Определение № 1165 от 10.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Валентина Х.ва като разгледа докладваното от Валентина Х.ва Въззивно частно гражданско дело № 20264100500674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 207079835 чрез адвокат Х. М. – САК, срещу Определение № 803/17.04.2026 год., постановено по гр. д. № 2774/2025 год. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което се оставя без уважение молба за изменение на съдебното решение № 299/05.03.2026 год. в частта му за разноските.

Жалбоподателят навежда доводи за това, че процесното определение е неправилно, доколкото не се установява връзка между представения по делото Договор за правна защита и съдействие, от една страна, и воденото от съда производство по гр. д. № 2774/2025 год. по описа на Районен съд – Велико Търново, от друга. Посочва, че същият е неопределен и неиндивидуализиран, и е представян и по друго дело на ищеца срещу ответника, като проява на порочната практика един и същ договор да се представя по заведени повече от една искови молби. Поради изложеното, жалбоподателят счита, че на ищеца не следва да му бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

Същият аргумент е наведен и във второто оплакване, с което жалбоподателят оспорва наличието на близки отношения между страните по договора, доколкото подписването му е при предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата. Прави доказателствени искания пред въззивната инстанция за задължаване на ползващото се от безплатна правна помощ лице изрично да декларира качеството си на близък по отношение на процесуалния си предствител с цел доказване по безспорен начин на въведените от жалбоподателя твърдения за неустановеност на тези отношения. Твърди, че същото доказателствено искане е направил и в първоинстанционното производство, без да получи произнасяне. Счита, че именно на съда е възложено да съблюдава за наличието на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1- 3 от Задв. за предоставяне на безплатна адвокатска помощ при сключването на договор за правна защита, с цел недопускане злоупотреба с правото на разноски и заобикаляне на 1 процесуалните норми по възлагането им. В жалбата се навеждат и доводи относно това, че правото на иск в конкретиката на първоинстанционното производство е упражнено превратно с цел увреждане на представляваното от него дружество–ответник. Счита, че увреждането се е осъществило чрез предявяване на претенции за недействителност на договорни клаузи с подаване на две отделни искови молби, по които са образувани производствата съответно по гр. дело № 2773/2025 и гр. дело № 2774/2025 по описа на Районен съд – Велико Търново, при идентичност между страни, съдържание, обстоятелствена част и петитум, въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство. Така се е стигнало до присъждане в тежест на ответника на разноски в многократно повисок размер, съответно – обогатяване за сметка на ответника. В тази връзка прави доказателствено искане пред въззивния съд да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби по горепосочените две първоинстанционни дела, ведно с приложените към тях списъци на разноските по чл. 80 ГПК с цел оценяване общия икономически интерес на ищцовата страна в съпоставка с размера на присъдените разноски в тяхната съвкупност при всяко от отделните производства. На последно място са изложени доводи за несъобразеност на размера присъденото адвокатско възнаграждение с промените в националното законодателство след Решение на СЕС по дело С438/22, довело до изменението на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изменение е било обнародвано в ДВ, бр. 14 от 2025 год. Твърденията в частната жалба са, че посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа могат да служат единствено за ориентир, без да имат задължителен характер и обвързваща сила за страните и съда, а НМРАВ се твърди, че урежда критериите, които следва да се съобразят при определяне размер на възнаграждение във всеки конкретен случай. Моли обжалваното определение да бъде отменено, да бъде постановено друго, с което да се откаже присъждането на претендираните разноски, евентуално същите да бъдат намалени значително. Позовава се на съдебна практика, приложена към жалбата.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна е подала становище по частната жалба, в което излага доводи, че ищецът лично е представил документи по упълномощаване на адвоката и заплащане на държавната такса преди завеждане на претенциите – в опровержение на твърденията за липса на договореност за предоставянето на безплатна адвокатска помощ. Има позоваване на съдебна практика, доколкото в първоинстанционното прозводство ответникът не е провел оспорване на приложеното пълномощно.

Счита определеното възнаграждение за справедливо, а защитата на потребителите срещу дружества, предлагащи т. нар. бързи кредити, въпреки санкционирането им от КЗП, за адекватното възмездяване на положен адвокатски труд. Позовава се на константна практика на ВКС, възприемаща че за да упражни адвокатът правото на безплатна правна защита, е достатъчно да представи сключен със страната договор, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв., като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, на което е уговорена. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното, и прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е приел, че молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е своевременно 2 подадена – в срока за обжалване на решението, и е процесуално допустима. С оглед изложените в нея твърдения, първоинстанционният съд я счита за неоснователна. В обжалваното определение е прието, че в полза на ищцовата страна се дължат сторените разноски за държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 78, ла. 1 ГПК и за адвокатско възнаграждение – с оглед изхода на спора.

