Решение № 17135 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17135 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110155254 по описа за 2022 година

Ищецът „***“ ЕАД е предявил срещу „***“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2306,18 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 24.12.2021г. на АМ „Т.“, при км. 37 в посока гр. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022г. до окончателното изплащане на главницата. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС марка „БМВ“ с рег. № ***, който поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, удря в задната част лек автомобил „Ауди“ с рег.

№ ***, който от своя страна отскача и се удря в автомобила пред него. Към датата на ПТП увреденият лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** бил застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, а гражданската отговорност на виновния водач - при ответника. По образуваната във връзка с ПТП щета, на извършилия ремонта на увредения автомобил сервиз била заплатена сумата от 5670,64 лева за възстановяване на щетите. Плащането било извършено на 13.05.2021г. За транспортирането на автомобила била заплатена и сумата от 885,60 лева. Ответникът бил поканен с регресна покана да заплати сумата 6571,24 лева, от които: 5670,64 лева – обезщетение за възстановяване на щетите, 885,60 лева – разходи за транспортирането му и 15,00 лева – ликвидационни разходи. От така претендираната сума ответникът заплатил чрез прихващане сумата от 4265,06 лева. Неплатена останала сумата от 2306,18 лева, която се претендира в настоящото производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и в 1 тази връзка оспорва материалната доказателствената сила на двустранния протокол за ПТП.

Твърди липса на противоправно поведение на водача на МПС марка „БМВ“ с рег. № ***.

Прави възражение за съпричиняване на водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, който бил намалил внезапно скоростта си на движение и станал причина за ПТП. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена. Оспорва процесното МПС преди ПТП да е било в изправност. С тези доводи моли искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

По делото е безспорно, а и видно от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № ***/11.11.2021 г., към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“.

Между страните не се спори и от представената застрахователна полица № *** от 18.09.2021 г., както и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „БМВ“ с рег. № ***, за периода 18.09.2021 г. до 19.06.2022 г. при ответното дружество.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 24.12.2021 г. се установява, че на посочената дата около 11:15 часа, на автомагистрала „Т.“ около км 37 в посока гр. Б., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***, управляван от Г. К., и лек автомобил „Ауди А6“, с рег.

№ ***, управляван от Д. М.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Ауди А6“ е посочено задна броня, багажник, предна броня. Протоколът е подписан от двамата водачи, като Г. К. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, 2 б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № *** относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията на разпитаната свидетелка Д. М. М.. От тях се установява, че свидетелката към 2021 г. е управлявала застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че на 24.12.2021 г. между 10:00 и 12:00 часа пътувайки по автомагистрала „Т.“, в района на 37-ми километър, видяла че пред нея се блъснали няколко коли. Свидетелката намалила скоростта и спряла. В този момент автомобилът й бил ударен от движещото се зад нея МПС. От удара нейният автомобил се изместил напред и ударил спрелия пред нея автомобил. Спомня си, че след това всички преместили автомобилите си в аварийната лента, някой от водачите си тръгнали, а други останали да изчакат пристигането на органите на МВР. Разказва, че тъй като автомобилът й не могъл да се движи на собствен ход, свидетелката извикала „Пътна помощ“ и същият бил транспортиран до гр. Б.. Посочва, че в резултат на инцидента в задната част на автомобила всичко било увредено – стопове, багажник, гърнето, бронята, акумулаторът бил спукан.

За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни доказателства и чрез разпита на св. Г. Д. К., водачът на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***. От тях се установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Т.“ около 37 километър. Свидетелят разказва, че се движел в най-лявата лента, като пред него имало още 4-5 автомобила. Скоростта на автомобилите пред него се забавила и той решил да навлезе в дясната пътна лента, която била свободна. Поддържа, че в този момент автомобилът пред него се ударил с движещите се отпред автомобили. От удара автомобилът се завъртял и ударил неговия. Сочи, че неговото МПС не се е удряло никъде. Твърди, че пристигналите на място органи на КАТ казали, че свидетелят е виновен и поради тази причина в изготвения двустранен протокол за ПТП свидетелят посочил, че негова е вината. Посочва още, че ударил другия автомобил в страничната част, но по-назад. Твърди, че се намирал на 30-40 метра от автомобила пред него и се движел с около 80 км/ч. Посочва, че щетите по автомобила му били: увредена предна броня, капак и един фар, в задната част не е имало щети по автомобила.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частта им относно обстоятелствата, при които е настъпил ударът, тъй като са фрагментарни, вътрешно противоречиви и изолирани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място твърденията му, че увреденият автомобил пръв се е ударил в движещите се по магистралата МПС-та и се завъртял, вследствие на което последвал удара в неговия автомобил, не намира опора в нито едно друго събрано по делото доказателство. Точно обратното, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че лек автомобил „„БМВ 530“, с рег. № *** пръв ударя движещия се пред него лек автомобил Ауди А6“, с рег. № ***, като вследствие от настъпилия удар последният се удря в движещите се отпред МПС-та.

Отделно показанията на свидетеля са и непоследователни, тъй като първоначално свидетелят заявява, че неговият автомобил „не се е удрял никъде“, а след това посочва, че по автомобила му били увредени предна броня, капак и един фар. Ето защо показанията на свидетеля К. съдът оценява като такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.

В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива чрез 3 разпита на св. М., е и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***, който се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост и не е спазил необходимата дистанция спрямо лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, вследствие на което е реализирал ПТП с него.

Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, експертът е приел, че контактът между двете МПС-та е в зоната на предната част на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***, и задната част на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, като вследствие на удара лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, се измества напред и настъпва съприкосновение със спрялото пред него МПС. Според вещото лице водачът на лек автомобил Ауди А6“, с рег. № *** не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***. Според експертното мнение водачът на лек автомобил „БМВ 530“, с рег.

№ *** е имал възможност да предотврати произшествието при движение със скорост и безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. Й. потвърди, че ПТП е било предотвратимо, при движение с по-ниска скорост или при поголяма дистанция от страна на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че водачът не е изпълнил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.