Определение № 3457 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002104244 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. К. – М. и А. К. М., и двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 3698 от 20.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10632/2022 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20022833 от 18.03.2022 г., поправено с решение № 20045890 от 04.07.2022 г. и с решение № 20049416 от 21.07.2022 г., постановени по гр. д. № 36272/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателното разпореждане на П. А. К., починал на 27.03.2013 г., направено със саморъчно универсално завещание от 11.03.1984 г. в полза на съпругата му В. Б. К. с 1/4 ид. част и е възстановена запазената част на Т. П. К. – Г., и В. П.

К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, са осъдени да й заплатят солидарно паричната равностойност на възстановения й дял от наследството на баща й в размер на 40 730 лв., както и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е възстановена запазената част на Т. П. К. – Г. от наследството на майка й В. Б. К., накърнена с направено от нея дарение от 05.04.2016 г. в полза на В. П. К. – М. с 29,16% и е възстановена в полза на ищцата 29,16% от собствеността върху апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 3, ап. 6, с площ от 95,61 кв. м, заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7,848 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Със същото решение е допусната съдебна делба на посочения апартамент между Т. П. К. – Г., В. П. К. – М. и А. К. М., при квоти: 25,50 % за първата и 74,50 % за останалите двама съделители.

1

Постъпила е и частна жалба срещу посоченото въззивно решение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 25056496 от 01.08.2022 г. на В. М. и А. М. срещу решение № 20045890 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. на Софийския районен съд в обжалваните части, като производството в тези части е прекратено.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Т. Г. и ответницата В. М. са наследници по закон - дъщери на П. А. К., починал на 27.03.2013 г., и на В. Б. К., починала на 24.07.2020 г. Към момента на откриване на наследството на П. К. негови наследници по закон са били преживялата му съпруга В. Б. К. и двете му дъщери. Със саморъчно завещание от 19.03.1984 г., обявено на 11.04.2019 г. от нотариус В. Г., П. К. е завещал на съпругата си всичките си спестявания, движими и недвижими имоти, които ще останат след смъртта му. Според заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза ръкописният текст и подписът „завещател“ в саморъчното завещание от 19.03.1984 г. са написани и положени от П. К.. По време на брака си наследодателите са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], вилна зона „Ч.“, ведно с построената в имота едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 42 кв. м, с идентификатор ***, както и апартамент № 6, находящ се на ет. 3, вх. Г, в жилищна сграда на [улица], район „К. с.“, [населено място], със застроена площ от 95,61 кв. м. С договор за дарение от 05.04.2016 г., обективиран в нот. акт № 34/2016 г., В. Б. К. е дарила на ответницата 4/6 ид. части от апартамента, а с договор за покупко-продажба по нот. акт № 92/11.07.2019 г. й е продала 2/6 ид. части от него. С нот. акт № 73/26.03.2019 г. В. К. е прехвърлила на дъщеря си В. М. собствените си 4/6 ид. части от имота в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка, а с нот. акт № 19/18.07.2019 г. й е продала останалите 2/6 ид. части от поземления имот и вилната сграда с идентификатор ***, както и цялата сграда с идентификатор ***.

Според заключението на приетата по делото оценителна експертиза пазарната стойност на недвижимото имущество, предмет на завещанието на П. К., към момента на смъртта му възлиза на сумата от 325 840 лв. Тъй като същият е притежавал половината от това имущество (имотите са били СИО), то стойността на завещаните имоти към момента на смъртта му възлиза на 162 920 лв.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Когато правото да се иска възстановяване на запазена част е упражнено в делбеното производство чрез възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора с изричен диспозитив, като по този начин формира сила на пресъдено нещо по тази претенция.

Позовавайки се на практиката на ВКС /решение № 404 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г., I г. о./, въззивният съд е приел, че в случаите, когато облагодетелстваното със завещанието, респ. дарението, лице е починало преди предявяване на иска или на 2 възражението, и наследниците на завещателя с право на запазена част от наследството му се явяват наследници по закон и на облагодетелстваното (ползващото се от завещанието) лице, правото им да искат възстановяване на запазената си част от наследството на завещателя не се счита погасено само поради факта, че се явяват наследници и на ползващия се от завещанието. Не е налице сливане на качеството на ищец и на ответник по искането по чл.

