Определение № 960 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. Ловеч, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500577 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.407,вр.с чл.416 и чл.413 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от СУ“Св.Климент Охридски“-гр.Ловеч, представлявано от директора В.В.Х., срещу Разпореждане №1833/18.09.2023г.на РС-Ловеч за издаване на изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на №493/07.07.2023г.,двете постановени по ч.гр.д.

№985/2023г.по описа на РС-Ловеч. Счита разпореждането за издаване на изпълнителен лист за неправилно и незаконосъобразно,тъй като неправилно съдът е приел,че не оспорва вземането,а че с бланкетен израз е заявено,че не дължи изпълнение по издадената заповед.Сочи,че във възражението недвусмислено е възразил,че не дължи вземането,написано е с печатни букви и е достатъчно основание да не се издава изпълнителен лист. За да заяви позицията си е използвал утвърдения с Наредба №Н-2/18.02.2020г. на МП образец. Видно от указанията няма изискване за обосноваване на възражението. Изложените в случая съображения не водят до липса на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С тях е посочил причините за оспорване на вземането,а не както е приел заповедният съд.

Моли да се отмени заповед за незабавно изпълнение №493/07.07.2023г. и Разпореждането за издаване на изпълнителен лист.Моли да се обезсили изпълнителният лист.

Постъпил е отговор на частната жалба от Т. П. К. от гр.Ловеч,чрез адв.Л.-ЛАК,в който счита,че е неоснователна. В бланката по чл.414 от ГПК жалбоподателят не е вписал ,че не дължи вземането,а че няма финансов ресурс да изпълни задължението си.,като е обяснил причината.Споделя приетото от съда,че при този изказ липсва възражение по същността и дължимостта на вземането,а само са заявени съображения за невъзможност да се плати. Счита,че е налице признание от страна на длъжника.

В частта по искането за отмяна на заповедта за изпълнение счита,че частната жалба е 1 недопустима. Производството по чл.410 от ГПК предвижда ред,по който може този акт да се обжалва и това е чл.413,ал.1 от ГПК-единствено в частта на разноските.Такива доводи не са изложени от жалбоподателя.

По изложените съображения моли жалбата срещу разпореждането по чл.416 от ГПК да се остави без уважение,а срещу заповедта за изпълнение да се отхвърли като недопустима.

По допустимостта.

За издадената Заповед №493/07.07.2023г. жалбоподателят е уведомен на 19.07.2023г. За Разпореждане №1833/18.09.2023г. жалбоподателят е уведомен на 07.11.2023г. Жалбата срещу двата съдебни акта е подадена с вх.№10700 на 13.11.2023г.

Съдът намира,че жалбата в частта,с която се атакува Заповед №493/07.07.2023г. е недопустима,тъй като на първа място е подадена несвоевременно-1-месечният срок за обжалването й е изтекъл на 19.08.2023г. Също така съгласно чл.413,ал.1 от ГПК издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение може да се обжалва само в частта на постановеното по отношение на разноските. Тук възраженията на жалбоподателя се отнасят по същество за недължимост на вземането.

Затова съставът намира,че Жалба с вх.№10700/13.11.2023г. на СУ“Св.Климент Охридски“-Ловеч в частта,с която се обжалва Заповед №493/07.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.

№985/2023г.на РС-Ловеч, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В тази част определението може да се обжалва пред АС-Велико Търново в 1-седмичен срок от уведомяване на жалбоподателя.

В частта,с която се обжалва Разпореждане №1833/18.09.2023г.,издадено по чл.416,вр.с чл.407 от ГПК,жалбата е подадена своевременно,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 985/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на страните, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 06.07.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление по чл.410 от ГПК, от Т. П. К. от гр.Ловеч срещу СУ „Св.Климент Охридски“-Ловеч,чрез адв.Л.-ЛАК. Заявено е вземане за обезщетения, определени в Заповед №42/03.02.2023г.на директора на училището,с която е прекратен трудовият договор на заявителя по взаимно съгласие и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,съгл.чл.69в от КСО. Обезщетенията са по чл.222,ал.3 от КТ,вр.с чл.219,ал.6 от ЗПУО-в размер на 23 095.20лв. и по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 3519.36лв. ,или общо 26 614.56лв. Претендира се и мораторна лихва върху всяко вземане с начало от 01.04.2023г. до 05.07.2023г.,в размер на 816.79лв.,също и законната лихва от подаване на заявлението.

РС-Ловеч е издал Заповед за изпълнение №493/07.07.2023г.,като е уважил заявлението изцяло.Присъдено е адвокатското възнаграждение в размер на 500лв. и държавна такса в размер на 48.63лв. Училището е уведомено за заповедта на 19.07.2023г.

На 17.08.2023г. е подадено Възражение по чл.414 от ГПК,в утвърдения с Наредба №Н2/18.02.2020г. на МП образец. След предварително зададения текст „ Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“ е изписан следният ръкописен текст- „ Това обезщетение се изплаща по Национална програма „Оптимизация на вътрешната структура на персонала“ и на училището не са преведени средства по тази програма. Предстои плащане по 2 тази програма и едва тогава може да бъде изплатено обезщетението.“ Към възражението е приложена и разпечатка от справка за подадени формуляри за дължими обезщетения, от която е видно,че заявителят Т. П. К. е със статус „одобрен“.

С резолюция от 18.08.2023г.съдът е приел,че не се възразява по дължимостта на вземането,поради което не следва да се дават указания към заявителя по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

С Разпореждане №1833/18.09.2023г. РС-Ловеч е приел,че макар да е подадено възражение по чл.414 от ГПК със заявената в него позиция длъжникът на практика не оспорва вземането,а твърди,че не може да предложи изпълнение поради липса на финансов ресурс.Спор по въпроса има ли вземане и размера му не съществува,а възраженията по начина на погасяване на дълга са относими към евентуалното принудително изпълнение. Затова РС-Ловеч е приел,че са налице предпоставките на чл.416 от ГПК и е издал изпълнителен лист за описаните суми.С молба с вх.№10527/07.11.2023г. директорът е получил копие от разпореждането.

С молба с вх.№9540/12.10.2023г. директорът на СУ“Св.Климент Охридски“ –Ловеч е представил платежно нареждане за внесената сума от 548.63лв.за разноските от заповедта.

При произнасянето си въззивният състав съобразява,че в предмета на проверката в производството по чл.407 от ГПК е дали има валидно от външна страна изпълнително основание и представлява ли то изпълнителен титул по смисъла на чл.404 от ГПК. Проверката се прави само в рамките на данните, които могат да се извлекат от изпълнителното основание, което се ползва с формална доказателствена сила по отношение на изпълняемото право, което удостоверява.

Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е изрично посочена в чл.404,ал.1 от ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.405 и чл.406 от ГПК.

Спорът тук е налице ли е оспорване на вземането с подаденото възражение.

Съдът,като съобразява изложеното във възражението, намира, че липсва оспорване.

Независимо,че е използван образецът за възражение по чл.414 от ГПК,от заявеното след стандартния текст за оспорване, става ясно,че на реално длъжникът не отрича вземането – нито съществуването, нито основанието, нито размера му. Има възражения единствено по момента на изплащането му,като изрично пояснява,че е обусловен от отпускане на средства от държавния бюджет. Към възражението също прилага и разпечатка от цитираната национална програма „Оптимизация на вътрешната структура на персонала“, от която е видно, че на 03.02.2023г. са били заявени дължимите на Т. К. обезщетения и те са одобрени. В пояснението длъжникът категорично заявява готовност при постъпване на средства по тази програма- „..може да бъде изплатено обезщетението“.

Тълкувайки така изразената позиция правилно РС-Ловеч е преценил,че реално не е изразено несъгласие с вземането,а само са наведени аргументи за невъзможност да се изплати в момента (по см.на т.10а от ТРеш.№4/2013г. от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС). Липсва същинско оспорване на вземането,поради което не следва да се развива производството по установяването му по реда на чл.422 от ГПК.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Разпореждане №1833/18.09.2023г.,пост.по ч.гр.д.0985/2023г.на РС-Ловеч, пост. по реда на чл.416 от ГПК,е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените съображения ОС-Ловеч

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх.

№10700/13.11.2023г., подадена от СУ“Св.Климент Охридски“-Ловеч с БУЛСТАТ 000282353 , представлявано от директора

В.В.Х.,в частта,с която се обжалва

Заповед

№493/07.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.№985/2023г.на РС-Ловеч, и прекратява производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1833/18.09.2023г., пост. по ч.гр.д.№985/2023г. на РС-Ловеч,за издаване на изпълнителен лист по чл.416,вр.с чл.407 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

Определението в прекратителната част може да се обжалва в 1-седмичен срок от уведомяването на жалбоподателя,пред АС-Велико Търново.

В останалата част определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4