Решение № 147 от 11.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20244000600275 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. М. Т. за възобновяване на ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен /НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК.

Осъденият М. Т. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена от незаконен състав. Излагат се съображения, че срещу решаващия съд са били депозирани множество жалби и сигнали, които са били достатъчни основания за самоотвод на съдията, тъй като има достатъчно обоснования съмнения относно неговата безпристрастност, с оглед на 1 назначените проверки и исканите от него становища по повод участието му в наказателното производство. Твърди се, че с поведението си председателя на състава на първоинстанционния съд съдия К. Д. не само е ограничил правото на защита на осъдения, но на практика го е лишил от такова. Посочва се, че нито осъдения, нито упълномощените от него защитници са били допуснати за запознаване с материалите по делото. Излага се, че без каквото и да е основание, съдия К. Д. е оставил без разглеждане искането и не е дал електронен достъп до делото, като възпрепятствал е всички опити на защитника на осъдения да се запознае с него. Твърди се, че цялото му поведение по време на процеса говори за неговата пристрастност и за формирането на предварително убеждение за виновността на осъдения.

Излага се, че доказателство за това е и взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, въпреки представените медицински документи, които извиняват неявяването на осъдения в едно единствено съдебно заседание. В подкрепа на това си твърдение осъденият посочва факта, че съдия К. Д. не е администрирал частната жалба подадена от защитника му за изменение на мярката за неотклонение. Твърди се, че такава процедура на практика не е била осъществена и върху осъдения е бил указан натиск да се признае за виновен, за да му бъде изменена мярката за неотклонение, което на практика се случило. Осъденият твърди, че е бил принуден да извърши това действие, за да може делото да приключи пред тази инстанция и да се развие пред друга - Окръжен съд - Плевен, която по един безпристрастен начин да се произнесе по повдигнатото обвинение. Осъденият твърди, че не е извършил посоченото деяние и единствената причина да признае вина е случая му да бъде разгледан от друг състав.

Осъденият счита, че състава на първоинстанционния съд разгледал делото е незаконен и поради честата и неоснователна, без надлежен акт смяна на съдебните заседатели, част от състава. Възразява, че при липса на достъп до материалите по делото е лишен от възможността да се увери, че замяната на един с друг съдебен заседател е въз основа на законен и мотивиран акт, както и не се сигурен, че съдебните заседатели участвали в състава постановил присъдата са избрани и назначени по законния ред.

От друга страна осъденият счита, че процедурата, по която се е развил процеса в първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, тъй като наказателното производство вече било разгледано по общия ред пред 2

PC - Кнежа /НОХД № 251/2021 г. по описа на PC - Кнежа/ и в рамките на съдебния процес са били събрани доказателства по общия ред. Посочва се, че след обжалване на присъдата в осъдителната й част присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на PC – Кнежа, но поради невъзможност съда да формира състав, делото било изпратено по компетентност на PC - Плевен. Възразява се, че въпреки наличието на пречка за провеждане на производството по реда на особените правила- съкратено съдебно следствие, такова е било проведено. Твърди се, че образуваното пред PC - Плевен НОХД № 807/2023г. е въз основа на обвинителен акт, който не е нов, а вече е бил подлаган на разглеждане в производство пред PC - Кнежа.

Излага се, че формално наличието на постановление за частично прекратяване на досъдебното производство по отношение на две от повдигнатите обвинения, както и връщането на обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на неточности са причина за внасяне на „формално“ нов обвинителен акт.

Осъденият твърди, че даденото от него съгласие за провеждане на тази процедура било изцяло продиктувано от указания върху него натиск за признаване на вина, чрез вземане на незаконосъобразна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, лишаване от възможност да я обжалва пред Окръжен съд - Плевен, позоваването в актовете на първоинстанционния съд на данни от личния му живот и този на защитника му, която информация няма отношение към делото и не е част от същото, а е събрана по неофициален път от съдия докладчика /това било видно от констатациите на ИВСС/. Осъденият изразява убеждението си, че без признаване на вина от негова страна, е щял да продължавам да търпи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като своеобразно изтърпяване ефективно наказание лишаване от свобода, без съответната присъда за това. Осъденият посочва, че нито здравословното му състояние, нито ангажиментите му като земеделски производител, самостоятелно обработващ земя и ангажиран в производството, му позволявали да вземе друго решение, при липса на обективност и безпристрастност при провеждане на съдебната процедура.

