Решение № 4733 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2404/2024
- Вид
- Решение № 4733
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4733 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330102404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против М. А. М., с ЕГН **********, с адрес ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 832,40 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 13.05.2020 г. до 13.09.2023 г., за обект, находящ се ****************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 78,48 лв., дължима за периода от 31.01.2021 г. до 31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2023 г., до окончателното заплащане, за направени по производството разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14250/2023 г. по описа на РС – Пловдив.
Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.
Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството, което да отговаря на законовите изисквания, и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.
Твърди се, че ответникът е собственик на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо 1 измервателно устройство.
Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника счита исковата молба за неоснователна. Оспорва качеството на потребител на ответника, както и наличието на облигационно правоотношение между страните.
Излага твърдения, че не се доказва начисляването на количество вода при липсващо измервателно устройство, поради което претенцията не е доказана по основание и размер. Сочи се, че липсват доказателства за установяване на повредата и предписание по чл. 20, ал. 1 от Общите условия, както и кога е изтекъл срокът на предписанието, за да се начислява количество изразходвана вода по правилата на чл. 25, ал. 8 от ОУ.
Възразява се, че начисленото количество се отнася до двама обитатели.
Отправено е възражение за погасени по давност вземания.
Изразено е становище за неоснователност и на иска за мораторна лихва за забава поради неоснователност на иска за главница.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, в това число възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване и съответствие с Общите условия; че имотът се ползва от двама обитатели, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. Ищецът доказва факти на спиране и прекъсване на погасителната давност за вземанията. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на това дали имотът е обитаван и от колко лица, както и че отчетът е извършван при условията на липсващо измервателно устройство.
2
Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото. Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване. От представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По делото не са представени декларации от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за процесния имот. Съдът не може да базира решението си само въз основа на неподписани от ответника карнети и фактури и справки за неплатени задължения, издадени от ищеца, които представляват частни документи, които се подписват и изготвят само от ищеца или негов представител в лицето на инкасатора, който попълва карнетите.
Поради недоказаност на качеството на ответни ка на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното последният не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за главница подлежи на отхвърляне.
Тъй като не е доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за основателността на исковата претенция за главница.
Отхвърляне на главната претенция е основание за отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което и акцесорният иск също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът се представлява от особен представител, поради което разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М. А. М., с ЕГН **********, с адрес ****************, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 832,40 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 13.05.2020 г. до 13.09.2023 г., за обект, находящ се в гр.
*******************; и мораторна лихва върху главницата в размер на 78,48 лв., дължима за периода от 31.01.2021 г. до 31.08.2023 г ., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2023 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14250/2023 г. по описа на РС – Пловдив.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4