Определение № 410 от 01.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. София, 30.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Александър Цонев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002102490 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 893 от 17.02.2023г. на „Еврокапитал-България“ ЕАД(н) гр.Бургас, подадена от синдика адв. Н. Г., против решение №186/30.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 350/2022г. на Апелативен съд-Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №239/21.06.2022г. по гр.дело №775/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново за отхвърляне на предявения от „Еврокапитал-България“ ЕАД против „Литекс“ АД гр.София и „Рос ойл“ ЕООД - гр. Варна иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл. 173, ал. 1 от ЗЗД- да се признае за установено, че „Литекс“ АД няма ипотечно право върху сграда с идентификатор *** с площ 307 кв.м и сграда с идентификатор *** с площ 122 кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК гр. Велико Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв.м, с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, с начин на трайно ползване-за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр. В.Търново, с площ 4 600 кв. м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, предмет на нотариален акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от 20.01.2011г. по описа на нотариус Р. М. с район на действие РС-В.Търново и на изпълнение по изп.дело № 150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г..

Касаторът счита, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост приобщения доказателствен материал, не е изложил мотиви по съществени елементи на 1 спорното правоотношение, постановил е решението при неизяснена фактическа обстановка, а правни изводи противоречат на установените факти. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Ответникът по касационната жалба „Литекс“ АД, чрез процесуалния си представител адв.С.

Т., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С подробни аргументи оспорва жалбата, като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба „Рос Ойл“ ЕООД не взема становище.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната жалба и поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси, които счита, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд: 1. Тълкуването на общата воля на страните, отразена в нотариален акт за учредяване на ипотека върху терена и настоящите и бъдещи приращения, следва ли да се извърши само въз основа на акта или следва да се съобразяват всички обстоятелства, включително и вписването на нотариалния акт единствено по имотната партида на терена; 2. Посоченото в чл. 92 ЗС „освен ако не е установено друго“ следва ли да се извърши чрез изрично волеизявление или може да се направи извод за наличието на „друго“ чрез тълкуване съдържанието на правната сделка; 3. Уговорката, направена в нот.акт, че ипотеката се разпростира и върху приращенията, без да се описани и индивидуализирани съществуващите сгради, заснети с идентификатори по КККР, не се ли отнася само до спомагателните сгради, които нямат самостоятелно значение и ако се приеме обратното, това не противоречи ли на изискването за специалност на ипотеката, предвидено в чл. 166, ал.2 ЗЗД и чл.167 ЗЗД; 4. Когато собственикът на постройката прехвърля правото на собственост върху построеното, съгласно чл.63, ал.1 ЗС, той уговаря ли изрично, че запазва правото на собственост върху земята, след като от прехвърлителния акт и по силата на чл.63 ЗС това се подразбира; когато съществуват две самостоятелни сгради, които са заснети по КККР, подразбира ли се под термина „приращение“, че ипотеката се разпростира и върху тях, съгласно императивното правило на чл. 167 ЗЗД или тяхното самостоятелно съществуване налага изричното им посочване в нот. акт, без да са обозначени от обобщения и неиндивидуализиран термин „приращение“; 5. След като учредителят на договорна ипотека е желаел да обремени не само земята, но и построените върху нея сгради, в молбата за вписване не трябва ли да бъдат посочени номерата на имотните партиди на последните, за да е налице вписване на договорна ипотека. По така формулираните въпроси твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с решение № 478/11.02.2013г. по гр.д.

№2670/2013г. на ІV ГО, решение №81/07.07.2009г. по гр.д.№761/ 2008г. на І ТО, ТР № 5/18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС, решение №119/ 09.06.2009г. по гр.д.

№6277/2007г. на І ГО, решение № 143/10.11.2014г. по гр.д.№646/2014г. на ІІ ГО и решение № 113/25.07.2014г. по гр.д.№ 4514/2013г. на ІІІ ГО на ВКС.

Касаторът поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 6. При вписване на нот.акт за учредяване на ипотека, който съдържа описание на поземления имот с посочен идентификатор, площ и граници, но без да са описани 2 съдържащите се в имота сгради, то сделката ще бъде вписана само по отношение на поземления имот, но не и по отношение на сградите, в този случай ще е осъществен ли елемента „вписване“ от фактическия състав, без който ипотеката е недействителна; 7.

