Решение № 19413 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19413 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110138955 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.538 ТЗ за сумата от 25000 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 20.01.2023 г., с падеж 21.03.2023г., ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2023 г. ответникът е издал запис на заповед за сумата от 25000 лева, с падеж 21.03.2023г. Твърди се, че на 21.03.2023г. в гр. София, бул.

„Шипченски проход“ № 65, ет. 2, офис 210, записът е бил предявен за приемане и плащане, но сумата не била заплатена. Моли исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски по делото.

Ответницата в законоустановения срок по реда на чл.131 ГПК не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

По молбата от 09.04.2026г. съдът намира, че не е налице основание за отмяна хода по същество. Ответникът е бил редовно и своевременно призован за проведеното на 07.04.2026г. съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. В. на 11.03.2026г./л.29/ Причината за неявяване в съдебното заседание при липса на депозирана молба за отлагане в срок преди заседанието не следва да се отчита от съда. Още повече в молбата от 09.04.2026г. ответникът отново не сочи основателна причина за неявяване в насроченото заседание.

По иска с правно основание чл. 538 ТЗ:

За уважаване иска с правно основание чл. 538 ТЗ следва да се докаже наличието на 1 валиден и редовен от външна страна менителничен ефект /запис на заповед/ издаден от ответника, както и настъпването на изискуемостта на задължението – предявяване за приемане и плащане.

Представен е запис на заповед, с дата на издаване – 20.01.2023 г., с падеж 21.03.2023г. за сумата от 25 000 лв., с място на издаване – гр. София, с който И. В. Я. се задължава да заплати на Ц. С. А., посочената сума, без разноски и протест.

Процесният запис на заповед, издаден от ответника И. В. Я., съдържа изискуемите от закона реквизити - чл. 535, чл. 536 ТЗ и представлява редовен от външна страна документ.

Съгласно чл. 535 ТЗ Записът на заповед съдържа:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан- налице в записа;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари – в записа липсва условие;

3. падеж - 21.03.2023г.;

4. място на плащането - гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 65, ет. 2, офис 210;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати - Ц. С. А.;

6. дата и място на издаването - 20.01.2023 г. в гр. София;

7. подпис на издателя - наличен.

Менителница, респ. запис на заповед с падеж на определен ден - 21.03.2023г. по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ не подлежи на предявяване за приемане.

Съгласно съответно приложимия за записа на заповед чл. 491 ТЗ менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

Записа е платим на определен ден, а именно 21.03.2023г. Видно от отбелязаното в него и подписано лично от издателя, записът е предявен за плащане на същата дата 21.03.2023г. Тоест, на тази дата е настъпила изискуемостта на вземането. Липсва отбелязано в записа плащане.

Необходимо е да се спомене, че съдът не може да обсъжда и цени показанията на св.

Петър Шекеров. В хода на разпита се установява, че същият свидетелства за обстоятелства, станали му известни докато е действал в качеството на адвокат на ищеца Ц. С. А.. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗА адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Съгласно чл. 33, ал. 4 ЗА адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Съдът е допуснал свидетеля единствено поради непосочване предварително от страната на качеството, в което е научил за обстоятелствата, за които дава показания.

Ето защо съдът намира, че по делото е доказано да е осъществен състава на чл. 538 ТЗ. По тези съображения искът следва да се уважи в цялост за сумата от 25 000 лв. /12782,30 евро/.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът приема, че разноските следва да се възложат в тежест на ответника.

Разноски на ищеца: ДТ в исковото и заповедното - 1000 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. или общо 5000 лв. /2556,46 евро/, която следва да се 2 присъди.

Следва да се възстанови по сметка на ищеца сумата в размер на 20 лева/10,23 евро/, надплатена държавна такса на основание чл. 4б ЗДТ.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че И. В. Я., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. ...., дължи на Ц. С. А., с ЕГН: ********** с адрес: гр.

....... заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 30332/26.09.2024г. по ч.гр.д. № 17535/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл. 538 от ТЗ сумата от 25 000 лв. /12782,30 евро/, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 20.01.2023 г., с падеж 21.03.2023г., ведно със законната лихва от 26.03.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. В. Я., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. ...., да заплати на Ц. С.

А., с ЕГН: ********** с адрес: гр. ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5000 лв.

/2556,46 евро/, разноски по делото.

ВЪЗСТАНОВЯВА по банкова сметка на Ц. С. А., с ЕГН: ********** с адрес: гр.

........., на основание чл. 4б ЗДТ, сумата от 20 лева/10,23 евро/, надплатена държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3