Решение № 216 от 22.12.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Девня, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100165 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията" №46, чрез процесуален представител - адв. Р. Ж. М. срещу Г. А. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В****** искове с правно основание чл. 422 вр. чл.

415 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 140, 19 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 09.0б.2020 г., от които: 3 741, 94 лева - непогасена главница, 398, 25 лева - непогасена възнаградителна лихва за периода 25.06.2020 г. - 25.11.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане, ведно със съдебно - деловодните разноски в заповедното производство и тази инстанция, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №1185/2022 г. по описа на РС Девня.

Ищецът твърди, че на 09.06.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит между „ОББ"АД и ответника, по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 5 100 лева, при годишният лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на 6, 8%. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 18 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 304, 26 лева всяка, считано от 25.06.2020 г. Крайната дата /падеж на 1 задължението/ е 25.11.2021 г. След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 8 268, 63 лева. На 15.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобило вземането спрямо длъжника произтичащо от описания по - горе договор. В изпълнение разпоредбите на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо -уведомление от дата 03.06.2022 г., връчено на 13.07.2022 г. съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Срокът на договора е изтекъл на 25.11.2021г., поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски кредит от 09.06.2020г, са изискуеми изцяло. Липсата на доброволно изпълнение от страна на ответника е породило правния интерес на ищеца от предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК. За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано ч. гр. дело № 1185/2022 г. по описа на PC - Девня, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми.

При постъпило възражение от длъжника Г. А. А. на заявителя са били дадени указания от заповедния съд да установи вземането си по съдебен ред с установителен иск, поради което за него се породил правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира и сторените съдебно - деловодни разноски в заповедното производство и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез проц. си представител поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по тях.

В съдебно заседание ответникът участва лично, като оспорва размера на предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети като писмени доказателства договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, методика към него и погасителен план се установява, че на 09.06.2020 г. между „Обединена българска банка“АД и ответника Г. А. А. е сключен Договор за потребителски кредит за сумата от 5 100 лева, при годишният лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на 6, 8%. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 18 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 304, 26 лева всяка, считано от 25.06.2020 г.

Крайната дата /падеж на задължението/ е 25.11.2021 г.

2

Погасителния план е получен от кредитополучателя на 10.06.2020 г., видно от представената справка – салда запис № LD/20161/10313, като в него са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и договорната лихва.

Представени са също по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.12.2020 г., сключен между ищцовото дружество и „Транскарт Файненшъл сървисис“АД, ЕИК: 131397565, ведно с приложение 1 към него, съдържащо списък на прехвърлените с договора вземания, приложение 4 към същия договор за потвърждаване на извършената цесия и приложение 4 към договора – пълномощно по силата на което „Транскарт Файненшъл сървисис“АД, ЕИК: 131397565 упълномощава „ЕОС Матрикс“ ЕООД да извърши уведомяването за извършената цесия на всички длъжници по прехвърлените вземания, съгласно чл. 99 от ЗЗД.

Видно от приетото по делото пълномощно изх. № 3787/05.03.2013 г. ищцовото дружество е преупълномощило „Адвокатско дружество – Иванов и Денев“ да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съобразно одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между „ЕОС Матрикс“ЕООД и банки, финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на ищеца.

По делото е представено уведомление до ответника Г. А. А. /без дата и изх. №/ за сключения на 15.12.2021 г. договор за цесия между ищеца и „ОББ“АД, по силата на който ищцовото дружество е изкупило задължението на ответника към „ОББ“АД, произтичащо от Договор със същата банка от 27.08.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК и е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, неговия размер и основанието, на което правото е възникнало.

При разпределение на доказателствената тежест с доклада на делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е възникнало облигационно правоотношение между страните, както и размера на претендираните суми, че е придобил правото над вземането срещу ответника по силата на сочения договор за цесия, че е налице изискуемост на задължението по посочения договор за кредит към датата на депозиране на 3 заявлението в съда, че процесното вземане се дължи на основание цитирания в ИМ договор, обстоятелството, че уговорките по договора за кредит са съобразени с разпоредби за защита на потребителя.

В настоящата искова молба се твърди, че вземането на ищеца спрямо ответника произтича от сключен на 15.12.2021 г. договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобило вземането спрямо длъжника произтичащо от сключен на 09.06.2020 г. Договор за потребителски кредит между „ОББ"АД и ответника.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК настоящият съд с доклада по делото изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че вземането срещу ответника му е цедирано.

В изпълнение на така дадените указания, а и по – рано - с допълнителна молба вх. №1496/13.03.2023 г. ищецът, чрез проц. си представител е представил като доказателства за това свое твърдение договор за цесия, Приложение 1, потвърждение за цесия, пълномощно за уведомяване от името на цедента. Така представените и приети като доказателства писмени документи касаят друг договор за цесия, сключен на 22.12.2020 г. между ищцовото дружество и друг цедент, различен от „ОББ“АД – кредитор на ответника по силата на представения Договор за потребителски кредит от 09.06.2020 г.

Относно уведомяването на длъжника за цесията, от която се твърди да произтича задължението на ответника към ищцовото дружество е представено уведомление без изх. №, дата и подпис и без доказателства за това, че е достигнало до длъжника, с което ответникът Г. А. А. е уведомен за извършена цесия, касаеща задължение към „ОББ“АД, но произтичащо не от процесния договор, описан в исковата молба, а от договор, сключен между него и „ОББ“АД 5 години по – рано - на 27.08.2015 г. /видно от представеното уведомително писмо/. С оглед на това и доколкото уведомлението не е достигнало до длъжника следва да се приеме, че същият не е уведомяван за извършената цесия, по силата на която ищцовото дружество е придобило вземане на банката спрямо длъжника, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 09.06.2020 г. Не може да се приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея, доколкото към същата е приложено уведомление за извършено прехвърляне на друго вземане - различно от претендираното с исковата молба.

Ето защо, съдът намира, че от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства не се установяват описаните в исковата молба обстоятелства за възникнали между страните отношения, имащи характер на кредитор и длъжник по силата на описания в исковата молба Договор за прехвърляне на вземанията за сумата от 4 140, 19 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1185/2022 4 г. по описа на РС – Девня, поради което предявеният иск се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС"ЕООД, ЕИК:

131001375 срещу Г. А. А., ЕГН: ********** искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 140, 19 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 09.0б.2020 г., от които: 3 741, 94 лева непогасена главница, 398, 25 лева - непогасена възнаградителна лихва за периода 25.06.2020 г. - 25.11.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане, ведно със съдебно - деловодните разноски в заповедното производство и тази инстанция, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №1185/2022 г. по описа на РС Девня.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5