Определение № 138 от 10.02.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. ХАСКОВО, 09.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500043 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 12328/22.12.2022 г. от Б. В. Х., чрез адв. Г. Г., срещу определение № 571/09.12.2022 г. по гр.д. № 427/2022 г. на Районен съд – Свиленград.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл в производство по чл. 248 ГПК по искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 1187.69 лв. разноски по делото, от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. В жалбата се посочва, че размерът на съдебните разноски се явявал прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. От процесуалния представител на ищцата не били осъществени такъв голям брой процесуални действия, които да обуславят присъждането на адвокатски хонорар в такъв размер, а действията се ограничил само до подаване на искова молба и явяване на едно съдебно заседание по делото. Други процесуални действия не били извършени, които да се вземат предвид при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.

Направеното искане за обезпечение на предявения иск изхождало по инициатива на ищцовата страна и то не било необходимо за решаването на спора, нито била налице опасност да се осуети изпълнението на съдебното решение. Изтъква се, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба – 1/2004 г. в редакцията към момента на заплащане на възнаграждението, минималното адвокатско възнаграждения за процесуално представителство по дела, образувани по неоценяеми искове, е в размер на 600 лв., а нормативната промяна в Наредбата е от по-късен момент и сегашната й редакция не била приложима в случая. Допълнително ответникът Х. отправил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно, което не било 1 взето под внимание от районния съд. Отбелязва се, че не се дължали и останалите направени разходи извън тези за държавната такса по делото, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, а освен това липсвали и доказателства за реално направените разходи в претендираните размери (за пример се сочи заплатена от ищцата такса за устна справка). Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което решението да се измени в частта за разноските, като същите бъдат намалени до размер от 600 лв.

В законоустановения срок е подаден отговор на жалбата от ищцата М.

С., чрез адв. Т.К., в която се аргументира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено и жалбата да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с жалбата, отговора на ищцовата страна и материалите по делото, настоящият съдебен състав констатира, че изводите на районния съд са правилни.

Доводите относно влизането в сила на нормативните изменения в текстовете на Наредба № 1/2004 г. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. са неоснователни. От текста на решението в частта за разноските и обжалваното определение, се установява, че размерът на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. е присъден не по съображения, че такъв е минималният размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., а защото такъв е размерът, който е заплатен, съгласно представения за правна защита и съдействие. При съблюдаване на указанията, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай е налице втората хипотеза – плащането очевидно е направено в брой и неговият размер е вписан в договора за правна помощ, което има характера на разписка и е достатъчно да се приеме от формална страна, че адвокатското възнаграждение е заплатено именно в този размер. Договорът за правна помощ носи дата 29.06.2022 г., докато измененията в Наредба № 1/2004 г. са от 04.11.2022 г. При постановяване на решението районният съд, за да присъди възнаграждението в размер на 1000 лв., не се е позовал на измененията в Наредба № 1/2004 г., макар решението да е постановено на 09.11.2022 г. и към тази дата те вече са били в сила, доколкото не е предвиден отложен срок за влизането им в сила. За да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., районният съд е взел предвид вписването за направеното плащане в представения договор за правна помощ. Този размер е можел да бъде намален по смисъла на чл. 78, ал.

5 ГПК до минималния предвиден, но той вече е изменен на 1000 лв. Ако районният съд бе приложил доводите на ответника и бе уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, той би бил обвързан от 2 минималния размер, който вече е изменен в наредбата, т.е. до 1000 лв. Това е така, тъй като отговорността за разноски има облигационен характер, а стойностите в наредбата визират само най-ниския праг на адвокатските възнаграждения и съдът не би могъл да приложи една норма, която вече е изменена и за която не е предвидено, че запазва действието си при заварени правоотношения.

Настоящият съдебен състав не установи основателност и на доводите в жалбата, че районният съд не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Напротив, в решението е обсъден именно въпроса за направеното възражение и съдът е взел отношение по него, като е намерил, че то не е основателно. Впоследствие, в обжалваното определение съдът отново е акцентирал върху факта, че в решението вече е било обсъдено възражението за прекомерност, но то се явява неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че възнаграждението от 1000 лв. не се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото, доколкото към момента на вписването му в договора за правна помощ от 29.06.2022 г. то е надвишавало предвидения към този момент минимален размер от 600 лв. с по-малко от 1/2.

Не могат да бъдат споделени и доводите за недължимост на разноските в обезпечителното производство и останалите суми, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Аргументът, че допускането на обезпечението не било необходимо за решаването на спора, нито била налице опасност да се осуети изпълнението на съдебното решение, е въпрос по същество, на който вече е даден отговор със самото определение за допускане на обезпечението. Разноските за вписване на възбрана, за изваждане на удостоверение за идентичност, скица, вписване на искова молба, устна справка са пряко свързани с предмета на делото и произтичат от обезпечителното и основното исково производство, поради което правилно са били включени в списъка по чл. 80 ГПК и районният съд се е произнесъл по тяхната дължимост. Макар и в жалбата да се сочи, че липсвали доказателства за реално направените разходи в претендираните размери (за пример се сочи заплатена от ищцата такса за устна справка), от материалите по делото се установява, че към списъка по чл. 80 ГПК са приложени в оригинал платежни документи за всяко едно от посочените в него плащания като разходи за ищеца, които служат като доказателство за техния размер (на л. 62 – 67 от делото).

С оглед на тези съображения, съдът намира, че жалбата се явява неоснователно, поради което същата следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 12328/22.12.2022 г. от Б. В. Х., чрез адв. Г. Г., срещу определение № 571/09.12.2022 г. по гр.д. № 427/2022 г. на Районен съд – Свиленград, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4