Протокол № 40 от 09.02.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 40 гр. Пещера, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100540 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът А. В. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с пълномощникът му адв. А. Г. – с пълномощно по делото.

Ответникът А. А. А., редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява. За него се явява адв. М. П. С. – с пълномощно по делото.

Свидетелят Й. И. Й., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят П. С., редовно призована, се явява лично.

Вещото лице М. К. Б., редовно призован, не се явява.

Вещото лице М. П. П., редовно призована, не се явява.

Съдът докладва:

Постъпила с вх. № 6721/17.11.2025 г. комплексна съдебно-медцинска и психиатрична експертиза от вещите лица д-р М. П. и д-р М. Б., в срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ.Г. - Да се даде ход на делото.

АДВ. С. - Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази, че страните са редовно уведомени за днешното съдебно заседание, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът прикани страните към постигане на спогодба.

АДВ. Г. – Засега не можем да постигнем споразумение, не сме и обсъждали такова.

АДВ. С. – Не сме обсъждали спогодба.

1

Съдът констатира, че спогодба не бе постигната в днешното съдебно заседание.

На основание чл. 200 от ГПК се пристъпи към изслушване на вещите лица д-р М. П. и д-р М. Б..

Сне се самоличността им, както следва:

ВЕЩО ЛИЦЕ М. К. Б. – роден на 19.05.1968 г., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, без служебни и родствени отношения със страните.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩО ЛИЦЕ М. П. П. – родена на 10.01.1962 г., българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, неосъждана, без служебни и родствени отношения със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩО ЛИЦЕ Б. – Поддържаме представеното заключение.

На въпроси на адв.Г.:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Поддържам заключението. Прегледът с подекспертния беше извършен при предварителна уговорка за дата и час. Той указа пълно съдействие като се яви в уговореното време. Прегледът беше извършен в специализиран психиатричен кабинет и беше извършено психично интервю. Беше извършено клинично наблюдение. По време на прегледа и непосредствено преди това и след това лицето беше в ясно съзнание, без качествени и количествени нарушения. Ние сме го обсъждали като сме съобразили цялата медицинска документация и обективното му състояние е съобразено с нея. Ние сме съобразили състоянието по време на прегледа и сме направили връзката с това. Обяснимо е и съвпада с документацията той да е имал субективни оплаквания, които да са свързани с преживяната инфекция, но няма никакви основания да се приеме, че той е имал качествени нарушения на психичните функции. Ако е имал смущения по отношения на паметта - това е субективно. Може да е имал за известен период от време някакви затруднения, но това няма никакво отношение към функционирането на съзнанието му на който и да е етап по време на болничното лечение и след това, защото подекспертният е съдействал на лечението си и след изписването си той не е имал смушения, които да се явяват препятствие. Ние обсъждаме събитие, което касае взаимодействие с околни. Няма никакви данни той да е имал такава неадекватност, която да пречи на комуникацията. Не може да има съмнения по причина, че естеството на комуникацията изисква продължителност и степен на дълбочината на общуването - винаги би направило впечатление и да се търси изясняването.

Ние имаме причина да приемем, че след напускане на болница, подекспертния е бил в среда, която е била благоприятна за него в присъствие на неговите близки. Освен това е имало и други околни. Ако е имало някакви особености в неговото състояние, които касаят неговата адекватност в спсихиатричен смисъл - би било отбелязано в неговата медицинска документация.

На въпроси на адв.С.:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. - Ние сме отбелязали този документ – етапна епикриза от лекар невролог, не кореспондира с неговото състояние. Тежък дементен синдром е състояние, което е значимо, което касае значим регрес на интелектуално-когнитивни способности засяга сферите на мислене, емоции и воля и процеса е необратим. Ние не може да кажем защо така се е случило и защо в този амбулаторен лист, който сам по себе си представлява един преглед с официална продължителност от 20 мин. е отбелязано такова нещо, не може да кажем защо така е отбелязано, но не отговаря на състоянието, което е било наблюдавано при 2 болничното лечение и след това, както и състоянието, което е наблюдавано при нашето изследване. От споделеното от подекспертния се създава впечатление, че подекспертния за периода от времето на боледуването е бил временно дистанциран от своята партньорка и това е създало условия при уязвимост при боледуването той да общува по-близко с разширеното си семейство, което включва неговата майка и сестра. Впоследствие е споделено, че са възстановени отношенията с партньорката си и самият той споделя, че се опитва да бъде коректен и лоялен към партньорката си и това включва желанието му да възстанови своята собственост. Желанието му е съобразено е с отношението към нея – с коректност, отдаденост, желание да бъдат съхранени отношенията.

