Присъда № 23 от 30.10.2024, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №23 от 30.10.2024г., постановена по НОХД №165/2024г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който на К.Д.А. от с.А.ци, общ.Левски е повдигнато обвинение за това, че на 24.02.2024г. по третокласен път 3501 от с.Каменец, общ.Пордим до с.А.ци, общ.Левски, при условията на продължавано престъпление, противозаконно пречил на органи на властта да изпълнят задълженията си по ЗДвП, както следва:

1. На 24.02.2024 г. около 3,25 часа в с.Каменец, общ.Пордим, при управление на МПС - лек автомобил „***” с рег.№***, противозаконно попречил на орган на властта - мл. автоконтрольор Д.А.Х. и мл. автоконтрольор Х.И.И., служители при сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Плевен, да изпълнят задълженията си по контрол на пътното движение - да извършат проверка на водач и автомобил, като не спрял на светлинен и звуков сигнал, подадени му за спиране, и чрез активно бягство отказал да изпълни нарежданията на полицейските органи;

2. На 24.02.2024 г. около 3,40 часа в с.А.ци, общ.Левски, при управление на МПС - лек автомобил „***” рег.№*** противозаконно попречил на орган на властта - Д.А.Х. и Х.И.И., служители при сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Плевен, да изпълнят задълженията си по контрол на пътното движение - да извършат проверка на водач и автомобил, като не спрял на светлинен и звуков сигнал, подадени му за спиране и чрез активно бягство отказал да изпълни нарежданията на полицейските органи – престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК

Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Излага съображения, че обвинението е доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счита за безспорно установени по делото датата, мястото, начинът на извършване на престъплението и неговият автор, че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС на инкриминираната дата, както и че ясно е възприел подадените от полицейските служители светлинни и звукови сигнали за спиране, но въпреки това е продължил управлението, ускорявайки скоростта. Сочи, че посочените обстоятелства не се отричат от подсъдимия в дадените от него обяснения. Счита, че обясненията на подсъдимия в частта им относно причината, поради която не е спрял, тъй като се уплашил, следва да се вземат предвид от съда единствено като изградена от него защитна версия, противоречат на житейската логика и свидетелските показания, дори да се приемат за достоверни сочат на грубо незачитане на законовите норми на 1

Република България и опит за избягване от отговорност. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива сочи предходните осъждания и административни нарушения на ЗДвП от подсъдимия, арогантност при извършване на престъплението – през продължителен отрязък от време и чрез придвижване в няколко населени места, с брутално незачитане законите на страната. Предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода около и над средния размер, което би постигнало целите на наказанието.

Защитникът адв.А.А. – АК-Разград счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен начин. Счита, че обвинението по т.2 следва да отпадне поради неясна квалификация. Сочи, че от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза не се установяват марката и модела на автомобила. Излага съображения, че подсъдимият е имал ясно съзнание, че не извършва нарушение, тъй като при предходна проверка от служители на жандармерията, по време на която същият се подчинил изцяло, неправомерно било отнето притежаваното от него СУМПС, което впоследствие след обжалване на НП му било върнато. Счита, че следва да се вземе предвид, че в обвинителния акт не е отразено, че подсъдимият е спрял пред дома си. А. признава вината си, но тъй като бил сам и нямало свидетели, които да го защитят, се уплашил. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено алтернативното наказание глоба в размер на 1000 лева – около средния предвиден в закона размер. Счита, че с такова наказание ще бъдат постигнати целите на НК, тъй като подсъдимият има добро процесуално поведение, имал основателен страх от първата проверка, което било мотив да не изпълни последващите разпореждания на полицейските служители, по делото не е установено същият да е превозвал или държал забранени от закона вещества или субстанции.

Подсъдимият К.Д.А. се признава за виновен. Дава обяснения относно повдигнатото му обвинение. Твърди, че действително не спрял въпреки възприетия светлинен и звуков сигнал, като обяснява поведението си с предходна проверка от служители на жандармерията, а след това и на СПП, при която спрямо него имало грубо отношение, същият бил с множество заболявания и се уплашил. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложено наказание глоба.

