Решение № 165 от 16.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000054 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №4105/21.12.2022г. по описа на ТОС, на ищцата Х. М. А. , ЕГН **********, с адрес в село Зараево, общ. Попово, подадена чрез пълномощник адвокат С. Ж., САК, срещу решение №67/24.11.2022г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по т.д.

№26/2021г. по описа на ТОС, в частта му, с която са отхвърлени частично като неоснователни предявените осъдителни искове за дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на телесните увреждания, които е получила като пътник в л.а. „Мазда”, рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача М М М, при ПТП, настъпило на 19.12.2019г. около 13.40 ч., на път III 2002, км.

32+764, на стеснен участък от пътя /мост/, по вина на водача на водача на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Х ХХХХ ХХ, С Я Р, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното д р у ж е с т в о ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществените вреди в размер на 2 600 лв., считано от датата на извършване на разходите до 18.05.2020г. – дата, предхождаща предявяването на иска.

Основното оплакване е за неправилност на решението в обжалваната му част като се твърди, че съдът не е отчел правилно и в необходимата пълнота безспорно установените по делото факти относно броя, вида и интензитета на увредите, 1 причинени на ищцата при процесния пътен инцидент, поради което и прилагайки формално разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е достигнал и до погрешен извод, че за възмездяване на причинените й неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в общ размер на 45 000 лева. По отношение на акцесорната претенция въззивникът счита, че тъй като застрахователят не се е произнесъл по отправената му претенция и не е изплатил обезщетение, то същия не следва да бъде освободен от дължимите лихви с новия КЗ. При тези основни оплаквания ищцата моли за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на в цялост на предявените осъдителни искове чрез присъждане допълнително на сумата 35 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди, законната лихва върху присъдените обезщетения считано от датата на увреждането - досежно обезщетението за неимуществените вреди, съответно считано от датата на извършване на разходите - досежно обезщетението за имуществените вреди, до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени писмени отговори вх.

№327/25.01.2023г. – от ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, съотв. вх. №263/19.01.2023г. – от третото лице - помагач ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, в които са обосновани становища за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Изложени са аргументи, че определеното от съда обезщетение съответства на претърпените от ищцата вреди, отговаря и на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД. По отношение на акцесорната претенция за лихва за забава се твърди, че началният момент, от който следва да се начислява, е определен правилно от съда, позовавайки се и на относимите разпоредби от КЗ.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Х. А., представляван по пълномощие от адвокат С РадоС., ВТАК, заявява, че поддържа предявената жалба на съображенията подробно изложени в нея и моли за нейното уважаване в цялост.

Претендира и присъждане на разноски като представя и списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият ответник ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, не е взел участие. С молба, подадена преди съдебното заседание от пълномощника на страната адвокат Т.

Т.,САК, е заявено, че се поддържа подаденият отговор на въззивната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се и искане за присъждане на разноски като е приложен и списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищцата Х. М. А., ЕГН **********, с адрес в село Зараево, общ. Попово, като трето увредено 2 лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, гр. София обезщетение за причинените й вследствие на ПТП, настъпило на 19.12.2019г. около 13.40 ч., на път I I I 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/, по вина на водача на водача на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Х ХХХХ ХХ, С Я Р, вреди изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените й телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени материални загуби – разходи за лечение и възстановяване.

Търсеното обезщетение за имуществените вреди е в размер на 2 600 лева.

Неимуществените вреди са оценени в общ размер на 80 000 лева. Обезщетенията са претендирани ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.12.2019г. – по отношение на неимуществените вреди, съотв. от датата на направа на съответния разход за лечение - по отношение на имуществените вреди, до окончателното им плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковете са приети за доказани по основание и размер – изцяло досежно обезщетението на имуществените вреди, съответно частично за сума в размер на 45 000 лева по отношение дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Сумите са присъдени ведно със законната лихва, считано от 19.05.2020 г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователна претенция от ищцата, до окончателното им плащане.

В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Предмет на въззивно обжалване е частта на решението, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 45 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лева, както и по отношение на акцесорните претенции за присъждане на лихви за забава за предхождащ уведомяването на застрахователя период.

Пред въззивната инстанция не е повдигнат спор по фактите, в т.ч. и по отношение причинените на пострадалата ищца телесни увреждания, същите са и надлежно установени в хода на първоинстанционното производство. С оглед на това и като се съобразяват предметните предели (обективни и субективни) на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд извършеният деликт, виновността на дееца, причинените при това увреждащо деяние вреди на пострадалата ищца и отговорността на ответното дружество – застраховател на 3 виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тяхното обезщетяване, се приемат за безспорно установени.

Извършването на увреждащото деяние и виновността на застрахования при ответника водач на микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Х ХХХХ ХХ, С Я Р, са установени и с влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 88/2021 г. на ОСТърговище, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието – чл.300 ГПК.

Спорът, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди.

