Решение № 486 от 27.12.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 8/2024
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. Б., 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ц. Хр. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20241810200008 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Н. М. с ЕГН**********, чрез адв.Б. М. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 21.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата се излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, като се претендира заплащането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание М., редовно призован не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – Началник група при РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA № 341012/20.11.2020г.; НП №*/21.01.2021г.; справка за нарушител/водач – 4л.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. – 3л, протокол за ПТП и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. К. В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б. и К. А. К., се установява следната фактическа обстановка:
На 20.11.2020г. около 20.34ч. свидетелите В. К. В. и К. А. К. – полицейски служители при РУ – Б. били на работа и изпълнявали задълженията си като автопатрул. Тогава двамата отишли в района на кръстовището на ул.”А. З.” и ул.”С. п.” в гр.Б. във връзка с постъпил сигнал за осъществено пътно-транспортно произшествие. При пристигането си, свидетелите К. и К. установили, че там е самокатострофирал в метален стълб лек автомобил м.„М. ” с рег.№*, който се намирал в покой, без лица в същия.
В близост до автомобила се намирал собственика му - жалбоподателя М. Н.
М., който не заявил пред полицейските служители, той да е реализирал ПТрП.
Тогава св.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН в присъствието на св. К., за това, че поради движение с несъобразена скорост е самокатастрофирал и е реализирал ПТП с материални щети. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставения акт бил предявен на М. за запознаване със съдържанието и същият отказал да го подпише, като отказа му бил удостоверен с подписа на св.В. П..
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №* от 21.01.2021г. от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В., К. и П. както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до 2 незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на М.
Н. М. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Писмено от ОДМВР – С. е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил 3 адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. В случая, платеното от М.
Н. М. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на М. Н.
М . разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 8/2024г. пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 21.01.2021г, издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР против М. Н. М. с
ЕГН**********, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на М. Н. М. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 8/2024г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 4