Определение № 3625 от 07.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3625 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100603323 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Делото е образувано по постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу определение № 718 от 25.02.2024 г., постановено по н.ч.д. № 1338/2024 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, с което е отменено постановление от 16.01.2024 г. на наблюдаващия прокурор за спиране на наказателното производство по ДП № 1828/2022 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. 45541/2022 г. по описа на СРП и частично прекратяване на цитираното наказателно производство по отношение на обв. Г.К.Р. за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В протеста се сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че обжалваният прокурорски акт по естеството си представлява постановление за спиране на наказателното производство, поради констатации за осъществено престъпление от частен характер, а не за цялостно прекратяване на наказателното производство, както е приел първият съд. Излагат се просторни съображения за неоснователност и необоснованост на отправените от СРС критики към извършения от прокурора доказателствен анализ и изведените въз основа на него правни изводи. Аргументира се становище, че посочените от съда допълнителни процесуално-следствени дейности не биха допринесли за изясняване на обективната истина по делото и респективно до различни фактически и правни изводи.

Отправя се молба въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да потвърди постановлението на прокурора.

Софийски градски съд, като обсъди изложените в протеста доводи и се запозна с 1 доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частният протест, с който е сезиран въззивния съд е депозиран в рамките на законоустановения срок и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият състав намира протеста за основателен по следните съображения:

Досъдебното производство № 1828/2022 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр.

45541/2022 г. по описа на СРП е образувано на 17.12.2022 г. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

С постановление от 18.12.2022 г. Г.К.Р. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

С постановлението от 16.01.2024 г. прокурор при СРП е прекратил частично наказателното производство по отношение на обв. Г.К.Р. за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Представителят на държавното обвинение е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като в случая се касае за лека телесна повреда, при липса на хулигански мотив и от доказателствата по делото не се установява обв. Р. да е използвал животозастрашаващи закани срещу св. К.. Със същото постановление прокурорът е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6, вр. чл. 50 от НПК, доколкото е приел, че са налице данни за извършено престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда. В постановлението на прокурора се съдържат точни и конкретни указания спрямо пострадалото лице какви процесуални действия следва да предприеме, ако желае да бъде ангажирана наказателната отговорност на извършителя на деянието.

С определението от 25.02.2024 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението на СРП от 16.01.2024 г. е извършен превратен анализ на събраните по делото доказателства, тъй като прокурорът е изградил фактическите и правните си изводи основно въз основа на изготвените по делото СМЕ без да съпостави заключенията по тях с останалия доказателствен материал. Съдът е посочил, че в хода на разследването не са събрани всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, като е дал указания за провеждане на допълнителни процесуалноследствени действия - разпити на медиците участвали в прегледите на пострадалия след инцидента, установяване на други свидетели очевидци на случилото се и издирване на видеозаписи от местопрестъплението. Отправен е упрек към СРП, че не са изследвани обстоятелствата при които е извършено деянието и мотивите на дееца. Според първостепенния съд прокурорът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон като вместо да спре наказателното производство неоснователно е прекратил същото.

Въззивният съд също както и прокурора при СРП не се съгласява с изложените от първостепенния съд фактически и правни изводи, поради което и намира постановеното 2 определение за неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че прокурорският акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, установена след проведено всестранно, обективно и пълно разследване по делото, при което са събрани всички достъпни, необходими и относими доказателства и доказателствени средства. Изводите на прокурора в постановлението за прекратяване почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира отправените от СРС упреци за допуснати от разследващите органи съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото за неоснователни.

