Решение № 3307 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110131464 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД, срещу ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) искове с правно основание чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата 870,69 лева – част от вземане в пълен размер на 56668,53 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за липсващи недоставени до крайния пункт стоки, подробно описани във фактура № 5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до позиция 12 и от позиция 14 до позиция 15, вкл., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.05.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 48,70 лева - мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2024г. до 30.05.2024г.

Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс” АД твърди, че в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ е заплатил на застрахования „Йота Волт“ ЕООД сумата от 56668,53 лева, представляваща обезщетение за откраднати или изгубени от ответника превозвач недоставени стоки, подробно описани във фактура № 5813/29.09.2023 г. от позиция 1 до позиция 12 и от позиция 14 до позиция 15, вкл. Моли съда да уважи предявените искове, претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) в срока по чл.131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

1

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) не оспорва сключването на договора за превоз на товари.

Сочи, че пратката е без декларирана стойност по смисъла на чл. 24 от Конвенция CMR. Оспорва да са надлежно доказани по делото липси в пратката. Оспорва да е надлежно доказано настъпване на подлежащо на обезщетение застрахователно събитие. Оспорва превозвачът да е надлежно уведомен за открити липси от друго лице, различно от получателя.

Евентуално счита, че дължимото обезщетение е в размер до 10 ЕВРО на кг. С оглед липсата на обявена стойност на артикулите. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид направеното искане и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл.410, ал.

1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, за което ответникът отговаря, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач – настъпване на вредите по време на превоза, извършван от ответника в резултат неизпълнение на договорните му задължения, произтичащи от договора за превоз, както и предявена рекламация пред превозвача от правоимащото лице.

Не се спори, а и видно от представената от ищеца и приета като доказателство по делото застрахователна полица

№

30700100004863/26.04.2023 г. /лист 26-27 по делото/, налице е валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца ЗД „Евроинс“ АД в качеството на застраховател и „Йота волт“ ООД в качеството на застрахован по застраховка „Товари по време на превоз“ със застрахователно покритие за периода 27.04.2023 г. – 26.04.2024 г.

Не се спори, а и видно от Товарителница № 258480133, брой 1 от 2 с тегло 21 кг., товарителница № 258480133, брой 2 от 2 с тегло 15,90 кг. и подробен манифест, на 04.10.2023 г. „Йота волт“ ООД е изпратил от България до краен клиент Signal Solutions Poland Sp, Полша пратка, състояща се от два кашона с общо тегло 36,900 кг, съдържаща оборудване за тестване и измерване на стойност 37357,16 ЕВРО.

Представена е и приета като доказателство по делото фактура № 5813/29.09.2023 г., издадена от производителя Йота волт ЕООД на стойност 37357,16 ЕВРО.

Прието е като доказателство по делото уведомление за щета по застрахователна полица 30700100004863 от служител на застрахования Йота волт ЕООД досежно настъпило застрахователно събитие на 12.10.2023 г. Във 2 връзка с образуваната щета № 0700077758 е описано, че по взета от изпращача TNT пратка на 04.10.2023 г. в 13:15 часа, на 12.10.2023 г. е съобщено, че е загубена. Посочено, че е загубена част от пратката с тегло 21 кг и размери 68х40х50, съдържаща всички стоки от фактура 5813/29.09.2023 г., с изключение на посочената в позиция 13 от фактурата, която е доставена успешно.

Видно от приетите като доказателства по делото опис по щета, докладна записка, доклад по щета и преводно нареждане, на 11.12.2023 г. ищецът ЗД „Евроинс“ АД е заплатил по сметка на Йота волт ЕООД сумата 56668,53 лева по процесната щета № 0700077758.

Приета е като доказателство по делото регресна претенция изх. № 10321/2/03.01.2024 г. изпратена от ищеца и получена от ответника с писмо с обратна разписка на 05.01.2024 г.

Представена е и от двете страни електронна кореспонденция между изпращача и превозвача, както и писмо реф. № 263/23.10.2023 г. в което служител на ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (към онзи момент с фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) заявява, че във връзка с пратка 258480133, изпратена на 04.10.2023 г. от Йота Волт ЕООД, България до Signal solutions Poland, Полша, пакетът е загубен.

