Решение № 536 от 27.10.2021, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Плевен, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Снежина Иванова при секретар Десислава

Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 982 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***чрез представляващия А.А. срещу решение № 164/19.10.2020 година на директор на дирекция ОДОП ТД на НАП –гр. В.Търново.

След указание на съда с молба от 01.12.2020 година представляващият дружеството представя доказателства за внесена държавна такса и посочва, че обжалва ревизионен акт

№Р-04001520000194-091-001/21.07.2020г., поправен с РА за поправка на РА № П-04001520134614-003-001/14.08.2020 г. на И.К.– началник сектор „Ревизии“ и З.З.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

В жалбата се посочва, че ревизионен акт №Р-04001520000194- 091 -001/21.07.2020г. издаден от И.К., на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и З.З.-на длъжност гл.инспектор по приходите ръководител на ревизията и ревизионен акт за поправка РА №Р-04001520134614-003-001814.08.20-2020г. са неправилни, незаконосъобразни и постановени в противоречие с материалния закон. Обжалваните ревизионни актове са с обхват, задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. и задължения по ЗДДС за периода 27.04.2018г-31.12.2018г., като се посочва , че по ЗКПО неправилно не се признават за данъчни цели разходите в размер на 52 400 лева по фактура №**********/06.07.2018г. издадена от „Трансавто къмпани“ЕООД с ЕИК203250455 с предмет извършване на СМР на обект заведение за 37800лв и строителни материали за 14600лв. Неправилно е прието от данъчните органи, че тъй като доставчикът

„Трансавто Къмпани“ ЕООД с ЕИК203250445, не е намерен на посочения от него адрес и не предоставил, връчените му по реда на чл.32 от ДОПК искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължените лице № El- 2222 **********-040-001/18.01.2020 г. и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължените лице № П-22221320018653-040-001/29.01.2020 г. в определения от ревизиращия екип 7-дневен срок, то неправилно е прието, че доставката не е документно обоснована. Считат , че следва да се приложи чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а от събраните от органите по приходите доказателства липсват такива, обуславящи липсата на документална обоснованост на доставката, както и твърденията че процесната фактура не отразява фактите и обстоятелствата за които е издадена. По констатациите по ЗДДС намират, че неправилно не се признава данъчен кредит в размер на 10 480 лева, който е приспаднат от дружеството за фактура, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД. Посочват, че е представен договор за извършване на строително - ремонтни дейности от 21.05.2018 г., сключен между „АНИМАНК“ ЕООД с ЕИК ********* /Възложител/ и „Трансавто Къмпани“ ЕООД с

ЕИК203250445 /Изпълнител/, като предмет на договора е реновация и доизграждане на заведение, намиращо се в гр. Приморско, ул. ***и възложителят заплаща на изпълнителя строително -ремонтни работи в размер на 52 400.00 лв. и е договорено плащането да бъде извършено, както следва: до 60 дни, след подписването на АКТ 19 за действително извършено СМР. Посочват, че е подписан протокол № 1/21.05.20218 година за извършените СМР и същите са подробно описани и неправилно органът по приходите приема, че липсва писмена кореспонденция преди подписване на договора, липсват оферти, критерии за избор на доставчик, кое е лицето за контакт и само на това основание отказва приспадане на данъчен кредит. Посочва се, че изводите за проучване на надеждността на доставчика, регистрирането на множество фирми от страна на представляващия „Трансавто къмпани“ ЕООД, липсата на техника и прекратени трудови договори на работещи в дружеството, не са основание да се приеме, че фирмата не е осъществила описаните в протокола СМР. Посочват, че фактурата от 06.07.20218 година е отразена в дневник за продажба на „Трансавто къмпани“ ЕООД и в справка –декларация за месец юли 2018 година и в счетоводството на жалбоподателя и не може да се приеме само поради факта , че доставчикът не е намерен на адреса и не е представил документи в определения срок, че не следва да бъде признат данъчен кредит. Посочва, че СМР са действително извършени , като се посочва и съдебна практика на ЕС. Считат, че представената фактура като частен документ притежава доказателствена сила и се разглежда заедно с други документи и е налице реална доставка, тъй като в договор с „Трансавто къмпани“ ЕООД подробно са описани дейностите, включени в СМР и себестойност.

Твърдението на органа, че П.К.не е подписал договор и приемо –предавателен протокол не отговарят не действителността. Намират, че следва да бъде приспаднат данъчен кредит и молят за отмяна на РА и РА за поправка.

В съдебно заседание жалбоподателят– „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***се представлява от адв Д., който моли жалбата да бъде уважена и прилага списък на разноските. Представя писмено становище, в което посочва по ЗКПО , че неправилно не са признати за данъчни цели по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО разходите в размер на 52 400 лева по фактура № **********/06.07.2018 година, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД за извършени СМР от 37 8000 лева и доставени материали за 14 600 лева, тъй като обстоятелството, че „Трансавто къмпани“ ЕООД не е намерен на адреса и не представя документи не следва да се приема във вреда на ревизираното дружество.