Излага се, че по поводи подаден сигнал от защитник на осъдения до ИВСС е била извършена проверка, при която било констатирано, че съдиядокладчика при разглеждане на делото е допуснал нарушения на 3 процесуалните правила.

Излага се, че срещу така постановената присъда от първоинстанционнишя съд била депозирана въззивна жалба и образувано ВНОХД № 954/ 2023 г. на ОС - Плевен, като с решение изменил присъдата, като намалил наказанията и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК.

Осъденият счита, че решението на ОС - Плевен е немотивирано, което представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че в мотивната част на решението въззивният съд не се е произнесъл, по които и да е от твърденията на защитниците на осъдения и най - вече за това, бил ли е проведен справедлив процес, бил ли е законен състава на съда, бил ли е безпристрастен първоинстанционния съд. Твърди се, че окръжният съд декларативно е отбелязал, че не е намерил основание за отмяната на присъдата, и постановяване на нова, с която осъденият да бъде признат за невинен, а така също е заявил, че „дори хипотетично да има такива (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), то заради забраната по чл.335, ал.З от НПК няма възможност за връщане делото за ново разглеждане, но в същото време не е отменил присъдата и не е оправдал осъдения.

Иска се, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, Великотърновският апелативен съд да оправдае осъдения, като приеме, че не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения с обвинителния акт.

Алтернативно се иска Великотърновският апелативен съд да отмени решението на въззивния съд и присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, като посочи стадия, от който трябва да започне разглеждането.

Към искането за възобновяване е приложено копие на становище на Инспектората към ВСС по сигнал, рег. с вх. № 21494/20.07.2023г., вх. 0 21649/21.07.2023г. и вх. № 21989/28.07.2023г. по преписка № КЖ-18-739 /образувана по 2 бр. сигнали от адв.С. Б., като защитник на подс.М. Т. и жалба от майка му А. М. Т.а, изпратена от Министерство на правосъдието/.

В съдебно заседание осъденият М. М. Т. и защитника му адв.И. В. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява 4 мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият М. М. Т. моли съда да възобнови делото и да го оправдае.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда № 106 от 04.09.2023год., постановена по НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, подсъдимият М. М. Т. е признат за извършено на неустановуена дата през месец януари 2022год. престъпление по чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./, за което и на основание чл.373 ал.2 вр. с чл.371 т.2 и чл.374 ал.4 от НПК, вр. с чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият М. М. Т. е признат за виновен и за извършено през периода от 07.02.2018год. до 03.07.2018год. в гр.Кнежа с три деяния продължавано престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./, за което и на основание чл.373 ал.2 вр. с чл.371 т.2 и чл.374 ал.4 от НПК, вр. с чл.54 ал.1 от НК и чл.58а от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което е намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от 5 свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. За това престъпление на подсъдимия М. Т. е наложено и кумулативно наказание глоба в размер на хиляда лева.

На основание чл.23 от НК на подсъдимия М. М. Т. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, към което е присъединено наказанието глоба в размер на хиляда лева.

С присъдата съдът се е произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и за разноските.

Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от адв.С. Б., в качеството й на защитник на подсъдимия М. М. Т. и въз основа на подадената жалба е образувано ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

С решение № 48 от 13.02.2024год., постановено по ВНОХД № 954/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, въззивният съд изменил присъда № 106 от 04.09.2023год., постановена по НОХД № 807/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, като: намалил размера на наложеното на М.

Т. наказание за престъпление по чл.155б ал.2 т.1 пр.2 вр. с ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./ от две години лишаване от свобода на една година и четири месеца лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години; намалил размера на наложеното на М. Т. наказание за престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. с ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК /ДВ бр.74/26.09.2015г./ от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години; намалил размера на наложеното по чл.23 от НК общо наказание от три години лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК от пет години на три години. В останалата част присъдата е потвърдена с въззивното решение.