Решение № 937 от 06.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Горна Оряховица, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120102380 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото образувано по исковата молба на М. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** чрез адв. Р.

А., АК Велико Търново против СУ „*****“, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр.

*****, ул. „*****“ № ***, представлявано от Директора К.А..

В исковата си молба ищцата сочи, че оспорва законността на прекратеното й трудово правоотношение с ответната страна със Заповед № РД 10- 1217/ 15.05.2026г. на директора на училището, считано от 18.05.2026г.

Ищцата сочи, че на 23.02.2026г. е сключила с ответната страна трудов договор за срок до завръщане на титуляря З. К. за изпълнение на длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“.

До средата на м. април 2026г. трудовото правоотношение протичало нормално, без да има спорове между страните.

В периода 14.04.2026г. до 03.05.2026г. ищцата Д. ползвала отпуск поради временна неработоспособност , за което бил издаден болничен лист.

Документът бил представен на работодателя от дъщерята на ищцата. Твърди се, че при представянето на болничния лист директорът на училището заявил, че „нещата ще приключат“. Това според Д. била индикация, че се планирало ТПО да бъде прекратено във връзка ползването на отпуск по болест.

На 04.05.2026г. ищцата се завърнала на работното си място и продължила да изпълнява трудовите си задължения.

1

На 14.05.2026г. директорът се свързал по телефона с Д. и я уведомил, че титуляря на длъжността ще се завърне на работа , поради което ищцата следвало на следващия ден да се яви в счетоводството на училището и да подпише заповедта за прекратяване на ТПО.

На 15.05.2026г. на ищцата М. Д. била връчена Заповед № РД 10- 1217/ 15.05.2026г., с която ТПО било прекратено от 18.05.2026г. на основание чл.

325, ал. 1, т. 5 от КТ – със завръщане на замествания на работа. Твърди се, че към този момент З. К. не се била завърнала на работа, въпреки посоченото правно основание. В заповедта не било посочено кое е лицето, което се завръща на работа и по тази причина се прекратява ТПО с Д.. Това правело заповедта непълна и се отразявало на законосъобразността й.

Твърди се, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение – 18.05.2026г., титуляря З. К. не се била завърнала и реално не изпълнявала трудовите си функции по длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“. К. не била провеждала занимания в групата, не отразявала учебна дейност в електронния дневник „Школо“ и не била вписана като лице, водещо съответните занятия. Сочи се, че след прекратяване на ТПО с ищцата дейностите били извършвани от И. К. , което изключвало състава на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

Сочи се, че съгласно ел. дневник „Школо“ Д. се водела „отсъстваща“ за съответния период след прекратяване на „ТПО“.

Ищцата твърди, че към датата на прекратяване на трудовия й договор не е настъпил юридическия факт , предвиден в чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – реално да се е завърнал замествания на работа. Д. мотивира виждането си с това, че дори документално да е оформено такова завръщане, ако не е последвало реално възобновяване изпълнението на трудовите функции , това не представлява основание за прекратяване на ТПО.

Иска се постановяване на решение , с което на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 от КТ да се отмени като незаконосъобразна Заповед № РД 10- 1217/ 15.05.2026г. за прекратяване на Трудов договор № РД 10- 830/ 23.02.2026г. , издадена от Директора на СУ „*****“ гр. *****, с която трудовото правоотношение с М. Б. Д. е прекратено, считано от 18.05.2026г и същата да бъде възстановена на длъжността заемане преди уволнението - „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“.

Страната сочи и представя писмени доказателства. Направени се доказателствени искания.

Ответникът СУ „*****“, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № ***, представлявано от Директора К.А., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. В. Л., АК Велико Търново.

Ответната страна намира предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен.

Ответникът намира оспорената Заповед № РД 10- 1217/ 15.05.2026г. за прекратяване на Трудов договор № РД 10- 830/ 23.02.2026г. , издадена от Директора на СУ „*****“ гр. *****, за законосъобразна. Твърди се, че към датата на издаването е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. Сочи се, че титуляря З. К. реално се е завърнала на работа и е възобновила изпълнението на трудовите си функции. По тази причина и трудовия договор на ищцата е бил прекратен с настъпване на условието уговорено в него.

2

Ответникът не спори, че между него и М. Д. е било налице ТПО , възникнало от Трудов договор № РД 10- 830/ 23.02.2026г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за изпълняване на длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“ като в него изрично е посочен срок – до завръщане на титуляря З. К..

Сочи се, че на 07.05.2026г. З. К. е подала заявление , с което е заявила, че прекратява отпуска си за гледане на дете, считано от 18.05.2026г. и възобновява изпълнението на трудовите си функции от тази дата. Между К. и работодателя е подписано Допълнително споразумение № РД 10 -1224/ 18.05.2026г., с което изрично е уговорено, че служителят ще постъпи на работа на 18.05.2026г.

На 18.05.2026г. бил съставен „Акт за завръщане на работа“ , подписан от К. и служител на училището. В него изрично било посочено, че З. К. се завръща на работа като „учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“. За това били подадени и вписани съответните трудови записи , а протокол на НАП удостоверявал , че подадените данни са записани успешно.

Едва след завръщането й на работа З. К. била подала искане за ползване на платен годишен отпуск , считано от 20.05.2026г. , който й бил разрешен със заповед от 18.05.2026г.

С оспорената заповед ТПО с М. Д. било прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 5 от КТ, като в нея изрично е записана и датата, считано от която се случвало това – 18.05.2026г.

