира върху неустановяването на вещитепредмет на престъпление, липсата на дактилоскопни следи и отрицателен резултат от лицевото идентифициране.

В хода на съдебното следствие, подс. И. дава обяснения, в които сочи , че никога не е влизал в заведението, от което е извършена кражбата. Посочва, че е бил на мястото и сам той е посочил къде са позиционирани камерите за видеонаблюдение. Заявява също, че е бил заплашван от собственика на заведението.

1

В хода на съдебните прения подс.И. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника си, а в последната си дума заявява, че съжалява и иска да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. В. И. с ЕГН ********** е роден на *** г. в с. ***, общ. ***, с българско гражданство, неженен, с основно образование, работи като строител .

Същият е многократно осъждан.

Към 2022 г. „П.К.“ ЕООД с ЕИК ******** управлявано от св. И. И. стопанисвало обект - бар „Ф.“ , находящ се в гр. ***, „Н.“ № ***. Заведението имало две помещения – основен салон на първи етаж и втори салон на приземния етаж в сградата.

През лятото на 2022г. дружеството започнало да ремонтира основния салон и той бил затворен за посетители.

За целта на ремонтните дейности в това помещение били складирани материали и машини , вкл. и 1 бр. професионален къртач, марка „В.“, модел „G. 11 E“, 1 бр. секач с опашка SDS max, марка „В.“, модел „G. 11 E“, собственост на „В.-С“ ООД , и 1 бр. къртач марка „R.“ и 1 бр. винтоверт, марка „В.“, собственост на „П.К.“ ЕООД.

Заведението функционирало само в салона на приземния етаж.

По същото време – лятото на 2022г. подс. И. работел като охранител на строителен обект, находящ се в гр. ***, съседна на ул.“Н.“ и често минавал по улицата пред кафене-бар „Ф.“.

На ***г. около 04:00ч. подс. И. дошъл пред заведението, което още работело, влязъл през външната метална врата, после се качил на първия етаж , влязъл в помещението, в което се извършвали ремонтните дейности и взел от там 1 бр. професионален къртач, марка „В.“, модел „G. 11 E“, 1 бр. секач с опашка SDS max, марка „В.“, модел „G. 11 E“.

След това подс.И. напуснал помещението заедно с вещите и се отправил към ул. ***.

Минути по-късно подс. И. се върнал , отново влязъл в помещението, взел 1 бр. къртач марка „R.“ и 1 бр. винтоверт, марка „В.“, след което излязъл и тръгнал по улицата, където се разминал със св. А. Б. и се отдалечил с вещите.

След като установил липсата на описаните вещи, св. И. подал сигнал в 04 РУ СДВР.

От заключението на СОЕ се установява, че стойността на отнетите вещи е , както следва: 1 бр. професионален къртач, марка "В.", модел "G. 11 E" - 736, 70 лева; 1 бр. секач с опашка SDS max, марка "В.", модел "G. 11 E" - 9,00 лева;

1 бр. къртач марка "R." - 114,00 лева и 1 бр. винтоверт, марка "В." - 90,00 лева, 2 или всички вещи на обща стойност 949,70 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства и приобщените по реда на чл. 372, ал. 2 и чл. 283 от НПК протоколи и другите документи съдържащи се в ДП 1463/2022 година по описа на 0 4 РУ СДВР.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, както и тези, приобщени по реда на чл. 372, ал. 2 и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК.

Основните гласни доказателства са тези, събрани чрез разпита на св. Б. и св. С.. Двамата свидетели , независимо един от друг сочат обстоятелствата, които са възприели непосредствено, а именно: и двамата сочат присъствието на подс.И. непосредствено до помещението, от което са отнети вещите, а св. Б. е категоричен , че подсъдимият е носел „строителни“ машини в ръце, когато се е отдалечавал от мястото.

Показанията на свидетелите , относно лицето, което са възприели се подкрепя от протокол , в които е обективирано разпознаване на лице по снимки.

