Решение № 260 от 12.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 261/2023
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, Диана Младенова Матеева, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. Перник, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20231700500261 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба 4804/06.03.2023г. срещу Решение № 120 от 09.02.2023 по гр.дело № 2282/2022г. по описа на ПРС – От К. Х. Е. ЕГН ********** чрез адв.А. А. *** и отговор на въззивна жалба 7936/ 12.04.2023г. – от З. С. Б. ЕГН ********** *** чрез адв.К. Б. ***
Видно от въззивната жалба – обжалва се решението В ЧАСТТА с която съдът дава разрешение заместващо липсващо съгласие на бащата / жалбоподател/ на малолетното дете К. К. Е. ЕГН ********** за срок от 5 години считано от постановяване на решението – детето да има право да пътува, придружено при необходимост / когато не е възможно детето да бъде придружавано от майката З. С. Б. ЕГН ********** / от лицето Х.Д.Я. ЕГН ********** ***, извън пределите на Р България до всички държави-членки на ЕС с цел почивка, участие във *** и др. състезания, когато възникне необходимост и в необходимия период , - като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Според жалбоподателя съдът неправилно е преценил фактите по делото, интересите на детето, че посоченото лице придружител е извън кръга от роднини, че не е изходено от конкретните данни и моралните принципи, изказва се предположение, че майката иска да емигрира във *** и това е 1 скритата цел на производството.Цитира се практика на ВКС.
По депозирания отговор на въззивната жалба – изтъква се отново обстоятелството, че жалбоподателят живее в ***, след раждането на детето общува с него по скайп и телефон, рядко се прибира в България.След изтекъл срок на паспорта на детето *** детето е помолило баща си по телефона да даде съгласие за издаването на нов паспорт, но той е отказал, въпреки дадено обещание през м.***.Детето учи в *** клас на ***, тренира *** и посещава летни лагери в Сърбия, Македония и Турция, както и държави от ЕС и страда от обстоятелството, че не може да пътува.Цитира се чл.10 ал.2 от Конвенцията за правата на детето , цитират се конкретни дати за пътуване с отбора, сочат се данни за лицето, което живее с майката на съпружески начала.
И двете страни не сочат нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Видно от решение №120 от 09.02.2023 по гр.дело № 2282/2022г. по описа на ПРС –бил е предявен иск по реда на чл. 127а от Семейния кодекс /СК/- по искова молба на З. С. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. К. Е., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 9884/17.05.2022 г., подадена чрез процесуалния им представител – адв. К. Б., против К. Х. Е., с ЕГН: **********, с която е поискано:
-съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника К.
Х. Е. за срок от пет години, считано от постановяване на решението 1/ майката на детето К. К. Е. да има право да подаде пред органите на МВР всички необходими документи за издаване на международен паспорт на 2 детето;
- детето да има право да пътува, придружено при необходимост /когато не е възможно детето да бъде придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я., ********** от ***, извън пределите на Република България до всички държави членки на ЕС, Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония с цел почивка, участие във *** и други състезания, когато възникне необходимост и в необходимия период. Претендирани са разноските в производството.
Въззивният съд споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по казуса, а именно - че З. С. Б. и К. Х. Е. живеели на семейни начала в *** от *** като от съвместното им съжителство се родило детето им К. К. Е.. След раждането на детето майката се установила със същото трайно на територията на Р. България, а ответникът продължил да работи в ***. Поради това основно майката полагала грижи за сина си.
Първоначално отношенията между родителите били добри като при прибирането си в България двамата заедно извадили на детето международен паспорт, а бащата подписал безсрочна декларация – съгласие детето да пътува в чужбина с майка си.
Постепенно отношенията между родителите се влошили и ответникът престанал да се прибира в Р. България, контактите между страните били все по-редки, а с детето ответникът общувал по телефон и чрез социалните мрежи. На *** обаче международният паспорт на детето изтекъл, а същото предвид възрастта си все още нямало право да притежава лична карта. Бащата отказал да съдейства на майката за снабдяване на детето с документи.
Детето е ученик, а освен това посещава школа по *** към ***. От училището, но основно от школата по *** редовно се организирали състезания в съседни на България държави - Турция, Сърбия и Северна Македония, но и в държави от ЕС. Ищцата също имала желание с детето да посещават тези държави с цел почивка. Предвид липсата на документи обаче това било невъзможно, а детето страда от обстоятелството, че не може да пътува в чужбина нито с майка си, нито със съотборниците си и да участва в състезания. Поради това ищцата счита, че е в интерес на детето да се постанови заместващо липсващото съгласие на бащата майка му да го снабди с нужните документи. По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба пред районния съд са били представени писмени доказателства: копие от удостоверение за раждане, копие от международен паспорт с изтекла валидност, копие от декларация съгласие детето да напуска Р. България, служебна бележка.