На първо място несъстоятелни са критиките на първия съд, че повторната КСМЕ е изготвена преждевременно, а именно преди да постъпят по делото всички медицински документи относно св. К.. Напротив, видно от приложеното по делото съпроводително писмо от ВМА всички медицински документи са изпратени на разследващите на 06.06.2023 г., а повторната КСМЕ е назначена след приобщаването им по делото. Макар в заключението на повторната КСМЕ да липсват мотиви относно медицинския извод на експертите, че св. К. не е изпадал в коматозно състояние по време на инцидента, за съда липсват основания да приеме доводите на първата инстанция, че експертното становище е изградено единствено въз основа на твърденията на обв. Р., който се явява заинтересована от изхода на делото страна в процеса. Напротив в обстоятелствената част на експертизата експертите са изброили подробно всички материали въз основа на които е изготвено експертното становище, в т.ч. цялата налична по делото медицинска документация, като са взети предвид както показанията на св. К., така и обясненията на обв. Р.. Въззивният съд не намира основание да дискредитира изводите на вещите лица, които въз основа на специални знания в областта на медицината са интерпретирали от научна гледна точка констатираните при К. травматични увреждания, резултатите от проведените изследвания и назначеното лечение, както и данните от изложеното от двамата участници в инцидента, относно начина на причиняване на телесните повреди и използваното оръдие. Изтъкнатите от районния съд обстоятелства, че данни за загуба на съзнание се съдържат в показанията на пострадалия и в медицинската документация, не са в състояние да опроверганият експертното становище в обратна насока. От една страна, пострадалият подобно на обвиняемия се явява заинтересована от изхода на делото страна в наказателното производство и неговите показания следва да бъдат подложени на критична преценка за достоверност. От друга страна, възприятията на пострадалия е нормално да бъдат повлияни от динамиката на събитията, преживените болки и изпитания стрес по време на инцидента и по тази причина твърденията му за загуба на съзнание и липсата на спомен за конкретни детайли да се дължат именно на тези обстоятелства, а не на реални факти. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството, че твърдяната от св. К. загуба на съзнание не намира опора в останалите гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. и И., както и обясненията на обв. Р.. Относно съдържащата се в медицинските документи информация, че 3 пострадалият е загубил съзнание по време на инцидента, следва да се отбележи, че такива обективни находки не са установени в резултат на извършените медицински прегледи и изследвания на пострадалия. В приложените по делото амбулаторни листове и епикризи липсва потвърждение на това състояние, което е посочено единствено в работната диагноза, която се основава на анамнестични данни, снети от самия пациент. Противно на становището на СРС, прокурорът е съпоставил експертните заключения с показанията на разпитаните по делото свидетели и е достигнал до обоснования извод, че те не се опровергават от останалия доказателствен материал.

Въззивният съд счита, че предложените от СРС допълнителни процесуалноследствени действия не биха довели до други фактически и правни изводи. Настоящият съдебен състав намира, че евентуален разпит на медиците от екипа на спешна медицинска помощ, прегледал пострадалия на местопроизшествието и лекарите, които са го лекували в болничното заведение, едва ли ще допринесе за установяване на обстоятелството дали пострадалият е загубил съзнание по време на инцидента. Отчитайки факта, че посочените свидетели се сблъскват ежедневно с подобни случаи при упражняване на своята професия и дейност, както и значителния период от време от инцидента до днешна дата, едва ли медиците имат съхранени спомени за извършените прегледи и състоянието на лицето. От друга страна констатациите на медиците, извършените прегледи, поставените диагнози и проведеното лечение са обективирани в писмените доказателства по делото, които са били предмет на изследване от вещите лица, изготвили двете СМЕ.

Въззивният съд намира, че по делото са разпитани всички установени свидетели очевидци и не може да бъде отправен упрек към разследващите органи, че не са положили нужните усилия за установяване на други такива. На първо място, при пристигане на полицейския екип на местопроизшествието не са установени никакви свидетели.

Разследващите органи са издирили и разпитали посочените от пострадалото лице свидетели на случилото се - св. Б. и св. И.. В събраните по делото гласни доказателствени средства не се съдържат данни други граждани да са възприели инцидента, за да бъдат предприети съответни ОИМ по тяхното установяване. Още повече, че всички разпитани по делото лица са от един квартал и са имали възможност да говорят със съседите след случая, за да разберат дали е имало други свидетели, които да бъдат посочени на разследващите полицаи.

Неоснователен е упрекът на СРС към разследващите органи, че не са търсени камери в района на местопроизшествието за приобщаване на видеозаписи по делото. Напротив, видно от докладите във връзка с проведените ОИМ се установява, че не са намерени камери, които да са били насочени към мястото на инцидента и респективно да са заснели процесните събития.

С оглед изложеното, въззивният съд се солидаризира с изведените от прокурора фактически изводи и извършения от него доказателствен анализ. Настоящият състав кредитира изготвените по делото СМЕ, които намира за еднопосочни и обективни, като въз основа на тях съдът изгради изводите си относно вида и характера на причинените на К. травматични увреждания. Гласните доказателствени средства са непротиворечиви относно 4 авторството на инкриминираното деяние в лицето на обв. Р.. Въззивният съд не кредитира показанията на св. К. относно обстоятелствата, че обв. Р. го е нападнал без причина и без да заяви защо, доколкото в тези части същите се опровергават от изложеното от св. И., който е чул възникналия между тях словесен конфликт и от показанията на св. Р.а, която твърди, че взаимоотношенията между двамата са влошени с продължителна давност. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Б., относно обстоятелствата които са възприели лично, като намира същите за достоверни и незаинтересовани от изхода на делото.

От правна страна въззивният съд подобно на държавното обвинение намира, че по делото е останало недоказано по категоричен начин извършването на престъпление по чл.