Решение № 21 от 27.03.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20221880200012 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу Наказателно постановление № 554/17.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания „глоба“, всяка от тях в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло. Същото се поддържа и от защитника в открито съдебно заседание, както и в представени писмени бележки.

Административнонаказващият орган (АНО), в съпроводителното писмо, както и в писмена защита, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, което е видно от два броя удостоверения, приложени 1 на л. 26 и 27 от делото. В това му качество и като представител на Община Своге на 01.03.2021 г. му е издадено позволително за сеч № 0603825 за отдел № 209, подотдел „ш“, общинска горска територия, попадаща в землището на с. Бов, общ. Своге. Позволителното е издадено от съответното длъжностно лице в общинската администрация и в него е посочено, че дърветата са маркирани от Д. П., както и вида на разрешената сеч: „принудителна“. С позволителното е определена началната дата за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището – 04.03.2021 г. Първият превозен билет е от 04.05.2021 г., което е видно от описа приложен на л. 16 от делото. За да допусне започването на сечта, П. е трябвало да се увери, че са спазени изискванията за отбелязване на дърветата, както и да уведоми РДГ, ако констатира, че те не са спазени. Посоченото жалбоподателят е трябвало да извърши до началото на сечта. На 24.06.2021 г. е извършена проверка на място от свидетеля В. Т. М., заедно с И.Б.Б., служители на РДГ. Те констатирали, че за отдел № 209, подотдел „ш“ е издадено позволително за сеч № 0603825/01.03.2021 г. (приложено на л. 13 от делото) за извеждане на принудителна сеч с интензивност 80%, с очакван добив 300 плътни м 3 дърва от дървесен вид бял бор, както и че е издаден Протокол за освидетелстване на сечище № 0593772/14.06.2021 г. с действително отсечено 85,8 м 3 дърва, от които 52,2 м 3 от дървесен вид бял бор и 33,60 м 3 от дървесен вид черен бор, от които налично на временен склад 12 м 3, от които 8 м 3 от дървесен вид бял бор и 4 м3 от дървесен вид черен бор. Служителите на РДГ констатирали още, че в подотдела не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета, че на временните складове, посочени в технологичния план няма наличие на дървесина, същевременно в подотдела има налични около 100 пр. м3 от дървесен вид бял бор, нарязани на секции с дължина 1 м. и че на площ около 3 дка. е изведена сеч с интензивност 100%. За горното служителите на РДГ съставили Констативен протокол Серия Р014 № 007578/24.06.2021 г. Въз основа на него свидетелят М. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004133 от 02.07.2021 г. срещу жалбоподателя. В него е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, както и че преди започване на сеч не е уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. В издаденото на 17.12.2021 г. НП двете нарушения са описани по същия начин, като е отразено, че при направена проверка е установено, че в отдел 209, подотдел „ш“ не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета съгласно вида на сечта – принудителна, а същевременно сечта е започнала, което е видно от наличната отрязана дървесина в сечището и от издадените превозни билети за транспорт на дървесина. Следователно налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Началото на сечта е посочено в позволителното, т.е. към тази дата са извършени и нарушенията. От датата на издаване на позволителното (01.03.2021 г. – понеделник) до началото на сечта (04.03.2021 г. – четвъртък) има период от време, за да може задълженото лице да осигури спазването на изискванията за отбелязване на дърветата при сеч, съответно в противен случай да не допуска на 04.03.2021 г. започването на сечта или да уведоми писмено 2 съответното РДГ, ако не извърши маркировката. Начинът по който е посочен периодът на извършване на нарушението в НП, включва в себе си цитираната дата (04.03.2021 г.), и фактически облагодетелства жалбоподателя, тъй като удължава срока до датата на първия превозен билет (04.05.2021 г.).

Нарушенията щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше извозена, включително и ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата на началото на сечта (04.03.2021 г.) е налице несъответствие с посоченото в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което жалбоподателят не е трябвало да допуска начало на сечта, съответно е следвало да уведоми РДГ. Не случайно в самото позволително се сочи, че дърветата са маркирани от жалбоподятеля.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите горски служители, единият от които на място, лично и непосредствено е установил административните нарушения и техния извършител. Показанията им са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Д. П. се е запознал със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност.

Издаденото на 17.12.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл.

57 от ЗАНН. Същото е връчено редовно на П. на 29.12.2021 г., а жалбата е постъпила в РДГ на 07.01.2022 г., като към датата на връчване на НП действащо право е била редакцията на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г., предвиждаща възможност за обжалване на НП в 14-дневен срок от връчването му. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от събраните и относими доказателства. Реалното фактическо положение, което проверяващите са констатирали, е възпроизведено в показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е наказан. На първо място по делото се доказа с нужната категоричност, че не са били спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч и извършеното маркиране не е съответствало на посочения в позволителнто вид сеч. Поради това за жалбоподателя са възникнали задълженията по чл. 12б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии – да не допуска 3 започване на сеч и да уведоми РДГ, съответно следва да са се ангажира отговорността му по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за извършените от него две нарушения.

В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички основни елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянията като административни нарушения по ЗГ. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване. Достатъчно подробни са описанията на нарушенията, мястото, където са извършени – землището на с. Бов, както и всички обстоятелствата, при които са извършени.

Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

По конкретно наведените в жалбата и при разглеждането на делото възражения, съдът намира следното:

Неоснователно е възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама свидетели и за отбелязване на това в АУАН.

Установено е по делото, че АУАН е подписан от един свидетел, който не е свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство обаче, няма характер на съществено процесуално нарушение и само по себе си не съставлява основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, или по ал. 3 в присъствието на двама други свидетели. Ролята на двамата свидетели при съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е само декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не опорочава съществено акта и не накърнява правото на защита на нарушителя, още повече, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН предвижда възможност в определени случаи АУАН да се съставя в отсъствието на каквито и да било свидетели. Изрично в този смисъл са напр.

Решение № 1020 от 17.12.2015 г. по к.н.а.д. № 945/2015 г. и Решение № 437 от 22.04.2013 г. по к.а.н.д. № 243/2013 г. на Административен съд София – област. В настоящия случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

Неоснователно е и следващото възражение, че в НП е отразено, че „… е сечта е започнала, видно от наличната отрязана дървесина в сечището“, 4 каквото описание липсвало според защитника в съставения АУАН. Както вече се посочи, в АУАН е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, както и преди започване на сеч не е уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. Оттук следва, че в АУАН има ясно фактическо твърдение, че сеч е започнала при неспазване на изискванията за отбелязване на дърветата за сеч и с НП не се въвеждат нови фактически твърдения, по които жалбоподателят да не е могъл да се защитава в производството. Коментираното от защитника допълнение в НП представлява обсъждане на доказателствата от АНО, който приема, че сечта действително е започнала, което АНО правилно намира за установено от две самостоятелни и независими едно от друго обстоятелства – наличната отрязана дървесина и издадения на 04.05.2021 г. първи превозен билет, като последното обстоятелство не се оспорва от въззивника, а и се установява от приложените по делото опис (л. 16 от делото) и данни за издадения превозен билет (л. 15 от делото). Нещо повече – както вече се посочи по-горе, нарушенията щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше извозена, включително и ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата на началото на сечта, посочена в позволителното за сеч (04.03.2021 г.) е налице несъответствие с посоченото в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което жалбоподателят не е трябвало да допуска начало на сечта, съответно е следвало да уведоми РДГ. Накрая, но не и по значение, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая не несъмнено.