АДВ. Г. – Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата.

АДВ. С. - Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата.

Съдът, намира, че следва да бъде прието така представеното заключение по назначената комплексна съдебно-медцинска и психиатрична експертиза от вещите лица д-р М. П. и д-р М. Б., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението по извършената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза от вещите лица д-р М. П. и д-р М. Б..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 1000 лв. на вещото лице М. К.

Б. и 1000 лв. на вещото лице М. П. П., съгласно представените справки – декларации.

ЗАДЪЛЖАВА всяка една от страните в едноседмичен срок от днес да довнесе по депозитната сметка на РС-Пещера 750 лева - за възнаграждение на вещите лица.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ ПОРАВНО на вещите лица М. П. П. и М. К. Б. внесената до момента като депозит сумата от 500 лева, а остатъка до пълния определен размер – след внасяне на съответните суми от страните.

Вещите лица се освободиха от съдебната зала.

Пристъпи се към повторен разпита на св.С.:

Провери се самоличността й:

СВИД. П. Г. С. - родена на 07.08.1969 г. в гр. Пазарджик, българка, български гражданин, живуща в гр.Пазарджик, ул. „Княгина М. Луиза“ № 78, ет. 2, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********, живее на семейни начала с ищеца.

Предупредена отново за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

АДВ.С. - Ще моля да предявим на свидетелката молбата й, която е представена в предходното съдебно заседание.

Съдът предяви на свидетелката молба на л.175 (гръб)и обяснения на л. 177 от делото.

На въпроси от адв. С.:

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Да, това е моят подпис в молбата. Не съм напускала доброволно жилището на А., бях изгонена, но само дрехите ми бяха изхвърлени на улицата. По това време бях на работа. Майка ми и снаха ми са прибрали вещите. Понеже изчаках известно време да се уталожат нещата, но нещата се задълбочиха. Имаше много грубо и лошо отношение от сина и сестрата на А.. И затова подадох жалба в РП- Пазарджик за заплахите.

Оттам вече реших, че трябва да си взема някои вещи. Не че съм излъгала пред органите на полицията, доброволно не съм напуснала къщата, просто трябваше да си събера вещите.

Имах натиск от роднините и затова реших да напусна. Аз нямах как да се върна, бях 3 заплашвана непрекъснато. Върнах се в края на февруари. Ние от февруари започнахме да се виждаме с А. чрез наши приятели. Преди това само в болницата няколко пъти ходих и понеже ме заплашиха с полиция и спрях да ходя. Ходила съм 4-5 пъти в болницата „Свети Г.“ в гр.Пловдив. Прекарвах с А. 4-5 часа. Майка му беше там, в повечето случаи беше там.

През м.януари, когато е била сделката не сме се виждали въобще с А.. Той още когато влезна в болницата - чрез негови приятели знаех, че не е добре. Исках да се свържа с него, но не ми се позволяваше. Нямах връзка с А. директно. През януари нямах връзка с него. От негови приятели разбрах за неговото състояние, нямах преки впечатления. Последно го видях в болницата октомври месец, а от октомври до февруари месец не съм контактувала с него.

Тези общи приятели ми разказаха, които са ходили да го виждат вкъщи.

На въпроси от адв. Г.:

СВИДЕТЕЛЯТ С. - След като А. влезе в болницата „Св. Г.“, аз ако напусна сама къщата – това означава, че ще си събера багажа, ще си събера вещите. Роднините му ми изхвърлиха вещите навънка, това какво означава? Това е принудително изхвърляне. Аз реших да не досаждам, защото те ми забраниха всякакъв контакт с него. От комуникацията ми с А. през октомври и след февруари - според мен той в този период не беше добре.