Прието е, че са налице и доказателства за извършването им. Относно възражението, касаещо предоставянето на безплатна адвокатска защита, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало право на разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение, изхождайки от разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., както и от обстоятелството, че възнаграждението е претендирано именно по този ред. Поради изложеното, Районен съд – Велико Търново с Определение № 803/17.04.2026 год., постановено по гр. дело № 2774/2025 год. по описа на съда, е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 299/05.03.2026 год. в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките предвидени в закона, за възникнало в полза на ищеца право на разноски. Конкретно сторените разноски са за държавна такса в размер на 50 лв., равняващи се на 25,56 евро, с доказателства за заплащането им, и за адвокатско възнаграждение, претендирано по реда на чл. 38 ЗАдв. с приложен договор за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Въззивният съд счита, че щом в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, правилно съдът е преценил, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., като правилно е приложил и чл. 36, ал. 3 ЗАдв. и е осъдил другата страна да го заплати.

По възражението, че не се установява връзка между Договора за правна защита и съдействие и воденото от съда производство по гр. д. № 2774/2025 год. по описа на Районен съд – Велико Търново, настоящият съдебен състав счита, че връзка съществува, а договорът не следва да се индивидуализира чрез посочване номер на делото, за завеждането на което е сключен, тъй като е подписан преди образуване на производството. Нефигурирането на номер на делото в договора е логично, тъй като изписването му практически е невъзможно, което прави възражението на жалбоподателя ирелевантно.

Представеният по делото договор е с предмет изготвяне и депозиране на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени от клиента договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция/поръчителство. Към договора е налично и упълномощаване на адвоката от АК–Ловеч Д. Г., обективирано в приложено по делото пълномощно в полза на последния. Въпреки че извършването на упълномощителна сделка не следва съществуването на договор за мандат, то е налице изпълнение на поетите задължения по учреденото мандатно правоотношение, а именно за завеждане искови претенции и осъществяване процесуално представителство на ищеца, което фигурира като изявление и в приложеното пълномощно. Двата документа доказват както постигнато между страните съгласие за предоставяне на безплатна адвокатска помощ именно в това производство, така и защита по повече от едно правоотношение – във връзка със сключени от клиента договори за потребителски кредит, договори за предоставяне на гаранция/поръчителство, и т.н.. Затова твърдението, че идентичен договор за безплатна адвокатска помощ е представен и в друго производство пред същия съд, е ирелевантно за настоящия спор. По образуваното дело е постановено решение, уважаващо вцялост така предявените искове. От тук се извежда конкретика, обвързваща в достатъчна степен процесния договор към момента на сключване на същия с 3 производството пред районен съд, поради което въззивният съд приема за установена връзката между представения договор и осъществената по конкретното дело правна защита и съдействие. Обстоятелството, че договор със сходно съдържание фигурира и по друго дело между страните, не опровергава този извод.

По оплакването на жалбоподателя, че не са налице близки отношения между страните по Договора за правна защита и съдействие, които да обосновават предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т.

3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, настоящият състав намира следното: предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. в рамките на възникнало мандатно правоотношение се извършва единствено по преценка на адвоката. Въпросът „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“, е предмет на образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, ОСГТК, по което към днешна дата няма дадено задължително тълкуване на закона. Затова правилно е прието, че основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не са от категорията, подлежаща на обсъждане от съда дори след възражение, което прави оплакването на жалбоподателя неоснователно. С оглед гореизложеното, и вземайки предвид че жалбоподателят поддържа пред настоящата инстанция доказателствени искания, отправени още пред първоинстанционния съд: - за задължаване на ползващото безплатна адвокатска помощ лице да декларира качеството си на близък по отношение на процесуалния си представител; - за изискване и прилагане по настоящото дело на исковите молби по първоинстанционните гр.дела №№ 2773/2025 и 2774/2025 год. по описа на РС–В. Търново, ведно с приложените към тях списъци по чл. 80 ГПК; въззивният съд намира, че така формулираните доказателствени искания на жалбоподателя касаят неподлежащи на доказване обстоятелства, поради което не следва да бъдат уважавани. По въпроса дали с преценката на адвоката, за това кои лица имат качеството на негови близки, се осъществява форма на някакво нарушение, то последното евентуално може да бъде основание за ангажиране отговорността на адвоката в качеството му на самоосигуряващо се лице, като субект приравнен на търговците – за целите на данъчното облагане, в качеството му на член на съответна адвокатска колегия или в качеството му на лице, извършващо определена стопанска дейност в нарушение на антитръст законодателството, независимо от неговата правна форма, собственост и дали цели печалба.