Решение № 374 от 16.06.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Горна Оряховица, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20224120100212 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 213 ал. 2 КТ.

Депозирана е искова молба от П. Ц. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.

***, телефон: ********* срещу „АРО Грейн" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София-1680, Район Красно село, бул. „България" № 58, бл. С, ет. 7, офис 24, представлявано от Д.Т.К. - управител, с тел: *******, електронна поща: ******** и Д. ИЛ.

К., ЕГН ********** от с. Я., общ. Г.О., като служител в „АРО Грейн" ЕООД, с адрес на призоваване: гр. София-1680, Район Красно село, бул. „България" № 58, бл. С, ет. 7, офис 24.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество „АРО Грейн" ЕООД бил сключен трудов договор на 11.10.2021 г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, с който същият бил назначен на длъжност „Портиер" с код по НКПД 96210009, за неопределено време, с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.

Ищецът твърди, че от момента на постъпване на работа в зърнобаза С. е спазвал и изпълнявал стриктно графика, работното време и задълженията, вменени му със заеманата длъжност.

На 08.12.2021г. г-н Т. твърди, че е подал молба за платен годишен отпуск за 2021 г. съгласно чл.3, т.6, б. б) от трудовия договор. На 17.12.2021 г. след разговор с началника на базата - Д.К., същият му обяснил, че разрешаването на отпуска става само от него, затова на 23.12.2021г. може да ползва 21,22 и 23.12.2021 г.

Твърди се, че на 23.12.2021 г. около 10:00 часа ищецът получил обаждане по 1 телефона от г- н К. със следните въпроси: „Ти защо не си на работа, знаеш ли ,че аз съм началник и само аз разрешавам отпуски,ти за какъв се имаш....?". Разговорът бил прекратен от страна на ищеца.

На 24.12.2021г. /сряда/ в 19.25 часа и на 27.12.2021 г. /събота/ ищецът сочи, че е бил възпрепятстван да се яви на работа, тъй като началникът на базата наредил на дежурните служители да не го пускат в базата, защото е уволнен.

В началото на месец януари 2022 г. при личен разговор между ищеца и ответника г-н К., същият заявил, че ще подготви уволнението му и ще го изпрати по пощата. Ищецът твърди, че до този момент няма връчена заповед за уволнение или дисциплинарно наказание.

С оглед гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което на основание чл. 213, ал.2 от КТ, да бъде осъдено ответното дружество „ АРО Грейн" ЕООД гр.

София да заплати солидарно с Д. ИЛ. К., виновно длъжностно лице за недопускането на ищеца на работа, обезщетение в размер на 1 100 лв. /брутно/ за периода от 23.12.2021 г. до 09.02.2022г. изменен в хода на съдебно заседание на 1007, 50 лева,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от предявяването на иска до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и разходите за деловодни разноски.

В случай, че съдът уважи изцяло или частично предявения иск, моли присъденото обезщетение да бъде приведено по следната банкова сметка: IBAN:BG *********; BIC:

*******.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците „АРО Грейн" ЕООД и Д. ИЛ. К., като служител в „АРО Грейн" ЕООД, на длъжност „Ръководител база" по трудов договор от 04.06.2019 г.

Ответниците считат, че предявеният иск по чл. 213, ал. 2 от КТ е неоснователен и недоказан и молят да бъде оставен без уважение. Молят съда да отхвърли като неоснователно искането за заплащане на законна лихва върху обезщетението, считано от предявяването на иска до окончателното плащане на обезщетението. Твърдят, че искът е за обезщетение, което се дължи при последващо неправомерно недопускане на работника до работата за изпълнението, за която е сключен трудовия договор. Не се спори наличието на действащ трудов договор между страните. Твърди се, че същият е бил прекратен със Заповед от 20.12.2021 г., считано от 24.12.2021 г.Ответникът Д. ИЛ. К. подкрепя изложените твърдения в отговора на ответното дружество, че работникът П.Т. е запознат със съдържанието на заповедта, като посочва, че на 21.12.2021 г. той лично е връчил заповедта на работника, но същият е отказал да я получи, поради което заповедта е била връчена при отказ като за тези обстоятелства върху екземпляр от нея са се подписали лицата Д. ИЛ. К., ЕГН **********, като връчител; М.И.К. а, ЕГН ********** и Р.Е.П., ЕГН **********, като свидетели на връчването. За сключването и прекратяването на трудовия договор работодателят е изпратил изискващите се уведомления до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ.

В депозираните отговори се твърди, че по отношение на 23.12.2021 г. не е налице 2 недопускане до работа на работника, а напротив, че същият не се е явил на работното си място съгласно утвърдения график на смените през м. декември 2021 г.. Ответникът г-н К. посочва, че във въпросния ден се е обадил на ищеца във връзка с неявяването му на работа и посочва, че считано от 24.12.2021 г. П.Т. вече не е бил служител на дружеството и не е идвал на работа. Въпреки това работодателят е изплатил дължимото трудово възнаграждение, вкл. и за този ден, както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - 5 дни. Сочи се, че по искане на ищеца са му били изпратени фишовете за работната му заплата, чрез куриер, с обратна разписка от 21.01.2022 г. За останалата част от процесния период 24.12.2021г. до 09.02.2022г. ответниците считат, че не е съществувало трудово правоотношение между страните и не е налице незаконно недопускане до работа по смисъла на чл. 231, ал. 2 от КТ.

