Определение № 669 от 18.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 15.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500478 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. К., чрез процесуалния представител адв. Св. Ж. срещу определение № 3862/10.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 505/2022г., с което е оставено без уважение направено от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по обжалване на постановеното по делото решение, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не може да указва на страната как да управлява имуществото си, за да извлича ползи от него, а само да констатира дали има доходи, от които да заплати дължимата държавна такса. Излага, че посочените в обжалваното определение имоти- апартамент с площ от 227,29 кв.м., находящ се в гр. Варна; имот с площ от 17 073 кв.м. в гр. ***, местност „***“, имот с площ от 800кв.м. в с. *** не са собственост на жалбоподателя, а върху двата имота, находящи се в гр. ***, от които жалбоподателят притежава по ½ ид. ч. са наложени възбрани по молба на ищцата по делото. По отношение на банковите сметки се излагат доводи, че по същите не са налице средства поради наложените запори, като част от същите са закрити служебно поради липса на средства. Твърди, че не получава възнаграждения като член на съвета на директорите, управляващ и представляващ търговски дружества, за които обстоятелства е представил декларация. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.

1

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по подадена молба от жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство за освобождаване от заплащане на държавна такса по предприетото от него обжалване на постановеното по гр. д. № 505/2022г. по описа на ОС Варна решение. По повод дадени от първоинстанционния съд указания за внасяне на следващата се държавна такса за обжалването в размер на 9 2200,90 лева, жалбоподателят е отправил искане за освобождаване при условията на чл.83, ал.2 ГПК.

От съвкупния преценка на относимите обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, установени от подадените от жалбоподателя декларации, писмени доказателства и извършените от първоинстанционния съд служебни справки в ТР и СВп, съдът констатира следното:

Молителят притежава недвижими имоти, като действително част от тях в съсобственост с трети лица и по отношение на които са наложени възбрани.

Същият няма сключен брак и ненавършили пълнолетие деца. Не дължи издръжка на други лица. Титуляр е на банкови сметки в 8 търговски банки в страната.

Съгласно декларираното, жалбоподателят притежава акции в търговско дружество на стойност 262 щ. долара, не получава месечен доход и не упражнява дейност като едноличен търговец. Декларирал е също че, не получава доходи като член на съвета на директорите и възнаграждение като изпълнителен директор от девет дружествата където фигурира като такъв.

М. К. е на възраст 52 години и не страда от заболявания, които да препятстват възможността за полагане на труд или налагат постоянни и значителни разходи за лечение.

Освобождаването на страната от задължението за заплащане на дължимите от нея такси и разноски е обусловено не само от размера на конкретното задължение, а доколко същата разполага с достатъчно средства, за да се натовари с тяхното заплащане. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, за които въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства може да приеме, че нямат имущество и не реализират, респ. не са в състояние да реализират доходи над необходимите средства за издръжката им и което би ги поставило в затруднено положение при упражняване съдебната защита на правата им. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на онези физически лица, които действително не са в състояние да заплатят дължимите от тях държавни такси и разноски по делото. Когато молителят притежава имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите 2 държавни такси и разноски /Определение № 16 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о./.

В случая, молителят притежава достатъчно имущество, от които може да реализира доход. Обстоятелството, че по отношение на имотите са наложени възбрани не лишават собственика от възможността да реализира ползи от същите. Съдът отчита и обстоятелствата, че М. К. е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да възпрепятстват полагането на труд от който може да реализира доходи, които да обезпечат заплащането на дължимата държавна такса. Макар и да не са посочени реализирани от него доходи, следва да бъде съобразено, че същият е вписан като управляващ, представляващ, член на съвета на директорите на множество търговски дружества и като такъв безспорно би могъл да реализира доходи. Доводите, че с оглед наложените възбрани и състоянието на имотите и конюктурните обстоятелства във връзка с осъществяваната от дружествата търговска дейност, същите не могат да бъдат източник на доходи са неоснователни.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3862/10.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по в. гр. д. № 478/2023г.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3