Протокол № 3763 от 09.03.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3763 гр. София, 06.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Д. Хр. С.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110202413 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ С. А. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се, доведена от „ЦПЗ София” ЕООД.

В залата се явява адв. Й. П. – служебен защитник, редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. А. Т., редовно уведомена по телефона, съгласно разпоредбата на чл.178, ал.11 от НПК, се явява.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Д. Ц. Й., редовно уведомена чрез д-р Д., се явява.

Л. Ф. Л. редовно уведомена чрез д-р Д., се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА заключение на КСППЕ от вещите лица д-р Д. Й. – специалист психиатър и Л. Л. – клиничен психолог, изготвена по отношение на С. А. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ по представен документ за самоличност – лична карта:

Т. А. Т., ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, живуща в гр. София, ж.к. „*********”, ул. „**********” № 55, ап.706, ет.7, племенница на лицето за принудително действие.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свид. Т. наказателната отговорност по чл.290 ал. 1 НК.

СВИД. Т.: Разбирам наказателната отговорност. Обещавам да казвам истината.

Свид. Т. остана в залата до разпита й.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Д. Ц. Й., 52г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.

Л. Ф. Л., 47г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ вещите лица за наказателната отговорност по чл.291 НК.

Вещите лица обещаха да дадат вярно заключение по съвест и знание.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 НПК, както и искания за отводи.

АДВ. П.: Нямам искания по реда на чл.275 НПК, както и искания за отводи.

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ: Нямам искания.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните изисквания на чл.271-275 от НПК и на основание чл.276 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Т., която РАЗПИТАНА каза: Ние сме много близки с леля ми. Живеехме заедно, врата до врата. Тя не е лежала 2 в болница за психични разстройства. Не е имала проблеми. Когато постъпи в болницата, беше най-вероятно в някаква криза, преди това не е имала такова поведение. Имам предвид сега когато постъпи в „ЦПЗ София“ ЕООД.

Тя дойде вкъщи физически зле. Явно и вследствие на този побой и психически не беше добре. Имаше рани по лицето.

Тя изглеждаше и вътрешно, и външно много зле. Цялата беше със синини и рани. Не знам откъде бяха тези рани, тя не ми сподели, не беше добре.

Тя живее в гр. ********* от три-четири години, при дъщеря си. Като я видяхме в това състояние, на следващия ден дойде дъщеря й и зет й. Те я отведоха в болницата. В ********* тя не живееше при тях, а близо до тях. Те нищо не ми казаха. Даже аз им звъннах на тях, за да им кажа, че не е в добро състояние. Докато дойдат, тя остана вкъщи. Поведението й беше неадекватно, затова казвам, че си го обяснявам с вида, в който беше.

Говореше несвързани неща тогава, във въпросния ден, затова бяхме много притеснени какво се случва. Физическа агресия не е имала към нас, в никакъв случай. Аз имам малко дете, с което тя добре се държа, игра си.

Имаше промЯ. в поведението й след смъртта на съпруга й, страда и тъгува за него.

Кафе пие. Хазарт, да кажем, ходеше на бинго.

Един ден, преди да дойде вкъщи, дъщеря й я е обявила за издирване.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

НА ВЪПРОС НА АДВ. П.:

Нямах никакви опасения от поведението на леля ми, когато беше вкъщи.

НА ВЪПРОСИ НА д-р Й.:

Като се чувахме с дъщеря й по телефона, тя казваше, че майка й не е добре психически.

В нашия дом леля ми не е проявявала агресия към нас.

Забравих да кажа, че докато беше в нашия дом, леля, в момента когато се чу да се тропа на вратата, се опита да скочи през прозореца, когато разбра, че идва полиция.

Леля ми говореше: „Чуваш ли този звук? Идват! Идват! Виждаш ли тази светлина?” казваше, че я преследват, ще я намерят и т.н.

3

Не знам за конфликт в инфекциозна болница. Аз отидох на свиждане на Сточна гара. Оттам ми казаха, че е приведена в инфекциозна болница и веднага отидох там. Докторът ме посрещна и каза, че е с тежка пневмония, не мога да я видя и мога сведение да получа само по телефона. Оставих храната, която бях взела, на санитарите и това беше. Всеки Божи ден звънях за сведение. Не е имало никакъв конфликт. Дъщеря й лъже, аз наистина не съм имала конфликт с нея.

Каквото мога ще й помогна, тя ми е леля, но няма възможност да живее вкъщи. Имам болна майка, малко дете, живеем в малък апартамент.

Говорила съм с нейна близка, далечна роднина и тя каза, че ще й помогне, ще я вземе на работа при нея, да се намери там някаква малка квартира. В гр. ********* може да се справи по-добре финансово.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:

Дъщеря й категорично отказва да поеме грижи за нея. Не знам какво мисли.

Със сина й не мога да се свържа по никакъв начин, направих опит по телефона и по интернет.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси и не възразяваме свидетеля да бъде освободен.

СЪДЪТ ОБЯВИ разпита на свидетелката за приключен и я освободи от залата.