На 19.12.2019г. ок. 13,30ч. на път ІІІ 2002 км 32+764, на стеснен участък от пътя – мост над река Черни Лом, са се сблъскали челно микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача С Я Р, и лек автомобил „Мазда 626” с peг.

№ Х ХХХХ ХХ, управляван от водача М М М. Като последица от това ПТП на пътниците в двете превозни средства са причинени телесни увреждания, водачът на лекия автомобил М М е починал. Ищцата Х. А. е пътувала в л.а. „Мазда 626” на предна дясна седалка, като в резултат на сблъсъка е получила следните травматични увреждания - контузия на главата и сътресение на мозъка, контузии на гръден кош и корем, счупване с разместване на лява лакътна кост, счупване с разместване на лява бедрена кост. Приета е по спешност в болница, където са извършени множество диагностични и терапевтични процедури, консулти с различни специалисти.

Първоначално е извършено закрито наместване на счупванията на костите с директна екстензия на лява бедрена кост, гипсова имобилизация на лява предмишница с висока шина. Впоследствие на 27.12.2019г., съотв. на 03.01.2020г. са извършени оперативни интервенции за открита репозиция на фрактурите на лява бедрена кост и лява лакътна кост и вътрешна фиксация с метални плаки. По време на болничния престой е провеждано лечение с антибиотици, противовъзпалителни и обезболяващи средства, вливания и кръвопреливания. Ищцата е била хоспитализирана от 19.12.2019 до 09.01.2020г., след което е продължила лечението в домашно-амбулаторни условия с периодични прегледи и контролни рентгенографии от лекуващият лекар.

Продължителният срок на амбулаторно лечение е между 180 и 360 дни. Освен контузиите на леви крайници при произшествието ищцата е получила и увреждания в гръдната област и корем, които са лекувани консервативно и безспорно са били свързани с болки и неудобства. Тези увреждания са били причинени от правилно поставен предпазен колан. Според мнението на съдебния медик по изслушаната и приета по делото СМЕ, по време на оздравителния процес на описаните счупвания са били налице ограничения в двигателния режим и ежедневните дейности на ищцата.

Забавен е бил процесът на вертикализация и раздвижване поради невъзможността за обременяване на долния крайник до настъпване на срастване на лявата бедрена кост 4

(настъпващо обичайно в приблизителен срок от шест месеца) без използване на помощни средства, каквито в случая не е било възможно да се ползват поради счупването и на горен крайник до настъпване на костно срастване и раздвижване на лакътната става. Обичайните срокове за такова срастване са между 3 и 6 месеца.

Поради това възстановяването е изисквало чужда помощ за период поне от 6 месеца Причинените костни фрактури и други наранявания по тялото са предизвикали остра соматична болка от механичен произход, която е била особено интензивна в първите дни от травмата. Болките са продължили до значителни в ранния следоперативен период, който е приблизително един месец, с тенденция за постепенното им намаляване до поносими към шестия месец. Между 6-ят и 12-ят месец ищцата е имала неудобство и непостоянни големи болки при определени обстоятелства. Понастоящем болката е непостоянна и влияеща се от физическо натоварване и смяна на климата и атмосферното налягане. По експертното мнение на вещото лице оздравителният период е протекъл гладко в рамките на нормалните срокове за възстановяване, благоприятен фактор за което е и младата възраст на пострадалата. Към момента фрактурите са консолидирани, няма ограничени движения в оперираните увредени крайници, но са напълно възможни периодични болки, отоци, инфекциозни усложнения, предстои и остраняване на имплантирани уреди, което е свързано с рискове от възможни усложнения в по-късен етап. При липса на усложнения от отстраняването на имплантите и възстановяването на оперативните рани в пълен обем е възможно пълно оздравяване на ищцата, но най-вероятно няма да може да извършва тежка физическа работа и да спортува в пълен обем, трябва да избягва продължително натоварване на долните крайници.

Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, преживяното ПТП е било сериозно психотравмено събитие за пострадалата ищца, довело до разгръщане на психична реакция с преживяване на висока тревожност, опасения, безпокойство, напрегнатост, мисловно предъвкване и възвръщане на случилото се, което е продължило във времето. на случилото се, сцената се появявала пред очите във вечерните часове. Продължилото във времето задържане на мислите и емоциите в едно психотравмено събитие, невъзможността да се изработи печеливш вариант за излизане от последствията на събитието са формирали симптоми на дистрес. Той съответно е довел до промяна във функционирането, до адаптационна промяна във функционирането - не е можела да излиза, била е на постелен режим, затворила се е от към контакти, премисляла е, преживявала е. Всичко това е било от типа на остра стресова реакция, която е довела до разстройство в адаптацията в рамките на около шест месеца. По експертното мнение на вещото лице ищцата е преживяла интензивен стрес. Към момента симптоматиката е претърпяла частично обратно развитие, но все още някои от симптомите персистират. Налице са лесна уморяемост, раздразнителност, когнитивни затруднения, повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с 5 преживяното ПТП, но въпреки това ищцата е възстановила социалното и личностово функциониране, т.е. справянето с базисните си социални роли.