30, ал. 1 ЗН в случаите, когато облагодетелстваното лице се е разпоредило чрез сделка с част от завещаното имущество в полза на друг наследник по закон, различен от предявилия иска за възстановяване. Обстоятелството, че със завещания/дарения имот е извършено разпореждане, е без правно значение, тъй като възстановяването на запазената част, доколкото делбеният имот не може да бъде върнат в наследството, следва да бъде стойностно. С оглед на това въззивният съд е приел, че възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, направено от ищцата, за възстановяване на запазената част от наследството на П. К., чрез намаляване на направеното от него завещателно разпореждане, е допустимо, въпреки че тя се явява наследник по закон на ползващата се от завещанието В. Б. К.. Запазената част на ищцата съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН е в размер на 1/4. Завещавайки цялото си имущество на съпругата си, завещателят П. К. е надхвърлил разполагаемата си част и е накърнил запазената част на ищцата от наследството му. Доколкото приживе В. Б. К. се е разпоредила изцяло със завещаното й от съпруга й П. К. имущество в полза на дъщеря си В. М. и нейния съпруг А. М. (сключени са възмездни договори по време на барака им), като към момента на извършване на последните разпоредителни сделки са изтекли повече от пет години от смъртта на П. К., и В. Б. К. е починала преди предявяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството на П. К., единственият начин, чрез който може да се извърши възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя П. К. на наследника, упражнил правото да иска възстановяване на запазената част, т.е. на ищцата, е като й бъде присъдена паричната равностойност на тази част, според цената към момента на намаляването /арг. от чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Уважаването на искането по чл. 30, ал. 1 ЗН при липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 ЗН предпоставя присъждането на дължимата парична равностойност на накърнената запазена част на ищцата. Не е необходимо при възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът изрично да е поискал присъждане на паричната равностойност на накърнената запазена част, тъй като преценката за начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част, се извършва от съда, при спазване на разпоредбите на чл. 32 – чл. 37 ЗН. Общата стойност на притежаваното от П. К. имущество, предмет на завещателното разпореждане от 19.03.1984 г., по цени към момента на намаляването е 269 147 лв. (съгласно заключението на приетата по делото оценителна експертиза), като стойността на запазената част на ищцата възлиза на сумата от 67 286,75 лв.

С първоинстанционното решение ответниците са осъдени на основание чл. 32 СК солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 40 730 лв., изчислена неправилно от първоинстанционния съд съобразно стойността на имуществото към момента на откриване на наследството на наследодателя, но с оглед установената в ГПК забрана за влошаване на положението на жалбоподателите и предвид обстоятелството, че ищцата не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд го е 3 потвърдил.

По отношение на искането за възстановяване на запазената част от наследството на В. Б. К. чрез намаляване на направеното от нея дарение на 4/6 ид. части от апартамента, находящ се в [населено място], въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищцата е в размер на 1/3 от наследството на нейната майка, която приживе се е разпоредила с цялото си имущество, като е сключила договор за дарение, договор за издръжка и гледане и два договора за покупко-продажба. При накърняване на запазената част с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В случая, в масата на наследството на В. Б. К. не следва да се включва 100 % от собствеността на апартамента, а само 87,50 %, тъй като 12,50 % от собствеността се възстановяват на ищцата по уваженото й възражение по чл. 30 ЗН от наследството на баща й, поради което тези 12,50 % не могат да се считат за притежавани от прехвърлителката. В противен случай тези 12,50 % биха участвали отново при определяне на запазената част на ищцата от наследството на майка й, което би довело до накърняване на интересите на страните по делото. Доколкото размерът на запазената част на ищцата от наследството на майка й е в размер на 1/3, това представлява 29,16 % от апартамента. С дарението В. Б. К. се е разпоредила с 4/6 ид. ч. (58,33 %) от апартамента, а с продажбата се е разпоредила с 2/6 (29,17 %) от него. Следователно с дарението запазената част на ищцата от наследството на майка й в размер на 29,16 % е накърнена и е възстановена в този размер.

Предвид уважаването на възражението на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на майка й чрез намаляване на дарението на апартамента с 29,16 %, което намаляване е спрямо 87,50 % от собствеността върху апартамента, и при превръщането на тези 29,16 % от 87,50 % към процент от цяло (100 %), се получава 25,50 % от цялото право на собственост. Следователно ищцата е придобила 25,50 % от цялото право на собственост върху процесния апартамент, а останалите 74,50 % са придобити от ответниците чрез посочените сделки с В. Б. К.. С оглед на това съдът е допуснал делба на процесния апартамент между страните при квоти: 25,50 % за ищцата и 74,50 % за ответниците.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. По предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, допустимо ли е ищецът да предявява възражения за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като той е предявил иска за делба; 2. Може ли ищецът по иск за делба на недвижими имоти да предяви възражение за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като възражението не подлежи на вписване; 3. Допустимо ли е ищецът предявил иск за делба по реда на чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да предявява възражение по тези претенции; В този случай срещу какво и срещу кого възразява ищецът, след като той е инициатор за делбеното производство; 4. Може ли да се допусне до делба недвижим имот, една част от който е бил придобит по силата на завещателни разпореждания, а другата част е принадлежала на 4 облагодетелстваното от завещанието лице, което след като е приело наследството на своя наследодател, се е разпоредило изцяло с този имот и същият след извършените разпоредителни сделки не се намира в неговия патримониум и съответно в наследството; 5.