Решение № 4885 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4885 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110211852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. К., с ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № НП-75 от 13.07.2023 г., с което А.Т.С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съгласно Решение на НС, прието на 02.02.2022 г., за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ е наложил на жалбоподателя, административно наказание - глоба, в размер 1000.00 /хиляда/ лева, на основание на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./, за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ /отм./.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава в срок жалба срещу него. В подадената жалба се навеждат доводи за нарушение на процесуалния закон, като жалбоподателят твърди, че в рамките на административнонаказателното производство не е установено времето на извършване на нарушението, с което административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да посочи недвусмислено датата, съответно датите, на които счита, че лицето е осъществило твърдяното деяние. Твърди също, че не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, тъй като бланкетното пренасяне на „задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ /отм./ от Акта не установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е заемал определена длъжност, която длъжност да го задължава да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ/отм./, както и че доколкото А. К. е заемал длъжността служебен министър, административнонаказващият орган е следвало да посочи защо е приел, че последната попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ /отм./. Твърди , че е нарушен материалният закон, тъй като административнонаказващият орган неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно 1 призован, не се явява. Представлява се от адв. С. и адв. Г., които считат делото за изяснено от фактическа страна. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ЮРК.Тонева. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

По допустимостта на жалбата

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 58д ЗАНН.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Указ № 244 от 14.09.2021 г. за назначаване на служебно правителство от 16 септември 2021 г. (обн. ДВ. бр.77 от 16 септември 2021 г.) на Президента на Република България, жалбоподателят А. К. е заемал длъжността служебен министър на младежта и спорта. Съгласно т. 2 от Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България, правомощията на служебното правителство са прекратени, считано от 12.12.2021 г.

На 12.01.2022 г., жалбоподателят А. К. е подал декларация за имущество и интереси, регистрирана с вх. № Ф2126/12.01.2022 г., с което е изпълнил задължението си по чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗПКОНПИ /отм./ в срок. Декларацията за имущество и интереси, която е бил длъжен да подаде съгл. чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ /отм./ в срок до 13.02.2023 г., е депозирал в КПКОНПИ на 26.05.2023 г., заведена с вх. № 2Ф 642/26.05.2023 г. За извършеното нарушение му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ПР-126/04.05.2023 г. от П. К. Й., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), упълномощена да съставя актове за установяване на административни нарушения със Заповед № РД-06-210/21.03.2023 г. на А.Т.С. - За председател на КПКОНПИ, в присъствието на свидетелите по съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение - Ралица Д.а Д.а и Радостина Пламенова Пенева.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било съставено наказателно постановление № НП-75 от 13.07.2023 г., с което А.Т.С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съгласно Решение на НС, прието на 02.02.2022 г., за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, е наложил на А. Г. К., с ЕГН **********, административно наказание - глоба, в размер 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – П. К. Й. - актосъставител, както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: констативен протокол за уведомяване по телефон с вътр. № ЦУ01-2252Н1/02.05.2023 г.; акт за установяване на административно нарушение № ПР-126/04.05.2023 г. , наказателно постановление НП-75/13.07.2023 г., ведно с известие за доставяне № CL006489635BG, писмо с вх. № ЦУ01-23860/14.12.2021 г. на председателя на Народното събрание, заповед № РД06-210/21.03.2023 г. , решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, прието на 02.02.2022 г., пълномощно РД22-177/27.09.2022 г., декларации за имущество и интереси.

2

Съдът кредитира с доверие приобщените по делото гласни доказателствени средства като преценява същите за хронологично последователни, изчерпателни и подкрепящи се от събраните по делото писмени материали. От показанията на свидетеля се установява, че актът за установяване на административното нарушение е съставен и подписан на 04.05.2023 г., от лицето посочено като актосъставител, в присъствието на двама свидетели след извършена на 04.05.2023 г. проверка в публичен регистър, при която се установило, че жалбоподателят А. К. не е подал декларацията, изискуема по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ /отм./.

Съдът възприема в цялост и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствени източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, съгл. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага потвърждаване на наказателното постановление.

С влизането сила на Закон за противодействие на корупцията, ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г. са отменени цитираните разпоредби от ЗПКОНПИ /отм./ и обществените отношения са предмет на регулация на новия закон. С оглед на това обстоятелство, следва да се изследва въпросът, приложима ли е разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН в конкретния случай или не. Отговор на този въпрос е даден в тълкувателните решения и тълкувателните постановления на върховните съдилища, които са задължителни за съдилищата и всички държавни органи при прилагането на закона, като се съобрази обстоятелството, че определянето на един закон като по-благоприятен в административнонаказателното право, на основание чл. 11 от ЗАНН следва да се основава на същите критерии, въз основа на които се прави преценката за наличие на поблагоприятен закон в наказателното право. С постановление № 1 от 28.09.1977 г. по н.д. № 2/1977 г. на Пленума на ВС, е прието, че при бланкетните престъпления, каквито са престъпленията по транспорта, при промяна в законодателството на правилата за движение е недопустимо да се извършва сравнение на отменените норми с новосъздадените, за да се прецени кои от тях са най-благоприятни за дееца. Посочено е, че в тези случаи новото законодателство, с което се регламентира поведението на участниците в движението не се отразява на съставомерността на деянията и предвидените в закона санкции за извършените престъпления. Пленумът указва, че правилността на поведението на дееца в тези случаи следва да се преценява с оглед съществуващите изисквания на действащия нормативен акт по време на настъпване на съставомерните последици, а отговорността по съответната наказателна норма. Следователно разпоредбата на чл. 52 от ЗПК не се явява поблагоприятен закон от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ /отм./. Следователно, прилага се законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянето.

Образувано е административнонаказателно производство и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган - П. К. Й., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), в рамките на неговата компетентност упълномощена да съставя актове за установяване на административни нарушения със Заповед № РД-06-210/21.03.2023 г. на А.Т.С. - За председател на КПКОНПИ . Въз основа на 3 обсъдения акт за установяване на административно нарушение, компетентен орган е издал обжалваното наказателно постановление. Спазен е срокът за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити в съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Досежно твърдението на жалбоподателя, че в наказателното постановление не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, тъй като бланкетното пренасяне на задължено лице по чл. 6, ал.

1, т. 3 от ЗПКОНПИ /отм./ от акта за установяване на административно нарушение не установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е заемал определена длъжност, която длъжност да го задължава да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ /отм./, както и че доколкото А. К. е заемал длъжността служебен министър, административнонаказващият орган е следвало да посочи защо е приел, че последната попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ /отм./, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗПКОНПИ /отм./, лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават следните декларации: 1. декларация за несъвместимост; 2. декларация за имущество и интереси; 3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1; 4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. Лицата, заемащи висши публични длъжности са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 6, ал.