Определение № 3306 от 11.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3306 гр. Варна, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело № 20253100501405 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К. П. П. чрез адвокат В. С. против решение № 1392 от 22.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 20233110100013 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е са отхвърлени предявените от К. П. П. срещу К. Л. Х., В. Г. Н. и Д. Г. Н. субективно съединени искове с правно основание член 54, алинея 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за приемане за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за част от землището на село Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като реална част от собствения на ищцата поземлен имот със стар идентификатор *** и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с предходна заповед № 300-5-10 от 09.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, е погрешно заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор ***, записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата нови имоти с идентификатори ***, *** и ***, която реална част е с площ 32 кв.м и граници: имот ***, останалата част от имот *** и имот ***, индивидуализирана и повдигната в зелен цвят на приложената комбинирана скица на лист 11 от първоинстанционното дело и в червен цвят на приложената на лист 10 скица 1

№ 15-471747 от 03.05.2022 г.; осъдена е въззивницата да заплати на В. Г. Н. сумата от 1 200 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на Д. Г. Н. сумата от 1 200 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Излага се, че в заповедта за изменение на КК от 2015 г. изрично е записано, че същата е за част от землището на село Ново Оряхово и не включва територията, за която е била издадена предходната заповед от 2004 г., тоест грешката е в графичната част на заповедта, като само това е основание за уважаване на исковете. Отделно от това е доказано, че имотът на въззивницата не е променян по местонахождение и граници от 1971 г., като в предходната заповед за одобряване на КК от 2004 г. е правилно отразен, и по този план е бил извършен договорът за доброволна делба. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат исковете.

Във въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство на основание член 229, алинея 1, точка 4 по ГПК, тъй като на производство пред ВКС е к.гр.д.№ 89/2025 г., касаещо същия имот.

Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба, като оспорват същата с аргументи за правилност и законосъобразност на решението и искат потвърждаването му.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в законовоопределените срокове, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

В мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на 2 пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В мотивите на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Производството по к.гр.д.№ 89/2025 г. по описа на ВКС е между страните К. П. П. /ищца/ и К. Л. Х. и Любомир Х. Л. /ответници/ с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК във връзка с член 54, алинея 2 от ЗКИР и искане да бъде прието за установено, че К. П. П. е собственик по наследство от баща си Петър Костов Иванов и договор за доброволна делба от 2010 г., на реална част от поземлен имот, находящ се в село Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № *** по КК и КР на селото от 2015 г., с площ на реалната част 68 кв.м и граници на реалната част: ПИ № *** по КК и КР на селото от 2015г, ПИ № *** по КККР на селото от 2015 г., ПИ № *** по КККР на селото от 2015 г., имот № *** по КККР на селото от 2015 г. и останалата част от № *** по КККР на селото от 2015 г. , индивидуализирана и повдигната със зелен щрих на скицата на лист 69 от въззивното дело, както и на реална част от поземлен имот, находящ се в село Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, с идентификатор № *** по КККР на селото от 2015 г., с площ на реалната част 12 кв.м и граници на реалната част: ПИ № *** по КККР на селото от 2015 г., ПИ № *** по КККР на селото от 2015 г., останалата част от ПИ № *** по КККР на селото от 2015 г. и имот № *** по КККР на селото от 2015 г., индивидуализирана и повдигната със син щрих на скицата на лист 69 от 3 въззивното дело, които реални части погрешно са заснети в КК, одобрена със заповед № РД18-33 от 2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор № ***, записан на К. Л. Х. и Любомир Х. Л., вместо в записания на нейно име имот с идентификатор *** по КККР от 2004 г.

Производството по настоящето дело е с правно основание член 54, алинея 2 от ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на КККР за част от землището на село Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като реална част от собствения на ищцата поземлен имот със стар идентификатор *** и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с предходна заповед № 300-5-10 от 09.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, е погрешно заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор ***, записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата нови имоти с идентификатори ***, *** и ***, която реална част е с площ 32 кв.м и граници: имот ***, останалата част от имот *** и имот ***, индивидуализирана и повдигната в зелен цвят на приложената комбинирана скица на лист 11 от първоинстанционното дело и в червен цвят на приложената на лист 10 скица № 15-471747 от 03.05.2022 г.

В настоящия случай от една страна е налице частичен субективен идентитет, но връзка на преюдициалност между делата в разяснения в практиката на ВКС смисъл липсва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че връзката на преюдициалност между две дела е в зависимост от това дали решението по другото дело ще рефлектира върху правния спор на производството, чието спиране се иска, а не дали е налице тъждество между страните и/или предмета на двете дела.

Формирането на сила на пресъдено нещо досежно правото на собственост на двете реални части – предмет на делото, висящо пред ВКС -, респективно наличието на грешка в КК, не обуславя въпроса кой е собственик на реалната част – предмет на настоящото дело и налице ли е грешка в КК. Общите за двата спора въпроси в случая не са основание за спиране на производството по настоящото дело, а делата са висящи пред различни по степен съдилища, 4 поради което не е възможно и съединяването им за постановяване на общо решение – член 213 от ГПК. В конкретния случай е имало основание двете дела да бъдат съединени на основание член 213 от ГПК, но това не е поискано от страните, а преценката на съда дали да съедини в едно производство намиращите се във връзка помежду си висящи дела по описа на един и същи съд е изцяло в правомощията на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол.

С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че искането за спиране на настоящото дело следва да бъде оставено без уважение.

Във въззивната жалба и отговорите не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. П. П. за спиране на в.гр.д.№ 1405/2025 г. по описа на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК до приключване със стабилен съдебен акт на производството по к.гр.д.№ 89 по описа за 2025 г. на Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

5

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6