Решение № 574 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110132329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „О.Л.” ЕООД (с предишно наименование „С.Б.

ЕООД) срещу А. Д. Г..

Ищецът твърди, че на 21.11.2018 г. между „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* (с предходно фирмено наименование „С.Б. ЕООД), в качеството на лизингодател от една страна и А. Д. Г., ЕГН **********, в качеството на лизингополучател от друга страна бил сключен договор за финансов лизинг № 181305535251 за срок от 60 месеца, съгласно Част II, т. 12 от същия.

Съгласно договора лизингодателят се задължил да предостави на лизингополучателя нов лек автомобил с марка: ........., модел: R X 450Н ..........., рег. № *******, рама № ************, срещу насрещно задължение за лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че вещта била предадена с приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г. и приета от лизингополучателя без забележки и недостатъци. Твърди, че лизингополучателят бил длъжен да заплаща в срок всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за лизинг, както и своевременно да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за лизинг, в това число разходи за застраховки, годишен данък МПС и т. н. Освен това, съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, лизингополучателят дължал заплащане на всички такси и комисионни за обслужване и/или услуги, извършени и начислени от лизингодателя в съответствие с актуалната Тарифа за таксите и комисионни на „О.Л.“ ЕООД, която е публично достъпна на сайта на дружеството. Сочи, че ответникът заплатил всички лизингови вноски до 46-а включително, но след това преустановил плащанията. Твърди, че 1 на 26.01.2023 г. „О.Л.“ ЕООД изпратило до лизингополучателя уведомление, с което на последния бил предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението (10 дни от получаване на поканата), след изтичането на който договорът за лизинг щял да бъде прекратен, а лизинговата вещ - следвало да бъде върната на нейния собственик, което уведомление било надлежно връчено на 27.04.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844. Твърди, че дължимите суми не били погасени, поради което договорът бил прекратен на 09.05.2023 г. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за лизинг, при неизпълнение на парично задължение лизингополучателят дължи лихва за забава в размер на 10 % на годишна база върху просрочената сума. Сочи, че лизинговата вещ била оставена от лизингополучателя в търговски обект на „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ************ на адрес: бул.

„Ц.Ш.“ № 163 на 07.11.2022 г. с цел вторична продажба на автомобила, за което лизингополучателят отказал да подпише на „Т.А.“ ЕООД приемо - предавателен протокол, и за което нямало съгласие от ищеца. На 16.05.2023 г. автомобилът бил прибран от търговския обект на фирма „Т.А.“ ЕООД от служител на „О.Л.“ ЕООД, за което бил съставен двустранен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се приема от „О.Л.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 11, ал. 10 от договора, за лизингополучателя било въведено ограничение по отношение на максимално допустимия годишния пробег за лизинговата вещ, предмет на договора за лизинг, а именно 15 000 км годишно, като лизингополучателят имал право на общ пробег за периода на ползване от 67 500 км. Твърди, че поради превишаване на максимално допустимия пробег, лизингодателят имал право да претендира неустойка в размер на 0,15 лв. за всеки километър, с който е превишен максимално допустимият пробег. Посочва, че към 16.05.2023 г. автомобилът бил с пробег от 197 913 км, тоест допустимият максимален пробег бил надвишен от лизингополучателя със 130 400 км, поради което същият дължал неустойка за свръхпробег.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца: сумата от 5 535,68 евро (с левова равностойност 10 826,86 лв.) главница за падежирали и непогасени 47-а, 48-а, 49-а, 50-а 51-а, 52-а и 53-а лизингови вноски по договора с включено ДДС, ведно със законна лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането; възнаградителна лихва по отношение на същите вноски в размер на сумата от 843,93 евро (с левова равностойност 1 650,58 лв.); обезщетение за забава в размер на сумата от 182,76 евро (с левова равностойност 357,46 лв.); сумата от 19 560 лв. неустойка за свръхпробег, начислена съгласно чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг; сумата от 1 987,99 лв. - разходи за застраховки, от които: 1 519,66 лв. - застрахователна премия (вноска с падеж 22.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 и 468,33 лв. - застрахователна премия (вноска с падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № BG/01/122003408790, сумата от 1 519,66 лв. - разходи за застрахователна премия (вноска 2 с падеж 23.02.2023 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267, сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция съгласно т. 15 от „Тарифата за таксите и комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“, прилагана съгласно Част 2

III, чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, сумата от 202,42 лв. - годишен данък МПС за 2023 г., сумата от 60 лв. - разходи за връчване на уведомление. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за лизинг на 21.11.2018 г., въз основа на който е ползвал лек автомобил ........., модел: RX 450Н ..........., рег. № *******, рама № ************. Твърди, че в края на месец октомври 2022 г. е уведомил лизингодателя, че желае да върне лизинговата вещ с опция за вторична продажба на автомобила, като в изпълнение на указанията на лизингодателя на 07.11.2022 г. върнал автомобила на посочен от „О.Л.“ ЕООД сервиз. Твърди, че въпреки изпълнението на задължението да върне вещта на 07.11.2022 г., лизингодателят не предприел никакви действия да я получи до 16.05.2023 г. Оспорва дължимостта на лизинговите вноски, тъй като бил върнал автомобила, но ищецът продължил да му начислява вноски. По отношение на разходите за заплащане на застраховка посочва, че по отношение на сумата от 468,33 лв. не е настъпил падежът за плащането, а освен това счита, че с оглед връщането на вещта на 07.11.2022 г. не дължи заплащане на застрахователна премия, доколкото ответникът е собственик. Оспорва дължимостта на сумата от 60 лв. за разходи за кореспонденция, доколкото не бил получил напомнително писмо. Оспорва и дължимостта на сумата за годишен данък за МПС, доколкото не бил ползвал лизинговата вещ след 07.11.2022 г.