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Д.А. е роден на ***г. в гр.Левски, с постоянен и настоящ 2 адрес: с.***, българин, с българско гражданство, с начално образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН:**********.

Вечерта на 23.02.2024г. подсъдимият управлявал в с.Каменец, общ.Пордим, обл.Плевен лек автомобил „***“ с peг. №***. Същият бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ Плевен. Поради съмнение за употреба на алкохол бил повикан екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, като на място пристигнали свидетелите Д.А.Х. и Х.И.И. - мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен. Същите установили, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние – лъхал на алкохол, със забавени говор и реакции, поради което К. А. бил многократно подканен да даде проба посредством техническо средство Дрегер. Подсъдимият отказал, за което му бил съставен АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. С АУАН било иззето притежаваното от А. СУМПС №EL993600. Издаден бил талон за медицинско изследване, като му било указано, че следва да се яви в срок от два часа в медицинско заведение, където да даде биологичен материал за лабораторно изследване. Свидетелите Х. и И. разпоредили устно на подсъдимия, че не следва да управлява МПС. След приключване на проверката тръгнали от мястото, където А. бил спрян.

Свидетелите Д. Х. и Х. И. продължили да изпълняват служебните си задължения по контрол движението по пътищата на територията на с.Каменец, общ.Пордим. Около 3,00 ч. на 24.02.2024г. при обход в населеното място, свидетелите възприели същия лек автомобил „***“ с p e г. №***, управляван от подсъдимия, който се движел с невключени светлини. С патрулния автомобил марка „***“ с peг. №*** последвали автомобила, като подали светлинен и звуков сигнал и разпоредили на водача по уредбата на автомобила да спре за извършване на проверка. Въпреки, че възприел подадените му сигнали, подсъдимият не изпълнил разпореждането на полицейските служители и не спрял автомобила, преминал на по-ниска предавка, рязко ускорил скоростта на движение на автомобила и продължил движението си по третокласен път 3501, с посока към град Летница.

Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, като през цялото време продължавали да му подават знаци, сигнали и разпореждания по уредбата на патрулния автомобил да отбие вдясно и да спре. Водачът продължавал да не изпълнява разпорежданията, не спрял на подадените сигнали, като продължил движението си през град Летница, обл.Ловеч в посока към с.А.ци, общ.Левски, обл.Ловеч. Свидетелите Х. и И. се движели непосредствено зад автомобила, като междувременно поискали и съдействие 3 от екипи на РУ Левски. След близо десеткилометрово преследване, около 03.40 часа управляваният от подсъдимия автомобил бил застигнат в село А.ци, общ.Левски, като А. спрял пред дома си на ул.***. Свидетелите Х. и И. веднага слезли от служебния автомобил и разпоредили на подсъдимия също да излезе от автомобила. К. А. не се подчинил на разпореждането, поради което свидетелите пристъпили към принудителното му извеждане и задържане, което наложило използването на физическа сила и помощни средства. След като бил изведен от автомобила, било установено, че водачът е подсъдимият К.Д.А., на когото по-рано същата вечер било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. През цялото време, от подаване на сигналите и разпореждането за спиране към водача на автомобила, полицейските служители имали пряк визуален контакт към водача, който бил сам в автомобила.

По случая било образувано и проведено процесното наказателно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.А.Х. и Х. И. Д., обясненията на подсъдимия К.Д.А. /частично/; писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН с е р . G A №1214767/24.02.2024г., АУАН сер. G A №1188065/24.02.2024г., Заповед за задържане на лице от 24.02.2024г., удостоверение от Началник сектор КАПОЧР при ОД МВР Плевен, длъжностна характеристика на длъжността мл.автоконтрольор, Заповед №3311/13.09.2023г. на ГД „Национална полиция“, график за месец февруари на служителите в СПП при ОД МВР Плевен, СУМПС №***, издадено от Република Чехия, експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, гр.Плевен от 03.06.2024г., справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената видео-техническа експертиза.

Изброените по-горе кредитирани доказателства са непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго по отношение на фактите, касаещи процесното деяние, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, подкрепят направеното пред съда самопризнание от подсъдимия.

Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите Д.А.Х. и Х. И. Д., които са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, както и 4 помежду си, напълно се подкрепят от писмените доказателства и поконкретно направените в АУАН сер. G A №1214767/24.02.2024г. и АУАН сер.

G A №1188065/24.02.2024г. констатации, както и от заключението на вещото лице по извършената видео-техническа експертиза на запис от видеокамера, монтирана в служебния автомобил „***“ с peг. №***. Показанията на свидетелите Х. и Д. изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица – непосредствено възприели факти по време на изпълнение на служебните си задължения.

В показанията си свидетелите Х. и Д. подробни изясняват установеното по време на първата проверка на подсъдимия, както и обстоятелствата относно последващото установяване на управлявания от А. автомобил дадените разпореждания и неизпълнението им, преследването на автомобила и задържането на водача. Свидетелите Х. и Д. са категорични, че именно К. А. е лицето, управлявало процесното МПС и неизпълнило полицейските разпореждания по време на управлението му. Изпълнителното деяние, както и авторството са безспорно и несъмнено установени по делото от приобщените гласни доказателства.

Не е налице противоречие между свидетелските показания и дадените от подсъдимия обяснения по отношение на съществените факти, включени в предмета на доказване. В обясненията си подсъдимият признава, че е управлявал автомобила на процесната дата след извършената му проверка в с.Каменец, когато било отнето свидетелството му за управление на МПС – тръгнал от с.Каменец към с.А.ци, за да се прибере. Същият потвърждава, че възприел по пътя движещия се след него полицейски автомобил, чул подадените звукови сигнали и възприел светлинните такива на огледалото, но продължил да се движи с автомобила към дома си в село А.ци, заявява, че когато пристигнал до жилището си в с.А.ци отново му били подадени сигнали.

В тази им част обясненията на подсъдимия не са опровергани, а се подкрепят напълно от останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги цени като годни гласни доказателствени средства.

В обясненията си подсъдимият твърди като причина да не изпълни полицейските разпореждания и да не преустанови движението си обстоятелството, че у него възникнал страх. Причина за това било грубо отношение спрямо него при извършената му по-рано проверка, при която бил спрян от служители на жандармерията – викали му, карали му се, стресирали го, а той бил с множество заболявания. Съдът намери, че в тази им част обясненията на подсъдимия не представляват годни гласни доказателства, които да установяват факти, включени в предмета на доказване, а изградена от 5 него защитна версия, като израз на правото му на защита. Същите не намират подкрепа в кредитираните от съда гласни доказателства, от които не се установява грубо отношение спрямо К. А. по време на проверката, в показанията си св.И. заявява, че след задържането му подсъдимият заявил, че не спрял, защото трябвало да се прибере и нямало с какво, същият не споменал да го е страх. Така дадените обяснения за възникнал у него основателен страх са и житейски нелогични. Установените заболявания на подсъдимия сами по себе си не представляват основание за страх от извършване на проверка от полицейски служители, на които е възложено да следят за спазване на обществения ред и законите, предвид липсата на каквито да било данни за упражнено спрямо А. насилие при първата проверка, което да е от естество да предизвика у него основателен страх за живота и здравето му и да му даде основание да не изпълни последващите полицейски разпореждания. Употребена сила и помощни средства от полицейските служители се установява едва при последващото поведение на А., при наличие на основание за това с оглед неколкократното неизпълнение и неподчиняване на полицейските разпореждания, включително да излезе от автомобила, наложило принудителното му извеждане. Поради изложеното съдът възприе обясненията на подсъдимия в тази им част единствено като изградена защитна версия при упражняване на законоустановеното му право на защита.