Ответникът в процеса се представлява от назначен особен представител – адв..Х. – след процедура по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от посочената е постъпил писмен отговор , в който се изразява становище за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства при съобразяване на интересите на детето. Предвид обстоятелството, че не се иска промяна в 3 местоживеенето на детето в друга държава се прави извод, че следва да се съобразят направените от ищцата искания.
Преди първото по делото съдебно заседание в първа инстанция ответникът К. Х. Е. е посетил РС Перник като е депозирал молба да бъде представляван по делото от адв. А. А..
В тази връзка и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г., адв. М. Х. е освободена като особен представител. От своя страна адв. А. е посочила, че доверителят й трайно живее в ***, поради което и за делото научил много късно след образуването му – случайно от оставени от длъжностни лица залепени съобщения по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на адреса му в Р. България.
В хода на производството по първоинстанционното дело делото са били представени и приети: молба по ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита № *** по гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП Перник относно гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, молба от К. Х. Е. за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016 г. на РС Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител по изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по същото, становище вх. № *** от отдел „Закрила на детето“ към ДСП ***, удостоверение от *** *** от *** и бележка от същия от ***, два броя служебна бележка от *** от ***.
По делото са били изслушани :
- лично двамата родители,
- детето /навършило ***години по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Дет./, -социален работник Л.Р. и
-свидетели: Х.Д.Я. /на ищцата/ и Д. Х. В. /на ответника/.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният представител на ищцата – адв. Б. е счела, че са налице основанията за уважаване на иска с правно основание по чл. 127а от СК с подробни доводи, че в интерес на детето е да има международен паспорт, за да пътува реално и да има възможност да посещава други държави съобразно интересите си.
Процесуалният представител на ответника адв. А. А. е поискала същият да бъде отхвърлен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява необходимост детето да има международен паспорт, нито да пътува да исканите държави още по-малко с трето лице.
Двете страни претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че малолетният К. К. Е. е техен син и че родителските права по отношение на детето са възложени на ищцата, а с ответника е определен режим на лични отношения – Решение № 384/26.04.2017 г. по гр.д. № 5920/2016 г. по описа на Пернишкия РС.
4
Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 г. пред първоинстанционния съд, ищцата З. С. Б. заявява, че синът й тренира *** от м. ***. като въпреки краткото време вече показвал добри резултати. Поради това детето се чувствало щастливо и имало интерес и желание да участва във всяко състезание, за да печели награди. В тази връзка твърди, че състезания по *** се провеждали основно в Р.
България, но през 2023 г. клубът имал намерение да участва и в състезания в Р. Сърбия и Р. Чехия.
Детето тренира *** от около *** години като *** също организирала състезания не само в България, но и в чужбина. Поради това детето има желание да пътува заедно със съотборниците си извън Р. България и да вземе участие в мероприятията. В тази връзка- детето предвид възрастта си още нямало лична карта.
Детето има трайно установено местоживеене в Р. България – живее в *** като редовно посещава училище. Майката също има постоянна работа в Р. България и твърди, че нямала намерение да напуска нито местоживеенето, нито работата си.
Детето е пътувало извън страната за последно, когато е било на около *** години и с ответника още били семейство. След това паспортът на детето изтекъл, когато същото било на около ***години, но въпреки тренировките по *** не му се налагало да пътува, тъй като било още малко и за ниската възрастова група школата не организирала тренировки и посещения в чужбина. Тъй като детето расте обаче това се променило, поради което в началото на 2022 г. К. осъществил връзка с баща си, за да го помоли да даде разрешение за издаване на паспорт. Ответникът обаче заблудил детето, че ще даде разрешение, но в крайна сметка му отказал. В тази връзка майката уточнява, че разговорът бил само между детето и баща му без нейно участие като детето й споделило за отношението на ответника. Уточнява и че тя поначало не общува с ответника. Според майката в интерес на детето е да пътува и да посещава други държави, защото други деца включително му били разказвали колко е хубаво да пътуват, а синът й страдал, че няма тази възможност.
Изслушан лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 г., ответникът К. Х. Е. заявява изрично, че не желае да даде разрешение за издаване на паспорт, тъй като счита, че ищцата иска да емигрира заедно със сина му в избрана от нея държава и така окончателно да го раздели с детето му.