Посочва се, че „документалната обоснованост на доставката“ се извлича от разпоредбите на ЗСч и съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч не е налице документална обоснованост при използване на неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, установено със съдебен акт, като при взаимоотношения между предприятия е необходимо получател на услугата/стоката да притежава първичен счетоводен документ съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и от събраните доказателства по делото, заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно, налице е отразяване на процесната фактура в счетоводството на дружеството, а и СМР за извършени както са описани, като подписите, положени под документите са посочените като автори лица.

Счита по отношение на отказа за приспадане на данъчен кредит, че неправилно не се признава.

Доводите на органи по приходите за липса на кореспонденция между дружествата, начин на избиране на офертата, проучване на надеждността му са несъстоятелни, тъй като няма механизъм на проверка на надеждността на дружеството, а и предпоставките за приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са налице – доставяне на стоки от регистрирано по ЗДДС лице. Издадената фактура от „Трансавто къмпани“ ЕООД е отразена в дневниците за продажби, в справка-декларация за м. юли 2018 година и в счетоводството на „Аниманк“ ЕООД, като СМР са извършени с оглед заключение на техническата експертиза. Цитира се практика на Съда на ЕС –Директива 2006/112 – не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва признаване на данъчнозадължено лице на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата на предоставените услуги е извършил нарушения. Счита, че обстоятелството, че дружеството-издател на фактурата не е намерен на адрес на седалище на дружеството, не представя документи, няма персонал, не е достатъчно да се приема, че не следва да се приспадне данъчен кредит. Приетото от органа, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като посоченият предмет – извършване на СМР , е твърде общ, също е неоснователно. Фактурата като частен документ следва да се разгледа в съвкупност с другите документи по делото – договор за СМР, приемо-предавателен протокол. Моли за отмяна на

РА и РА за поправка и присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП –гр.

Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от гл.юрк.

В., която моли да бъде отхвърлена жалбата. Представя списък с разноски и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1084, 22 лева. Представя писмена защита, в която посочва, че жалбата е неоснователна и правилно е отказано приспадане на данъчен кредит и увеличаване на финансов резултат за 2018 г. с 52 400 лева, отчетени разходи по фактура за материали и услуга при липса на доказателства за реално осъществена стопанска операция със стоки и услуги. Посочва се, че не се доказва реално осъществяване на доставка на материали и предоставяне на услуга – СМР на обект, като при оспорване на приемо-предавателен протокол от 06.07.2018 г. и акт № 00019 за извършени СМР, то не е налице изпълнение на доказателствената тежест и следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Посочва, че и СЧЕ е установила, че в акт образец 19 за извършени СМР, СМР са посочени в брой, а не в мярка и количествени измерители – кв. м. и др. и единичните цени са по КСС, каквото не е представена, като в приемо-предавателен протокол от

06.07.2018 г. не са описани по вид, количество, единична цена и обща стойност строителните материали, които са предадени и приети. Счита, че представените в съдебно заседание нов акт образец № 19 и опис на доставените материали, които са оспорени относно автентичност на подписите и достоверност на датата, че не е доказана тяхната истинност, тъй като при съдебно –почерковата експертиза не е снеман сравнителен материал от лицето, което е подписало документите за доставчик.

Намира, че СТЕ не дава отговор на въпроса, кога са извършени СМР, осъществен е оглед на съществуващ обект и не може да се установи описаните СМР, кога за извършени. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството –жалбоподател през ревизирания период е извършвало транспортни услуги и е стопанисвало питейно заведение под наем в гр. Приморско, ул. ***.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №

Р-04001520000194-020-001/13.01.2020 г., връчена по електронен път на 17.01.2020 г., изменена със заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р- 04001520000194-020-002/13.04.2020 г. и Р-04001520000194-020-003/14.05.2020 г. е извършена ревизия на дружеството за задължения по ЗДДС от 27.04.2018 година до 31.12.2018 година и за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 година – 31.12.2018 година от екип З.Т.З.– гл. инспектор по приходите М.Х.М.– главен инспектор по приходите.

Изготвен е ревизионен доклад №

Р-04001520000194-092-001 / 01.07.2020 г., в който се констатира, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.04.2018 година. Органите по приходите са установили по ЗКПО, че са налице различия спрямо данните, декларирани от дружеството и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона, в размер на 52 400.00 лв. по фактура № **********/06.07.2018 г., издадена от „Трансавто къмпани“ЕООД, ЕИК ********* с предмет извършване СМР на обект заведение за 37 800.00 лв. (отчетени по дебита на счетоводна сметка 602 разходи за външни услуги) и строителни материали за 14 600.00 лв. (отчетени по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали) и участващи при формирането на счетоводния финансов резултат. Предвид констатациите се приема, че следва финансовият резултат на жалбоподателя за 2018 година за данъчни цели да се увеличи със сумата в размер на 54 400,00 лева , представлящи отчетени разходи за услуги и материали по фактура, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД и следва да се заплати задължение за корпоративен данък в размер на 5240 лева и лихва в размер на 695,81 лева.