Оспорва твърденията на ищеца, че е извършил свръхпробег на автомобила с доводи, че същият бил на разположение на ищеца 6 месеца, считано от 07.11.2022 г. Освен това твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна и неравноправна. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен договор за финансов лизинг № 181305535251 на 21.11.2018 г., за срок от 60 месеца, въз основа на който на ответника е предоставен за ползване лек автомобил .................. peг. № *******, рама № ************. Безспорно е също, че на 23.11.2018 г. лизинговата вещ е била предадена за ползване на лизингополучателя - ответник без недостатъци и възражения, както и че до м. септември 2022 г. ответникът е заплащал редовно дължимите лизингови вноски - лизингови вноски от № 1 до № 46 включително, че лизинговата вещ е била оставена от лизингополучателя в търговски обект на „Т.А.“ ЕООД на 07.11.2022 г. с цел вторична продажба на автомобила, както и че на 16.05.2023 г. автомобилът е прибран от търговския обект на „Т.А.“ ЕООД от служител на „О.Л.“ ЕООД, за което е подписан двустранен приемопредавателен протокол, удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се приема от лизингодателя.

Като доказателство по делото е приет сключеният между страните договор за 3 финансов лизинг (л. 8-26). В Част II от договора - „Параметри на лизинга“ са уредени финансовите параметри на договора. Посочено е, че общата цена на придобиване на лизинговата вещ без ДДС е 71 079,37 евро, а с ДДС - 85 295,24 евро, а срокът на договора 60 месеца, общо 60 лизингови вноски, дължими съгласно погасителен план, първата от които включваща главница в размер на 552,24 евро без ДДС и възнаградителна лихва, за което е представен подробен погасителен план, като е посочено, че същият е валиден до последваща промяна на лихвата по лизинга.

В т. 20 от договора е отразено, че общата сума, дължима от лизингополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е 112 644,02 евро с ДДС. В т. 17 е посочено, че е избран променлив лихвен процент, включващ надбавка 2,82 % и 3-месечен EURIBOR. Съгласно т. 17.2 от договора, промяната в нивата на референтния лихвен процент ще се отчита в края на всяко тримесечие на календарната година, съответно към 31 март, 30 юни, 30 септември и 31 декември. Посочено е, че промяната на междубанковия лихвен процент се отчита с точност до 4-ти знак след десетичната запетая. В т. 18 от договора е предвидено, че годишният процент на разходите по договора, изчислен към момента на сключване на договора е 11,53 %.

Съгласно Част III „Общи разпоредби“, чл. 1, ал. 1, лизингодателят се задължава да придобие от посочен от лизингополучателя доставчик определена от лизингополучателя лизингова вещ, която да предостави на последния за временно (до изтичането на срока на лизинга) и възмездно ползване. Лизингодателят остава единствен и изключителен собственик на лизинговата вещ, както и на частите, вложени при отстраняване на недостатъци и ремонти, докато лизингополучателят не я придобие в резултат на изпълнението на условията, определени за това. Съгласно чл. 1, ал. 3 договорът за лизинг влиза в сила от датата на подписването му и прекратява действието си само в случаите, изрично предвидени в него. Посочено е, че срокът на лизинга, посочен в договора за финансов лизинг, започва да тече от датата на приемането на лизинговата вещ от линзингополучателя. В чл. 1, ал. 5 от същия раздел от договора е уговорено, че всякакви обстоятелства, в резултат на които лизингополучателят е лишен от възможността да ползва лизинговата вещ, когато лизингодателят е изпълнил точно задълженията си по договора, не представляват основания за прекратяване или промяна на договора за лизинг, нито биха могли да обосноват неговото неизпълнение. В случай, че невъзможността за ползване на лизинговата вещ се дължи на умишлено виновно действие на лизингодателя или е последица от действия или бездействия на трети лица, претенциите на лизингополучателя във връзка с невъзможността му да ползва лизинговата вещ, ще бъдат насочени пряко от него към третите лица, чието поведение е причина за това, а в случай, че това е лизингодателят - лизингополучателят няма да дължи заплащането на лизингови вноски за периода, в който не полза вещта.

Правата и задълженията на лизингополучателя по сключения договор са уредени в чл. 5 от раздел III на договора. Посочено е, че той е длъжен да заплаща в срок всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за лизинг. Той 4 се задължава да заплаща надлежно и своевременно и за своя сметка всички разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ.