Определение № 2804 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2804 гр. С, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110120376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 124629/08.04.2025 г. на Я. Л. Т., ЕГН **********, гр. С, ***, вх. А, ет. 3, ап. 6, със съдебен адрес: гр.С, ***А ет.1, кантора № 163, чрез адвокат Н. И., с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, сграда „МТ“, представлявано от РИМ-Т.а, чрез юрк. ММ.

На основание чл.140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 4131,29 евро/8080.11 лв., претендирана от ответника по издаден изпълнителен лист от 19.07.2013 г. по гр.д. № 29654/2013 г. на СРС, 46 състав, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането с изтекла погасителна давност.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, Съдът съобщава на страните проекта си за доклад:

Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 19.07.2013 г. съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 29654/2013 г. на СРС, 46-ти състав. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 2013****0400502 на ЧСИ ИМК с рег. № **** на КЧСИ. Ищецът бил осъден да заплати сумата от 5724,83 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 31.07.2007 г., сключен между ищеца и „РБ“ АД, договорна лихва в размер на 1146,80 лв. за периода от 15.09.2011 г. до 09.07.2013 г., наказателна лихва в размер 691,22 лв.

1 за периода от 15.09.2011 г. до 09.07.2013 г., както и 517,26 лв. разноски по делото.

Сочи, че ответната страна е придобила вземането чрез цесия, без да е посочена цената, за която се изкупуват взманията. Твърди, че уведомлението за прехвърляне на вземания не е достигнало до знанието му. Сочи, че на 01.08.2013 г. по изпълнителния лист било образувано изпълнителното дело изпълнително дело № 2013****0400502 на ЧСИ ИМК с рег. № **** на КЧСИ, като на 18.10.2017 г. г. с Постановление за прекратяване ЧСИ ИМК е прекратила изпълнителното дело по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. На гърба на изпълнителния лист било отбелязано, че последното извършено изпълнително действие е било осъществено на 22.01.2015 г.

Твърди, че на 17.05.2025 г. ответното дружество е поискало от ЧСИ К връщане на оригиналния изпълнителен лист, позовавайки се на това, че е придобило вземането по изпълнителния лист. Ответникът поискал от ЧСИ К да образува изпълнително производство срещу ищеца по същия изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата по изпълнителния лист, като възразява, че не е уведомен според правилата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането, както и предвид това, че същото е било погасено по давност.

Твърди, че давността не е спирала, нито е била прекъсвана, от датата на издаване на изпълнителния лист. Сочи, че от последното изпълнително действие, поискано от взискателя, са изтекли повече от десет години. Моли съда да уважи исковата претенция, като му присъди и разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца като кредитополучател по Договор за банков кредит, сключен с „РБ“ АД на 31.05.2007 г., кредиторът е инициирал производство по чл. 417 от ГПК, снабдил се е със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е поискал образуване на изпълнително производство от ЧСИ ИИМК с рег. № **** при КЧСИ. Сочи, че вземането е било прехвърлено с Договор за цесия от 19.12.2017 г. в полза на ответното дружество, като счита, че без значение за основателността на предявения иск е дали длъжника е бил уведомен за прехвърлянето по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането. Сочи, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и давностния срок. Твърди, че вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което се погасяват с петгодишна давност. Позовава се и на спирането на давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г.

Твърди, че тъй като срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК ищецът е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, са били предприети действия за установяване на вземането, депозирана е искова молба и е образувано гр.д. № 6000 от 2014 г. по описа на СРС. Счита, че с това е било спряно течението на погасителната давност по време на исковото производство, а с влизането в сила на решението по посоченото дело същата е била прекъсната. Твърди, че преди да изтече погасителната давност, на 17.02.2025 г. ответното дружество е депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело по издадения изпълнителен лист, като давността е прекъсната, тъй като е молбата е съдържала 2 искане за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски, а при евентуалност, ако исковата молба бъде уважена, възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ ч.гр.д. № 29654/2013 г. на СРС, 46-ти състав и гр.д. № 6000/2014 г. на СРС за послужване.

ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от и.д. № 502/2013 г. и изп.д. № 105/2025 г., и двете по описа на ЧСИ ИМК с рег. № **** на КЧСИ.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или друг способ за извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техните законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. *** и на електронен адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, ***, етаж 2, стая 204.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и препис от отговора на ответната страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3