Следва да се посочи, че подс. И. е декларирал саморъчно отказ от участие в разпознаване „на живо“, респективно съдът не намира основания да дискредитира протоколът от извършеното действие по разпознаване.

Показанията на св. Б. и св. С. са основните доказателствени източници за установяване на релевантните факти относно време, място и начин на извършване на деянието и неговия автор.

Съдът не намери основание да дискредитира показанията на тези свидетели, липсват съществени противоречия, а наличието на несъществени такива, по-скоро потвърждава извода на съда за тяхната правдивост. Съвсем естествено е всеки човек да възприема и възпроизвежда по различен начин една и съща обективна обстановка и това е така по причина , че човешките възприятия са субективни и зависят от множество фактори.

Съдът кредитира и показанията на св. И., от които се индивидуализира предмета на престъплението, като в тази им част , показанията се подкрепят и от приложени по делото писмени доказателства – договор за отдаването на вещи под наем и фактури, и показанията на св. С. – управител на „В.-С“ ООД.

От показанията на св. Е. се установява, че същият в качеството на управител на „ Е.Т.“ ЕООД е сключил трудов договор с под.И. на и му е разрешил да живее във фургон на строителен обект, находящ се в гр. ***. От показанията на този свидетел се установява, че за времето от 04 до ***г., подс.

И. е бил и нощна охрана на обекта.

Заключението на изготвената на ДП и приета по делото СОЕ, допълва информацията относно предмета на посегателство, на процесното деяние, като установява стойността на процесните строителни машини.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че 3 подсъдимият В. В. И. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.

Описаната фактическа обстановка, съдът намира за съставомерна по посочения текст.Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на всеки друг , но не и на дееца, като субектът може да бъде всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл.За да е налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ от чуждо владение.Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да установи своя фактическа власт върху него.

При така приетото от фактическа страна , следва извод, че всички елементи от състава на престъплението са изпълнени.

В конкретния случай , кражбата е извършена при условията на опасен рецидив.

От справката за съдимост на подс.И. се установява, че:

На 15.10.2015г. е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 17 522/2015 г. на СРС-НО, 103 състав, като И. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.

196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. "А" и б.

"Б", вр. чл. 20, ал.2 от НК и му е било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 2 месеца.

На 26.04.2018г. е влязло в сила определение на СРС- НО по НЧД 1191/2017 г., с което на И. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 14 351/2014 г. на СРС, НОХД № 928/2014 г. по описа на СГС, НОХД № 434/2011 г. по описа СГС, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 4 години и 8 месеца.

Постановено е посочените наказания да бъдат изтърпени ефективно.

Видно от справката, изготвена от МП ГДИН , наказанието по НОХД 15522/2015г. по описа на СРС е било изтърпяно от И. на 08.09.2018г., като е бил освободен условно предсрочно с остатък от 1 месец и 23 дни.

Видно от съдържанието на същата справка, общото най-тежко наказание от 4 години и осем месеца , определено по НЧД 1191/2017г. по описа на СРС е било изтърпяно от И. (чрез приспадане и зачитане) на 28.11.2017г.

От изложеното следва, че престъплението , предмет на настоящето дело е извършено в срока по чл. 30 от НК и са налице условията на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

Подс. И. е извършил деянието при форма на вината-пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

4

Причините и условията за извършване на деянието от подс. И. са незачитане на законния ред в страната, правото на собственост и стремеж за противоправно облагодетлстване.

За престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода, като същото е умишлено по своя характер.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на чл. 54 от НК при наличието на отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъжания на подс.И. , извън тези, мотивирали приложението на квалифициран състав на престъплението.

При индивидуализацията на наказанието по размер , съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства: стойност на предмета на престъпно посегателство, близка до стойността на минималната работна заплата за страната към момента на деянието, добро процесуално поведение и обстоятелството, че престъплението е извършено в сравнително отдалечен период от време , след изтърпяване на последното приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода.

С оглед тези обстоятелства, съдът намери, че за извършеното престъпление на подс. И. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

С оглед изхода от делото , съдът намери, че разноските по делото следва да бъдат възложени на подс.И..