Решение № 3277 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7893 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 52815 от 2023 г. Софийският районен съд е осъдил „Обединена българска банка“ АД да заплати на К. З. М., на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, сумата от 9805,00 лв., представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 18.04.2023 г. от открита при ответника банкова сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството.

С Решение № 12614 от 27.06.2025 г. по гр. д. № 52815 от 2023 г. по описа на СРС съдът е допълнил горепосоченото решение по реда на чл. 250 ГПК, като е осъдил „Обединена българска банка“ АД да заплати на К. З. М., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9805,00 лева за периода от 21.04.2023 г. до 26.09.2023 г.

Срещу основното решение от 02.05.2025 г. е подадена въззивна жалба от ответника „Обединена българска банка“ АД, с която същото се оспорва като недопустимо и неправилно. Поддържа, че атакуваното решение е недопустимо, тъй като са били налице основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но съдът не го е спрял. В тази връзка посочва, че било образувано наказателно производство за измама, което било преюдициално по отношение на настоящия спор, имащ за предмет неразрешени платежни операции. Навежда съображения и за неправилност на решението, като намира, че СРС не е съобразил факта, че процесните транзакции са извършени поради груба небрежност на ищцата, тъй като същата се е доверила на съобщение от имейл адрес, който е сходен, но не идентичен с този на банката, макар да е била предупредена за зачестили фишинг измами и да е имала възможност да установи имейла на изпращача чрез няколко прости технически стъпки. Настоява за обезсилване на първоинстанционното решение или за неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

1

Подадена е въззивна жалба и срещу допълнителното решение от 27.06.2025 г., с която същото се оспорва като недопустимо и неправилно. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал претенцията за мораторна лихва, без да е събрал дължимата държавна такса за нея. Навеждат се съображение, че решението е неправилно, тъй като неоснователно съдът е уважил иска за главница, поради което не следвало да се дължи лихва за забава. Иска се обезсилване на решението или неговата отмяна и постановяването на ново, с което искът за мораторна лихва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ищецът е подал отговори на въззивните жалби, с които оспорва същите. Поддържа, че не е налице твърдяната недопустимост на основното решение, тъй като наказателното производство не е в съдебна фаза, поради което и съдът не е имал задължение да спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. След като не бил привлечен обвиняем, не следвало делото да се спира и на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Развива съображения, че изводът на първоинстанционния съд, че няма основание за освобождаване на ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл. 79 ЗПУПС, тъй като не се установява неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране, е правилен и обоснован. Подробно аргументира, че не е имал основание да се усъмнява в получения имейл и не е разполагал с технически познания за установяване на изпращача. Оспорва да са изпращани съобщения с предупреждение за зачестили измами.

Навежда подробни доводи, че процесната фишинг атака е станала възможна поради недостатъчно ефективна система за сигурност на ответната банка, като доказателство за това били и множеството изменения в общите условия, свързани с механизмите за сигурност при онлайн плащания.

Счита, че и допълнителното решение е допустимо и правилно. Евентуалното невнасяне на държавна такса не влияело на допустимостта. След като било доказано наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, основателно СРС бил присъдил и лихва за забава. Настоява се за потвърждаване на обжалваните решения.

Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба на К. З. М., с ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срещу ответника „Обединена българска банка“ АД ЕИК 000694959 за осъждането му да заплати сумата 9805,00 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 18.04.2023 г. от открита при ответника банкова сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /уточнен в първото открито съдебно заседание/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 20.04.2023 г. – 26.09.2023 г.

Ищецът К. З. М. извежда предявените субективни права при твърдения, че между страните бил сключен договор за разплащателна сметка с IBAN: BG********, към която била издадена дебитна карта и била активирана услуга за онлайн банкиране. Посочва се, че на 17.04.2023 г. ищцата получила имейл с адрес, лого и наименование, идентични с тези на ответника, като според съобщението следвало да обнови данните си за защита на сметката, за да не бъде ограничен достъпът й до мобилното банкиране. Поддържа, че на 18.04.2023 г. е отворила имейла и изпълнила указанията в него, в резултата на което в 21:42 ч. получила съобщение на телефона си с код за активация и информация, че паролата за вход в мобилното приложение е променена. Установила, че няма достъп до електронното си банкиране, в резултат на което започнала да прави опити да се свърже със служители на ответника, като била уведомена, че банковата карта е блокирана, но мобилното банкиране било активно. Впоследствие разбрала, че на 18.04.2023 г. от сметката й са извършени три броя плащания на обща стойност 9805,00 лв., осчетоводени от ищеца на 20.04.2023 г.

