Решение № 308 от 17.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Велико Търново, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100100415 по описа за 2025 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Д. Х. Г.(чрез Kирил Г eoргиев Т., съгласно чл.32 т.2 от ГПК) е формулирала претенция против Апелативен съд В.Търново за сумата 2 7000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№300/2023г. на Районен съд Елена и впоследствие на производство по в.гр.дело№572/2024г. на Апелативен съд В.Търново, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба - 17.12.2024г. до окончателно и изплащане. Подала искова молба пред РС-Елена на 19.08.2023г. и било е образувано гр.дело№300/2023год. на РСЕлена, с която предявила претенция за нематериална обезвреда за „закъсняла справедливост“ по главното производство, което не е приключило пред първа инстанция, и то не на причини които можели да и се вменят за това, както и на ВКС при хипотезата на „заявление за подлог“, който за пореден път споделял позицията и да внесе своевременно светлина по прилагането на приложимия по казуса материален закон, с оглед неговата свръхнатовареност, дори и в хипотезата на незадължителна, факултативна инстанция. Разпределеният по делото докладчик, своевременно и на основание чл.118 ал.2 от ГПК изпратил делото по правилата на родовата подсъдност на ВТОС, пред който делото е образувано и разгледано по повод подадена въззивна жалба било на производство по в.гр.дело№572/2024г. на Апелативен съд В.Търново, по което е насрочено открито заседание, по причини същото обусловени косвено/мотивационен претекст/ по друго висящо производство пред ВКС, без да са изложение по делото, вероятно в очакване на ВКС да обърне инцидентно или ad hoc трайната си и последователна практика, което в житейски аспект би довело да хаос в държавността и отделно от това не и бил връчен отговор на въззивната жалба. Счита, че ответникът като компетентен орган чрез пролонгиращи похвати допринесъл за несвоевременно 1 развитие на производството, в следствие на което е засегната и неимуществената и сфера, като било накърнено чувството и за справедливост, изпитвала безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото и да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Счита за непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана е установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. Изискването за разумен срок се прилагало за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Д. Х. Г. претърпяла и продължавала да търпи морални болки и страдания, от кръга на типичните, който не следва да бъдат установявани. Болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение.

Били нарушени конституционно гарантирани права, които можело да предизвикат у нея негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, било средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за нея, като същите ще бъдат предмет на установяване в хода съдебното дирене. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Що се отнася до началната точка на съответния период, срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна Апелативен съд В.Търново(чрез Адм.ръководител Председател Янко М.Янев и Мирослав Милов - съдебен помощник при Апелативен съд В.Търново, с юридическо образование) оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва твърденията, че по в.гр.дело№572/2024г. по описа на ВТАп.С ответникът допринесъл за несвоевременно развитие на производството вследствие на което била засегната неимуществената сфера на ищцата, като било накърнено чувството и за справедливост, изпитала безсилие, гняв и обида от незачитането на правото й да получи бързо и адекватно решаване на делото. Оспорва твърденията за значително засягане на неимуществената сфера на ищцата. Описва хронологията на движението на процесното в.гр.дело№572/2024г. на ВТАп.С. При произнасянето на съда не били накърнени нито общите правила на ГПК, нито особените разпоредби на ЗОДОВ. По насрочване на делото съдът се бил произнесъл незабавно като го е насрочил за първата възможна дата в графика на съдебния състав. Разглеждането на делото от въззивната инстанция протекло в едно единствено съдебно заседание, в което ищцата Д. Хр.Г. не се явила и не била представлявана.

Решението по съществото на спора било постановено в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл.235 ал.5 от ГПК. Счита, че не било допуснато неоправдано забавяне от страна на съдебния състав на ВТАп.С, в т.ч. и не били допуснати никакви процесуални нарушения, които да доведат до накърняване процесуалните права на ищцата и още повече до нарушаване правото и на 2 разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съобразно чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС. Не било допуснато неоправдано забавяне и при администриране на депозираната от страна на Д. Хр.Г. касационна жалба против решението на ВТАп.С. Предвид констатираните нередовности по жалбата съдът своевременно, законосъобразно и в рамките на процедурата по чл.286 ал.1 от ГПК е дал указания на жалбоподателката. След отстраняване на констатираните нередовности и констатацията на администриращия съд в тази насока, законосъобразно на основание чл.287 ал.1 от ГПК на насрещната страна по делото е изпратен препис от касационната жалба и приложенията и за отговор в едномесечен срок. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ следвало да се установи, че производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Следва да се има предвид, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Счита, че не била налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищцата и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Размерът на обезщетението следвало да бъде определено с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Следва да се отчита също, че самото осъждане/признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.

Намира, че претендираната сума била в явна дисхармония със справедливо обезщетение, а би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищцата. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли да бъдат присъдени разноски за производството пред първоинстанционния съд по чл.78 ал.8 от ГПК.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Ил.Благоев при ВТОП, оспорва предявените искове, като счита, че следва да бъдат отхвърлени. Не счита, че в производството по в.гр.дело№572/2024г. на ВТАп.С е било допуснато необосновано забавяне, като в случая били спазени всички процесуални срокове. Счита, че за ищеца не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с действията на ВТАп.С по въпросното гр.дело. Счита, че следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

3

По депозирана искова молба(от 18.09.2023г.) от Д. Х. Г.(чрез K Г Т. с пълномощно, съгласно чл.32 т.2 от ГПК) против РС-Елена с посочено правно основание чл.2б от ЗОДОВ и цена на иска 33000.00лв. е образувано гр.дело№300/2023г. на РС-Елена. С Определение№243/19.09.2023г. гр.дело№300/2023г. на РС-Елена производството по делото е прекратено и изпратено, на основание чл.118 ал.2 от ГПК, по подсъдност на ВТОС, на основание чл.104 т.4 от ГПК.

Пред

ВТОС е образувано производството по гр.дело№757/2023г.

С

Определение№1034/12.10.2023г. по гр.дело№757/2023г. на ВТОС е прекратено производството по делото, с оглед постъпила молба от Д. Х. Г. за изменение размера на исковата претенция чрез намаляването и от 33000.00лв. на 300.00лв., като делото е изпратено по подсъдност на ВТРС, на основание чл.118 ал.2 от ГПК.

Пред

ВТРС е образувано производството по гр.дело№3102/2023г.

С

Определение№2462/22.11.2023г. по гр.дело№3102/2023г. на ВТРС е допуснато изменение на предявения от Д. Х. Г. против РС-Елена с посочено правно основание чл.2б от ЗОДОВ относно неговия размер, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 33000.00лв.

Производството по делото е прекратено и изпратено, на основание чл.118 ал.2 от ГПК, за разглеждане по подсъдност на ВТОС, на основание чл.104 т.4 от ГПК.

Пред ВТОС е образувано производството по гр.дело№963/2023г. по описа на съда. С Протоколно определение№39/18.01.2024г. по делото е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата 6000.00лв.

Производството по делото е прекратено и изпратено, на основание чл.118 ал.2 от ГПК, за разглеждане по подсъдност на ВТРС.

Пред

ВТРС е образувано производство по гр.дело№471/2024г.