Решение № 832 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330116143 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Р. ЕГН ********** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 по предявени обективно съединени искове с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството му на кредитодател, е подписан договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е получила в заем сумата от 1600 лева, разпределен на 10 месечни погасителни вноски, като три от тях били за сумата от 53,40 лева и седем погасителни вноски в размер на 260,09 лева. Съгласно договора, заемната сума се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 40.05 % годишно и фиксиран ГПР по заема от 47,92%. Ищцата сочи, че според сключения договора за кредит същият е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител съгласно чл.5 от договора, който следвало да отговаря на чл.23 от Общите условия по договора за кредит. Договореното обезпечение следвало да се представи в тридневен срок от сключването на договора или се дължала неустойка по силата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от договора за заем, в размер на 1779,17 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора за заем, като първите три вноски се оскъпявали със сумата от 322,60 лева, а следващите седем погасителни вноски били в размер на 115,91 лева, като общо вноската била в размер на 376 лева. Счита, че договорената неустойка, предвидена в договора за нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

Освен това излага, че целият договор за кредит е недействителен на основание по чл.22, 1 вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размер на възнаградителната лихва и това как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. От друга страна, клаузата за възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Ищцата сочи, че договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и 11 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не бил посочен размера на възнаградителната лихва и ако тя се разпределя във времето с изплащането на месечните вноски и понеже липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума и не било посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Договорента възнаградителна лихва в договора била нищожна пораи противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва при неозбезпечени кредити. Договорената неустойка била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави и е прекомерна. Претендира разноски.

От ответника е постъпил отговор в срок, с който счита исковете за неоснователни.

Претендира разноски.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

От представения договор за потребителски кредит, сключен на ****** град Пловдив между „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, като кредитор, Д. Г. Р. ЕГН **********, като заемател, е видно, че на ищеца е била предоставена сумата от 1600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %, ГПР в размер на 47,92 %, общ размер на всички плащания от 1980,83 лева, срок на заема в месеца: 10, на десет броя месечни погасителни вноски в размер на 3Х5340 лв. и 7Х260,09. Между страните няма спор, че сумата е била предоставена на ищеца и че между страните е налице сключен договор за паричен заем.

Относно възраженията за недействителност на клаузите за неустойка и възнаградителна лихва, съдът намира следното:

Ишецът е посочил, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорения по договора ГПР е 47,92 %, а фиксираният лихвен процент е 40,05 %. Договорът е сключен за 10 месеца, поради което общия размер на договорната лихва е 380,83 лв. за периода 15.08.2022г. – 15.05.2023г..

За този период основният лихвен процент на БНБ е варирал от 1,30 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./ до 2,77 % + 10 пункат което прави размер на законната лихва към дата на сключване на договора 11,30 %. Трикратният размер на законната лихва към 14.07.2022г. е 30 %. По процесния договор ответникът е получил 1600 лева като се е задължил да върне 1980,83 лева. Страните са се съгласили това да стане на 10 месечни погасителни вноски. По принцип няма пречка страните да уговорят договорна лихва в размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали тази 2 уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.

315/2005 г. на ВКС, II г. о.. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на малко повече от 4 пъти противоречи на добрите нрави.

Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. Ето защо клаузата за възнгадителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Установява се от заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, че платената по договора възнаградителна лихва е в размер на364,88 8 лева, която сума следва да бъде върната на ищеца поради началната липса на правно основание за нейното получаване от кредитора с оглед установената по делото нищожност на възнаградителната лихва. Ето защо искът за връщането й при начална липса на основание ще се уважи като основателен.

По иска за неустойка:

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 1779,17 лв. Така предвиденият размер на неустойката е по-голям от заетата сума и противоречи на чл. 21, ал.

1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното 3 неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер като неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 100 % от заетата сума. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 1779,17 лева. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо краузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Установява се от заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, че платената по договора неустойка е в размер 1610,76 лева, която сума следва да бъде върната на ищеца поради началната липса на правно основание за нейното получаване от кредитора с оглед установената по делото нищожност на неустойката. Ето защо искът за връщането й при начална липса на основание ще се уважи като основателен.

По разноските:

На ищеца ще се присъдят разноските по делото в размер на 99,44 лева за държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

Настоящият състав намира, че в полза на адв. К. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Д. Русенова като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за подаване на искова молба при материален интерес от 2000 лева и явяване в едно открито съдебно заседание, при което претендираният размер от 961 лева е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ответника възнаграждение на адвоката е в размер на 400 лева.

Съобразно изложеното на адв. К. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 400 лева, платимо от ответника. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Г. Р. ЕГН ********** да върне на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 4 сумата от 364,88 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва, уговорена в договор за потребителски кредит № **** г., сключен ме жду „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 и Д. Г. РУСЕНОВА, ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 3.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. Г. Р. ЕГН ********** да върне на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 сумата от 1610,76 лева, представляваща недължимо платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, уговорена в договор за потребителски кредит № ***** от 14.07.2022 г., сключен ме жду „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 и Д. Г. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 3.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 да заплати на адв. К. Й. К. с личен номер 1600049240 от АК Пловдив на осн. член 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 400 лева.