Необходимо ли е при учредяване на ипотека върху терена да бъдат включени и отделните обекти, съществуващи върху него и представляващи самостоятелни сгради, заснети в КККР, за да породи действие ипотечното право и по отношение на тях; 8. Ако в Службата по вписване се представи нотариален акт, който съдържа описание на поземления имот, без да са описани, съдържащите се в имота сгради, то прехвърлянето по правилото на чл.6, ал.2 ПВ няма ли да бъде вписано само по отношение на сградите, построени в него; спрямо трети лица, собственикът на терена ще продължи ли да се легитимира, като собственик на сградите; 9. Ако собственикът на терена извърши отделно разпореждане със сградите в полза на лице, различно от лицето, в чиято полза е учредена ипотеката върху терена, това лице ще може ли да впише в имотния регистър правото си на собственост върху сградите, преди лицето, в чиято полза е учредена ипотеката; предвид оповестително-защитното действие на вписването, закрепено в чл. 113 ЗС, новият собственик на сградите няма ли да може да противопостави претендираните от него права върху сградите на лицето, което има ипотека върху земята, макар и преди него; 10. Ипотекарният кредитор не би ли получил повече, ако ипотеката се разпростре и върху сградата, построена в имота, обект на ипотеката, тоест няма ли да е налице прекомерност на обезпечението.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледан е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр с. чл. 166, ал. 2, пр.1, във вр. с чл.173 от ЗЗД- да бъде установено със сила на присъдено нещо, че сграда с идентификатор *** с площ 307 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 122 кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.Търново (одобрени със Заповед № РД 18-86/19.09.2008г. на изп.директор на АГКК, гр. В.Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв.м), собственост на ищеца- ипотекарен длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД-Бургас, не са предмет на учредената с нот.акт № 16/20.01.2011г. върху имота ипотека (в т.3) за обезпечаване задължението на ответника „Рос ойл“ ЕООД и за кредитора по вземането (към момента-ответника „Литекс“ АД- София) не са налице права на ипотекарен кредитор по отношение на тези сгради- т.е., че ответникът „Литекс“ АД -София няма ипотечно право върху процесните сгради.

По подадената от „Еврокапитал- България“ ЕАД против „Литекс“ АД и „Рос ойл“ ЕООД искова молба е било образувано гр.д.№896/2017г.по описа на ОС-В.Търново, което е приключило с решение №284/05.07.2018г. Това решение е потвърдено с решение №85 от 23.04.2019г. по в.гр.д. №486/2018г. на АС-В.Търново. Въззивното решение е отменено с решение №6/02.02.2021г. по гр.д.№4118/2019г. на IV ГО на ВКС, поради произнасяне за 3 имоти, които не са предмет на делото (въззивният съд не е съобразил, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно имот в с.Самоводене, Великотърновско, а не относно описания в т.3 от нот. акт 16/2011г. имот в гр.В.Търново, посочен и в исковата молба) и делото е върнато на АС-В.Търново на ново разглеждане. С решение №54 от 20.05.2021г. по в.гр.д.№48/2021г. на друг състав на АС-В.Търново е обезсилил решение 284/05.07.2018г. по гр.д. №896/2017г. на ВТОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същият съд.

След връщане на делото за повторно разглеждане с решение № 239/21.06.2022г., постановено по гр. д. №775/ 2021г. състав на ОС-Велико Търново е отхвърлил иска.

За да потвърди това първоинстанционно решение Великотърновския апелативен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Еврокапитал-България“ АД е обезпечил вземането на „Сибанк“ АД по договор за кредит с „Рос Ойл“ ЕООД за 219 120 евро, с учредяването на първа по ред договорна ипотека, оформена в нот.акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6 от 20.01.2011г. на нотариус Р.М. с район на действие-РС-В.Търново, върху следният имот, описан в т. 3 от нот.акт: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, целият с площ 4491 кв.м, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване - за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, 10447. 512.37, ***, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв.м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. С договор от 30.11.2015г. „Сибанк“ ЕАД е цедирала на „Литекс“ АД част от вземането си с привилегиите и обезпеченията му, вкл. и ипотеката. По молба на „Литекс“ АД против „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ ЕООД, „Нафтекс петрол“ ЕООД и ипотекарния длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД е образувано изп.дело №150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г., с район на действие –ОСВ.Търново. В изпълнителното производство, взискателят „Литекс“ АД е поискал принудително изпълнение по отношение на собствените на „Еврокапитал-България“ ЕАД недвижими имоти, ипотекирани за задължението по кредита; на 19.04.2017г. е изготвено постановление за възлагането им, включващо и сгради в недвижимия имот, описани в процеса на изпълнителните действия.

Според представения по делото устав от 12.05.2008г. на „Еврокапитал-България“ АД в т.36 от него, като непарична вноска, представляваща право на собственост, е описан следният недвижим имот- УПИ в гр. В. Търново с площ 4 600 кв.м, представляващ съгласно скица парцел VІІ в кв.170 по плана на гр. В. Търново, одобрен със заповед № 2333/1958г. при описани граници, заедно с построените в него: сграда- склад за материали 62 кв.мполумасивна, едноетажна, построена 1947г.; склад за стоки 24 кв.м; сграда, състояща се от два склада с площ 76 кв.м- полумасивна, едноетажна, построена през 1968г.; склад 68 кв.мполумасивен, едноетажен, построен през 1941г., собственост на „Нафтекс петрол“ ЕООД. В представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 10.07.2017г., наред с поземления имот са посочени и 4 сгради-склад (търговски) с площ 12 кв.м; 287 кв.м; 287 кв.м и 90 кв.м. Приложени по делото са и скици на двете сгради в имота с идентификатор 4