По отношение на становището на ищеца във връзка с подадената молба за отпуск в отговорите се посочва, че съгласно вътрешните актове на работодателя и Заповед от 06.01.2021г. за База С. молбите за отпуск се разглеждат и съответно отпускът се разрешава или отказва в писмен вид от ръководител База - г-н Д. ИЛ. К.. В тази връзка ищецът П.Т. не е представил молба за отпуск на г-н К., а е изпратил такава с куриер на адреса на дружеството в гр. София. Видно от документите на куриера, пратката е получена от г-жа М., за която се твърди, че не е служител на работодателя и не е упълномощена от дружеството и която е предала в по-късен момент получената пратка. Върху молбата за отпуск е поставена резолюция от прекия ръководител и от управителя на дружеството, че отпускът не се разрешава.Ответниците претендират разноски.

Между ищеца и ответното дружество „АРО Грейн" ЕООД бил сключен трудов договор на 11.10.2021 г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, с който същият бил назначен на длъжност „Портиер" с код по НКПД 96210009, за неопределено време, с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.

По заключение на съдебно икономическа експертиза, общият размер на обезщетението по чл. 213, ал. 2 КТ за процесния период е 1007, 50 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. М.К.а и св. Р.П. относно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

По искът с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ, вр. чл. 127, т. 2 от КТ ищецът претендира обезщетение за незаконно недопускане до работа, считано от 23.12.2021Г. до 09.02.2022г. в размер на 1007, 50 лева. Съгласно законовата разпоредба на чл. 213, ал. 2 от КТ, работодател и виновни длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работник/или служител, когото незаконно не са допуснали до работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение.

Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ се дължи при последващо неправомерно недопускане до работата, за изпълнението на която е сключен трудовият договор. В цитираният законов текст изрично е посочено, че е налице недопускане на работа "през времето докато трае изпълнението на трудовото правоотношение" на работника или служителя в предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на недопускане. Това недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение /арг. от чл. 127 от КТ/. Недопускането се изразява във фактическо 3 лишаване от възможността работникът или служителят да престира своя труд, но той следва да е положил необходимите и достатъчни усилия за това престиране.

Две са предпоставките, кумулативното наличие, на които обуславя уважаване на иск за заплащане на обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ, а именно - валидно съществуващо трудово правоотношение за процесния период и незаконно недопускане на работника/служителя до работа, като в тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване е да установи наличието на посочените предпоставки.

Противоправно недопускане до работа според задължителната съдебна практика (Решение № 613 от 29.12.2010г. по гр.д.№ 1636/2009г. и Решение № 518 от 8.07.2010г. по гр.д.№ 374/2009г., двете на ІV г.о. на ГК на ВКС) е налице при явяване на работника в готовност за работа дори само един единствен път.

Размерът на дължимото обезщетение се определя в размер на възнаграждението, което служителят би получил, ако беше полагал труд в този период (Решение № 677/15.10.2010г. по гр. дело № 1302/2009г. на ІV г.о.).

В настоящият случай ищецът претендира обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ, за периода от 23.12.2021г. до 09.02.2022г, като твърди, че то произтича от обстоятелството, че не е допуснат до работа и не е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото няма спор, че за исковия период, за който се претендира обезщетението по реда на чл. 213, ал. 2 от КТ, ищецът не e полагал труд при ответника.

По делото е представена Заповед от 20.12.2021г. на Управител-Д.К. , връчена при отказ от 21.12.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от

24.12.2021г.

От показанията на свидетелите М.К. и Р.П. се установява, че посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение е била връчена на процесната дата на ищеца, който отказал да я подпише, което е видно и от представеното заверено копие на заповедта. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на техните преки и непосредствени възприятия и няма данни, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото.

Поради изложеното, съдът приема, че в случая заповедта е била връчена лично на ищеца на посочената дата по реда на чл. 195, ал. 2 от КТ, като липсата на подпис е последица от отказа на ищеца да я приеме, удостоверено с подписите на посочените в заповедта свидетели.

Съдебната практика е постоянна, че способът за връчване чрез пощата обхваща случаите на обективна невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, а не се прилага при връчване лично на работника и отказ от негова страна да я подпише. Затова заповед, връчена при отказ, удостоверен от двама свидетели, произвежда правни последици от тази дата /арг. чл. 195, ал. 3 от КТ/. Следователно ако заповедта е връчена при отказ, работодателят не следва да я изпраща по пощата.

В този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1877/10 г. на ІV г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което пък са посочени още няколко решения по чл. 290 от ГПК. В тях със задължителна за съдилищата сила е прието, че „редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и 44 ГПК”. Именно в чл. 44, ал. 1 от ГПК е предвидена възможността, при която получателят на съдебни книжа и призовки отказва да ги получи, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Т.е. чл. 195, ал. 1 от КТ не сочи изчерпателно способите за връчване, а това може да се осъществи по различни начини, предвидени в процесуалния закон. Т.е. в случая не са били налице предпоставки за изпращането на тази заповед по пощата от работодателя.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0e1af08-2f3a-4ff8-8c61-c34c407f3c83