Решение № 246 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330201923 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0444-000669/13.12.2023 год., издадено от Началник Сектор към ОДМВР гр.Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на А. Х. Х., с ЕГН: ********** на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Х. Х., в жалбата, в депозирана до съда молба и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител прави искане за отмяна на атакуваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, за което излага аргументи.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ „Полиция“ 05 – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище описва приетите за установени действия на санкционираното лице, с които е констатирано конкретно нарушение на ЗДвП.

Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата с искане за намаляване на неговия размер до минимално предвидения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 04.11.2023 год. срещу жалбоподателя А. Х., ЕГН: ********** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 950097/04.11.2023 год., в който било посочено за установено следното: за това, че на 04.11.2023 год. в 00:50 часа в гр.Пловдив, на кръгово движение на бул.“Освобождение“ с ул.“Свети Княз Борис 1 Покръстител“ управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *******, като извършва следното нарушение: 1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Актосъставителят приел, че по този начин Х. виновно е нарушил разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. И. Т. Т. /актосъставител/ и св.Б. И. Б..

Свидетелят Т. поддържа съставения от него акт. При изпълнение на служебните си задължения по време на нощна смяна, заедно с колегата му констатирали жалбоподателя да осъществява дрифт. Свидетелят сочи, че водачът се завъртял един път, а след това и втори път, след което полицейският патрул тръгнал след него. При проверката водачът бил тестван за алкохол. Съставеният срещу него АУАН бил подписан от водача без възражения. Свидетелят няма спомен дали водачът е бил придружен от друго 2 лице, пътуващо в управлявания от него лек автомобил.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Т. като обективни и незаинтересовани от изхода на делото.

В хода на съдебното следствие по молба на процесуалния представител на жалбоподателя беше разпит св.Б. Б., който сочи, че е колега на санкционираното лице. На процесната дата жалбоподателят взел от болницата св.Б. и се насочили да се прибират. На бул.“Освобождение“ видяли свободно паркомясто, заради което водачът направил обратен завой на светофара, минали кръговото, за да се върнат обратно по пътя, след което със светлинен и звуков сигнал били спрени за проверка от полицейски служители. Проверени били документите и на двамата. На свидетеля било разпоредено да не напуска лекия автомобил. На жалбоподателя бил съставен акт, според свидетеля – акт за превишена скорост. Актът бил съставен на мястото на проверката – бул.“Освобождение“. Свидетелят сочи, че когато навлезли в кръговото движение не е имало занасяне или приплъзване на автомобила, нито действия извън обикновеното вземане на кръговото движение. Предполага, че автомобилът бил с предно предаване.

Съдът кредитира показанията на св.Б., доколкото същите не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При извършената служебна проверка съдът намира, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.

Въпреки това, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и поставят настоящият съдебен състав в невъзможност да се произнесе по правилността на атакувания санкционен акт. Такива процесуални нарушения са неизпълнение на императивните изисквания за необходимото и задължително съдържание на АУАН и НП. Конкретно в случая са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в акта, нито в постановлението е дадено конкретно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването им с оглед 3 въведената правна квалификация, а именно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърдяната за нарушена разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушаването на тази забрана и използването на пътищата, отворени за обществено ползване от водач за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се санкционира на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

Видно от съдържанието на двата акта на администрацията, от обективна страна е въведено твърдение, че жалбоподателят А. Х. като водач на МПС използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Описано по този начин протИ.правното поведение /единствено с цитиране на нарушената законова разпоредба/ не представлява от обективна страна ясно и конкретно описание на онези целенасочени действия, които е извършил жалбоподателят, като водач на автомобила, с които е нарушил правилото да използва обществен път съобразно предназначението за превоз на хора и товари. Какъв е бил механизмът на осъществяване на деянието не може безспорно да се установи и от показанията на актосъставителя, сведени до посочване на „констатирахме дрифт“ и „…един път се завъртя, втори път се завъртя…“. С какви точно действия е осъществен дрифт и дали завъртането е било в резултат на целенасочените действия на водача, като например форсиране на двигателя на лекия автомобил, в резултат на което автомобилът е поднесъл и се е завъртял, с категоричност не може да се установи, още повече, че завъртане на МПС може да бъде и в резултат на атмосферните условия или състоянието на пътя, което води до различен от разглеждания състав на административно нарушение. Едва с депозираната от наказващият орган молба-становище е дадена конкретика по случая с описване на конкретни действия на жалбоподателя, които обаче не намират подкрепа нито описаното в АУАН и НП, нито се потвърждават от изложеното от актосъставителя в неговите показания като свидетел. Това от своя страна не позволява на съда да изгради безспорен и категоричен извод за наличието или липсата на осъществен състав на нарушението по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

От друга страна следва да бъде посочено, че

4 административнонаказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се определят като съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН и НП, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване.

В случая са налице непълноти и дефицити при описанието на нарушението, които са съществени и водят до липса на каквото и да е описание на твърдяното за извършено деяние. Това от своя страна не позволява на санкционираното лице да узнае какво поведение от фактическа страна му се вменява в отговорност, за да може да се защитава адекватно.

Гарантирането на правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, т. е към момента на съставяне АУАН и тази фактология да бъде пренесена и в съдържанието на НП, което в случая не е сторено. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на жалбоподателя със съставения акт и издаденото НП.

За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото протИ.правно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. В разглеждания казус тези елементи не могат да бъдат установени от така даденото описание на деянието и от събраните по делото доказателства, което води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0444-000669/13.12.2023 год., издадено от Началник Сектор към ОДМВР гр.Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на А. Х. Х., с ЕГН: ********** на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6