Ответната страна оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба. На първо място се оспорва твърдението, за заявление на директора на училището, при представяне на болничния лист, че „нещата ще приключат“.

Това твърдение не било доказано и било неотносимо към предмета на делото.

На следващо място се сочи, че в договора изрично е вписано прекратителното му основание. Това се било случило с реалното завръщане на титуляря на заеманата длъжност. Твърди се, че на 18 – ти и 19 – ти май 2026г.

К. е участвала в организирането и осъществяването на работата в съответната група. Едва на 20.05.2026г. К. е започнала да ползва разрешения й платен годишен отпуск. Последното не заличавало осъщественото завръщане. Сочи се, че законът не поставя изискване служителят да работи определени дни след завръщането си, за да ползва отпуск.

Оспорват се и твърденията свързани с ел. дневник „Школо“. Ответната страна претендира, че същият няма конститутивно или удостоверително значение.

Страната претендира, че издадената заповед е издадена с писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на ТПО – чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ , датата , от която то настъпва, като сочи, че законът не изисква да се посочат имената на завръщащият се служител.

Прави се искане за отхвърляне на исковете. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ.

От събраните доказателства се установи следното.

3

По делото се установява и страните не спорят, че между ищцата и ответника е било налице трудово правоотношение. От представения по делото Трудов договор № РД 10 – 830/ 23.02.2026г. се установява, че М. Б. Д. е назначена на длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I – IV клас“ в СУ „*****“ гр. *****. Изрично е посочено, че трудовият договор се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ , като в т. 3 е посочен и срока : до завръщане на титуляря З. К.. По делото се установи, като също не се спори, че ищцата е работила във 2в клас, заедно със св. И. Ц.

К.. Не се спори също, че със Заповед № РД 10 – 1217 / 15.05.2026г. за прекратяване на трудов договор № РД 10- 830/ 23.02.2026г. трудовото правоотношение на М. Б. е било прекратено , като основание за това е посочено завръщането на титуляря. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 18.05.2026г. За да издаде процесната заповед, работодателят е бил уведомен писмено на 07.05.2026г. от З. М. К., че считано от 18.05.2026г. прекратява ползвания от нея платен отпуск за отглеждане на дете до 2- годишна възрастта. На 18.05.2026г. е съставен акт за завръщане на работа, подписан от З. К. и директора на училището. На същата дата – 18.05.2026г. , З. К. е депозирала заявление за ползване на платен годишен отпуск в общ размер на 73работни дни, считано от 20.05.2026г. до 31.08.2026г. За ползването на отпуска работодателят е дал разрешение и е издал заповед № РД – 11- 1226/ 18.05.2026г.

По делото са приобщени гласни и писмени доказателства.

В качеството на свидетели са разпитани З. М. К., И. Ц. К. и Й. П. С..

Свидетелката З. К. разказва, че работи при ответното СУ „*****“ гр.

***** от 2021г. на длъжност „начален учител целодневно обучение“. От 2024г. до 07.05.2026г. К. отсъствала, като ползвала отпуск за отглеждане на дете. На 07.05.2026г. К. подала заявление за завръщане на работа, като била мотивиран от това, че нейната свекърва изявила желание да поеме отглеждането на малолетното й дете, както и с цел да й бъде актуализирана работната заплата.

К. сочи, че се завърнала на работното си място на 18.05.2026г., като провеждала занятия с 2в клас. През посочения м. май 2026г. К. останала на работа само два дни – на 18 – и и 19 – ти. Причината за това била, че въпреки даденото й обещание, нейната свекърва не могла да поеме грижите за детето.

След като разбрала това, К. поискала от Директора на СУ „*****“ да й разреши ползването на отпуск и се завърнала на работа на 01.09.2026г.

В деня на завръщането си на работа , К. подписала документи в канцеларията на училището, като единият би за завръщането й. След това свидетелката отишла в класната стая , където се срещнала с класния ръководител – св. И. К.. През двата работни дни К. работила с класа, като била заедно с И. К. – свидетелката не била работила с този клас и не познавала децата. К. провела самоподготовка с децата. Разпитаната сочи, че след приключване на учебния процес останал , за да попълни електронния дневник, но срещнала затруднения – нямала достъп. По тази причина К. се обърнала към зам. – директора Й. С.. След като последната осигурила достъп до дневника, К. била попълнила нужната информация. Дневникът свидетелката попълнила сама, без някой да й помага. Вторият работен ден на К. протекъл по сходен начин.

Свидетелката К. обяснява, че на 07.05.2026г. е имала уверението на свекърва си, че жената ще поеме гледането на детето, но на 18.05.2026г. и съобщила, че няма да може. В заявлението за ползване на платен годишен 4 отпуск за неин заместник била посочена И. К., но това било решение на ръководството на училището, а не на К..

Свидетелката К. разказва, че не знаела кой ще я замества докато ползва отпуск за отглеждане на детето си и не познава ищцата лично. През настоящата учебна 2026/ 2027г,. К. работела с друг клас, а преди това работела с друг клас и друг класен ръководител.

Свидетелката И. К. разказва, че е начален учител при ответника.

Свидетелката съобщава, че през предходната учебна година е работила с няколко учители, като от м. февруари 2026г. до м. май 2026г. е работила с ищцата М. Д.. След завръщането на З. К., трудовото правоотношение с ищцата било прекратено. Свидетелката К. сочи, че с К. са работили два дни след завръщането й на работа, понеделник и вторник в средата на м. май 2026г.