2

Твърди, че е подала жалби до ответника с оспорване на извършените платежни операции, но последният счел, че липсват основания за възстановяване на наредените суми. Според ищцата в случая е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, тъй като е оспорила същата, поради което на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ответното дружество следвало да й възстанови сумата от 9805,00 лв. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер и за период, конкретизирани в първото открито съдебно заседание.

Ответникът „Обединена българска банка“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който допълва изложената от ищцата фактическа обстановка, като посочва, че на мобилния номер са били изпратени кодове за промяна на паролата и активиране на мобилното банкиране, които са били надлежно въведени, а последвалите картови транзакции били верифицирани чрез биометрична характеристика с mCloud Online Authentication. Ответното дружество твърди, че не е имало право да освободи и върне процесната сума на ищцата въпреки незабавното поискване, тъй като след транзакцията сумата оставала блокирана въз основа на авторизационно съобщение от получателя. Ответникът посочва, че ищцовата страна е започнала да прави опити да се свърже с него след 21:54 ч., когато сумите били вече блокирани, като в 00:13 ч. на 19.04.2023 г. блокирал банковата й карта, сметката и онлайн банкирането. Развива подробни аргументи, че е изпълнил наредената платежна операция при спазване на законовите изисквания и съобразно уговореното между страните, като не е имал основание да възстановява процесната сума, тъй като не се касаело за неразрешена операция, доколкото бил спазен целият необходим алгоритъм от действия и нямало съмнение в автентификацията. Прави възражение за проявена от ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, като навежда доводи, че тя не е изпълнила съществени свои задължения. В тази връзка сочи, че тя е била информирана за разпространявани фалшиви имейли, че процесният имейл изхождал от адрес, който се различава от използвания от ответника, но въпреки това доброволно е предоставила на неизвестно лице данни за банковата си карта и за онлайн банкирането си и чрез използване на кодовете за верификация сама е допуснала да се осъществи нерегламентиран достъп до банковата й сметка и да бъде извършена процесната транзакция.

Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

Не е спорно пред въззивния съд и се установява от събраните доказателства, че между страните е сключен договор за доставка на платежна услуга при общи условия, по силата на който на ищцата е открита разплащателна сметка с IBAN: BG********, към която е издадена дебитна карта и е активирана услуга за онлайн банкиране, както и че на 18.04.2023 г. от сметката на ищцата е наредена сума в общ размер от 9805,00 лв., за което ответникът, в качеството му на доставчик на платежна услуга, е уведомен на 19.04.2023 г.

Съгласно т. 7.2.4 от приложимите и представени по делото Общи условия за ползването на услугите в онлайн банкиране клиентът трябва да предостави номер на мобилен телефон, необходим за получаване на SMS пароли/кодове за активация и верификация. Според т. 7.3.1 при вход в системата за онлайн банкиране, клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход в онлайн банкиране и въвежда уникално генериран еднократен код/парола: a) получен/а чрез SMS на номера на мобилния телефон на клиента, предоставен съгласно т. 7.2.4 или b) генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ, или c) генериран от мобилно приложение за операционни системи iOS и Android. В т. 7.3.2 е предвидено, че при извършване на нареждания за платежни операции е необходимо допълнително въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола: a) получен/а чрез SMS на номера на мобилен телефон на клиента, предоставен съгласно т. 7.2.4 или b) генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ или c) генериран от мобилно приложение за операционни системи iOS и Android. Съгласно т. 7.13 правилата и разпоредбите за онлайн банкиране на настоящите Общи условия са приложими и за мобилното банкиране, освен ако в тях или в договора за онлайн банкиране не е посочено 3 друго, като според т. 7.14 за активиране на приложението за мобилно банкиране, клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за онлайн банкиране потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон, а за достъп, извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на платежни нареждания към банката клиентът се идентифицира със зададените за мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов отпечатък и вграден софтуерен токън.

Представена е разпечатка от мобилното приложение на електронната поща на ищцата, от която се установява, че на 17.04.2023 г. е получила имейл от подател с наименование „Обединена българска банка“, като в титулната част на съобщението е поставено лого, идентично с това на ОББ, а в заключителната е написано, че е изпратено от екипа на ОББ. В съобщението се посочва, че до 19.04.2023 г. клиентът следва да добави допълнително средство за сигурност, за да продължи да използва мобилното банкиране, като в противен случай достъпът му ще бъде ограничен. Посочва се, че допълнителна информация може да бъде получена на интернет страницата или в офис. За предприемане на дължимите действия е посочен линк, който клиентът да последва.