Определение № 218 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. София, 02.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20238003901658 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Рай-Импекс“ ООД, с.

Грънчарово, общ. Дулово, обл. Силистра против определение № 435 от 24.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 335/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Силистренски окръжен съд определение № 318 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 290/2021 г., с която е оставено без уважение искането на ищеца (настоящ частен касатор) по чл. 214 ГПК за допускане увеличение на цената на иска и с която е прекратено производството по делото против „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К.

П..

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че въззивният съд погрешно е възприел, че предявеният от него иск не е заявен като частичен. Освен това, изразява несъгласие и с извода, че нередовността н а исковата молба не е била отстранена, като твърди, че решаващият състав не е съобразил извършеното с няколко допълнителни молби уточнение на същата, включително и по отношение на новоконституираните ответници „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П..

Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „При увеличение 1 на размера на иска при условията на чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК, при условие, че сумата по заема е предоставена с периодични вноски и при условие, че първоначалният иск е предявен като частичен, следва ли новата сума от увеличението на иска да е относима към процесния исков период по частичния иск и ако включва претендираните с исканото изменение суми извън този исков период, приема ли се, че е налице недопустимо изменение на основание и петитум“.

По отношение на така поставения въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни аргументи за наличието му.

Ответниците по частната касационна жалба – „Агромар България“ ЕООД, гр. София, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД, гр. София и М. К. П. от гр. София – не заявяват становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е взел предвид, че:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на „Рай-Импекс“ ООД срещу Димитър Колев Колев за присъждане на сумата 37 000 лв., получена от него без основание; С оглед направените от ответника в отговора по чл. 131 ГПК оспорвания и твърдения, ищецът е поискал конституирането на „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П. като ответници по делото; С определение № 224 от 5.04.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за допускане увеличение размера на иска и е прекратил производството по отношение на новоконституираните ответници; Същото е отменено с определение № 343 от 19.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 236/2023г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато с указания за отстраняване нередовността на първоначалната искова молба и на молбите, с които са предявени исковете срещу „Агромар България“ ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М.

К. П..

2

Решаващият състав е приел, че с депозираната уточнителна молба след връщане на делото ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба срещу двама от новоконституираните ответници, а именно – „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П., тъй като: за посочените нови правни квалификации на исковете срещу тях – чл. 240 ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – не са наведени никакви фактически твърдения, нито такива се съдържат в първоначалната искова молба. С оглед на това и доколкото няма и твърдения, на които се основава претенцията за неоснователно разместване на блага, относими към първоначално претендираната сума 37 300 лв. и към исковия период, въззивният съд е счел производството по исковете срещу посочените двама ответници за недопустимо, като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяването му. Поради преценката за нередовност на тези искове е потвърдил и определението, с което искането за изменението им по реда на чл. 214 ГПК е оставено без уважение.

Макар да е приел, че искът срещу новоконституирания ответник „Агромар България“ ЕООД е допустим, въззивният съд е потвърдил отказа да бъде допуснато увеличение на размера и на този иск по съображения, че: е налице неяснота относно първоначално предявения размер на претенцията срещу това дружество; посочената в молбата от 12.07.2023 г. нова сума е неуточнена, тъй като не е ясно дали е относима към процесния период или включва суми извън него.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на формулирания в изложението процесуалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че отговорът му е предпоставен от конкретните факти по делото и заявените от страната твърдения, т. е. въпросът е относим към правилността на съдебния акт, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Отделно от това, по отношение на този въпрос не би могло да се прецени за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото същото е заявено бланкетно – с цитиране само на законовия текст и без да са 3 аргументирани формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са указанията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт.

Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ н а определение №

435 от 24.08.2023 г. по в. ч. гр. д. № 335/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Силистренски окръжен съд определение № 318 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 290/2021 г., с която е оставено без уважение искането на „Рай-Импекс“ ООД за допускане увеличение на цената на иска и с която е прекратено производството по делото против „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М. К. П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4