Определение № 24 от 15.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 382/2020
- Вид
- Определение № 24
- Подписан
- 15.01.2021
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, Димитринка Гайнова
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24 гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500382 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
ГПК.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 от Образувано е по частна жалба на С. З. Н. от село Патреш, община Павликени, област Велико Търново против Разпореждане от 03.11.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 923/2019 г., с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната подадената от С. З. Н. частна жалба против определение на Великотърновския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Оплакванията в частната жалба са, че обжалваното разпореждане е неправилно.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил възпрепятстван от служителите в пощата на село Патреш да депозира в срок жалбата си, направил и друг опит – да я пусне от пощата в град Павликени на 12.10.2020 г., но и той бил неуспешен. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и да се разгледа делото по същество, като се върне на първостепенния съд с указания за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания и прецени данните по делото Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.
С Решение № 109/30.09.2019 г. по гр. дело № 1867/2019 г. по описа на 1
ВКС е отменено влязло в сила Решение № 534/26.10.2015 г. по в.гр.дело № 539/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново по молба на С. З. Н. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
Пред Великотърновския окръжен съд е образувано в.гр.дело № 923/2019 г. с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността. На 19.12.2019 г. по горепосоченото дело е постановено решение по същество на спора. Пред Окръжен съд – Велико Търново са постъпили поредица молби от жалбоподателя, с които е отправено искане за допълване на решението от 19.12.2019 г., както и за изменението му в частта за разноските. С решение от 14.02.2020 г. Великотърновския окръжен съд е оставил без уважение молбите с правно основание чл. 250 и чл. 248 от ГПК. По делото е депозирана касационна жалба срещу постановеното решение от 14.02.2020 г. С разпореждане от 12.03.2020 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите по касационната жалба. Пред Великотърновският окръжен съд е депозирана молба за предоставяне на правна помощ. С определение от 13.04.2020 г. ВТОС е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ и повторно е указал на ищеца да отстрани нередовностите на касационната жалба. След представени доказателства от С. З. Н., Великотърновският окръжен съд отново е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, като е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 от ГПК, за което е постановил определение от 24.09.2020 г. Съобщението за постановеното определение е връчено на жалбоподателя на 05.10.2020 г. С вх. № 1007429/14.10.2020 г. с п.к. 13.10.2020 г пред Окръжен съд - Велико Търново е депозирана жалба срещу определението от 24.09.2020 г. С разпореждане от 16.10.2020 г ВТОС е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново. Жалбата е изпратена на Великотърновския апелативен съд. С разпореждане от 28.10.2020 г.
Заместник-председателят на ВТАС е върнал жалба с вх. № 1007429/14.10.2020 г. с п.к. 13.10.2020 г. по в.гр.д. № 923/2019 г. на ВТОС за извършване на преценка дали жалбата е подадена в срок. С разпореждане от 03.11.2020 г. Великотърновският окръжен съд е върнал жалбата, като просрочена. Именно това разпореждане е обжалвано в настоящото производство.
С обжалваното разпореждане Великотърновския окръжен съд е върнал частната жалба срещу Определението от 24.09.2020 г., постановено в.гр.д. № 923/2019 г. по описа на същия съд, поради това, че е подадена след срока за обжалване.
Апелативният съд, в настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Определението на Великотърновския окръжен съд от 24.09.2020 г. по в.гр.д. № 923/2019 г., с което е оставена без уважение молбата за 2 предоставяне на правна помощ, е било връчено на частния жалбоподател на 05.10.2020 г. Това обстоятелство не се оспорва. Видно от постановеното определение от 24.09.2020 г., Великотърновския окръжен съд е указал, че определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Срокът, в който ищецът е могъл да упражни правото си на обжалване е посочен в разпоредбата на чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК и е едноседмичен, считано от датата на получаване на съобщението. Същият е решителен такъв и по силата на чл. 63, ал. 1 от ГПК не може да бъде продължаван. Възможно е частната жалба да бъде подадена и след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но само в случаите по чл. 62, ал. 3 от ГПК, когато съдът по погрешка е посочил, по-дълъг срок за упражняване на правото на обжалване от предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК.
В този случай частната жалба, макар и да е подадена след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, няма да се счита за просрочена ако е подадена в определения от съда по-дълъг срок. Това изключение обаче не е налице, доколкото в определението от 24.09.2020 г. по в.гр.д. № 923/2019 г. на ВТОС изрично е посочено, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. С. З. Н. е бил уведомен за определението на 05.10.2020 година и съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК от този момент е започнал да тече едноседмичния срок за обжалване на определението. Същият е изтекъл на 12.10.2020 година, който е присъствен ден, като до изтичането на срока ищецът не е упражнил правото си на жалба. Това е направено с частна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. година по описа на ВТОС, която е била подадена по пощата на 13.10.2020 година. Затова същата е подадена след изтичане на установения в закона срок за обжалване и по силата на чл. 262, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК е подлежала на връщане.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Освен гореизложеното, въззивният съд констатира, че по настоящата жалба не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Великотърновския апелативен съд, въпреки дадените указния за внасянето й от Великотърновския окръжен с разпореждане от 23.11.2020 г., поради което жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 77 от ГПК да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на Апелативен съд – Велико Търново.
3
Водим от изложеното Великотърновският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.11.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 923/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. З. Н. да заплати в полза на Апелативен съд – Велико Търново, сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса за обжалване с частна жалба, на основание чл. 77 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4