Възникналите между изпращача и ответника превозвач правоотношения по договори за международен превоз на стоки са в обхвата на Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/, доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се намират в две различни държави /чл. 1, ал. 1 от Конвенцията/, а именно Република България и Република Полша. Когато са налице условията за нейното прилагане, отношенията между страните по договора за международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенцията CMR, като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в противоречие с нейните разпоредби – аргумент от чл. 41, т. 1 от Конвенцията. Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на вътрешното право, съдържащи се в специалните Закон за автомобилните превози /ЗАПр/ и Търговски закон, уреждащи по аналогичен начин превозния договор, но тъй като общата нормативна уредба на договора за превоз, съдържаща се в чл. 367- чл. 378 ТЗ и в Закона за автомобилния превоз /ЗАПр/, се прилага само доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни правила – чл. 379 ТЗ, в случая приложима към спорното материално право е именно Конвенцията CMR.

Правните норми на Конвенцията CMR, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са императивни, поради което в случая следва да бъдат съобразени при постановяване на решението по съществото на спора.

Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията CMR, превозвачът е отговорен за 3 цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. По силата на установената в чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR оборима презумпция, за изгубена се счита и стоката, която не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок от шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача. Относно отговорността на превозвача за липса на товара в хипотезата на чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR съгласно трайната практика на ВКС, „изгубен“ товар по смисъла на чл. 20, т. 1 не предпоставя самостоятелно основание за отговорност за обезщетение и по последиците си „изгубен“ е приравним на „липсващ“ товар по смисъла на чл. 17, т. 1 от Конвенцията .

Превозвачът е задължен да достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл.

19 и чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Конвенцията изрично и изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1, а именно, когато липсата, повредата или забавата се дължат на: 1 грешки на правоимащия /изпращача или получателя/; 2 нареждане на правоимащия /изпращача или получателя/, което не е резултат на грешка на превозвача; 3 присъщ недостатък на стоката; 4 или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Посочената правна норма, както и нормата на чл. 18, т. 1 от Конвенцията CMR определят конкретни правила за поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза или клауза в общите условия, приета в противоречие с тези разпоредби. Такива основанията за освобождаване от отговорността не се твърдят и не се доказват от събрания по делото доказателствен материал.

Съгласно чл. 23 от Конвенцията CMR, когато съгласно разпоредбите на конвенцията превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, каквато хипотеза е предвидена в чл. 20, т. 1 от Конвенцията, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз - т. 1; стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава- по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество - т. 2; освен това се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса; други обезщетения не се дължатт. 4; по- големи обезщетения не могат да бъдат търсени, освен в случай на обявена стойност на стоката или при обявен особен интерес при доставката, съгласно членове 24 и 26- т. 6.

Безспорно от събрания по делото доказателствен материал, част от превозваната от ответника „Федекс експрес България“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „ТНТ България“ ЕООД) пратка, състояща се от два кашона с общо тегло 36,900 кг, съдържаща оборудване за тестване и обявена стойност 37357,16 ЕВРО, а именно кашон, изпратен с Товарителница № 4

258480133, брой 1 от 2 с тегло 21 кг. и размери 68х40х50, не е бил доставен на получателя Signal Solutions Poland Sp, Полша в посочените в чл. 20 от Конвенцията CMR срокове. Налице е изрично извънсъдебно признание в тази насока от служители на ответника в осъществената между изпращача и превозвача електронна кореспонденция, която не само не е надлежно оспорена от ответника в преклузивните срокове по ГПК, но също така е представена като доказателство по делото от самия ответник. Предвид изложеното, визираната в чл. 20 от Конвенцията CMR оборима презумпция не е оборена, поради което и превозвачът дължи обезщетение на правоимащото лице – получател на стоката, в посочения в чл. 23 от Конвенцията размер.

Категорично не се доказа по делото голословното твърдение на ответника, че получателят е получил стоката, без да е установил състоянието й съвместно с продавача. Поради изложеното е неприложима в случая хипотезата на чл. 30 от Конвенцията CMR.

Не може да бъде споделено възражението на ответника за липса на обявена стойност на стоката, поради незаплащане на допълнително навло.