Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22871 от 12.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45882/2024
Вид
Решение № 22871
Подписан
12.12.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22871 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110145882 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че наследодателят на ответниците В. С. Ч. е била собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 625, вх. Г, ет. 4, ап. 133 /абон. № 173263/, респ. че е била клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия на „ТС“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови абонати в гр. София, публикувани във в.

„Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно тях купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените в срок задължения. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 63, ал. 1 ОУ, конкретно наследниците на лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят топлопреносното предприятие за смяната на собствеността чрез подаване заявление за промяна на партидата. Твърди, че наследодателят на ответниците е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. както и услуга дялово разпределение, предоставяна от „ТС“ ЕАД и не е погасил задълженията си.

1

Въз основа на изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответниците да му заплатят следните суми: 25,07 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 02.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 6,39 лева мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г., в условията на разделна отговорност при следните квоти:

К. В. Н. – 1/3 или 8,35 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 02.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 2,13 лева мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.,

П. К. Ч. – 1/3 или 8,35 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 02.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 2,13 лева мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.,

Б. К. Ч. – 1/3 или 8,35 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 02.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 2,13 лева мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. Претендира разноски.

Ответниците чрез назначения от съда особен представител адв. В. Д., оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат, че не са пасивно легитимирани по предявения иск с оглед липсата на доказателства относно приемането на наследството, оставено от В. С. Ч.. Оспорват също последната да е собственик или ползвател на процесния имот. Сочат, че през процесния период водомерът и щранга са били затапени. Твърдят, че в блока няма топлоснабдяване. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2006 г., изповядан пред нотариус Йонко Литовски, рег. № 263 НК, с район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията. С него продавачът Антония Иванова Петрова прехвърля на В. С. Ч. собствеността върху апартамент № 133, находящ се в гр. София, ж.к.

„Л“, бл. 625, вх. Г, ет. 4, със застроена площ 42,43 кв.м., ведно с мазе № 7, както и 0,735 % идеални части от общите части и правото на строеж. Сделката е сключена за 16 400 лв., заплатени напълно от купувача.

Представено е уведомление от „ТС“ ЕАД, адресирано до титуляра на имота, с което дружеството изисква явяване в Абонатна служба – район „Л“ за откриване или актуализиране на партида, като са посочени необходимите документи – документ за собственост и лична карта, както и предупреждение за последиците от неизпълнение по чл.

215, ал. 2 ЗЕ.

По делото е приложен Договор за извършване на услугата „дялово разпределение“, 2 сключен между етажната собственост на процесния адрес и „ТС“ ЕАД. Договорът урежда възлагането на дейностите по отчет, обработка на показанията, изготвяне на общи и индивидуални изравнителни сметки, както и техническата поддръжка на разпределителната система.

Представени са действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР и публикувани съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Те установяват правилата за измерване, отчет, разпределение и заплащане на доставяната топлинна енергия и услугата дялово разпределение, включително срока за плащане (45 дни) и последиците от забава.

По делото са представени индивидуални изравнителни сметки за отчетните периоди 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023. В тях е отразено, че през всички периоди липсва реално потребление – както за отопление, така и за битово горещо водоснабдяване, като отчетените количества са 0,000 МВтч, а изравнителните резултати са 0,00 лв.

Представено е извлечение по партидата на абонат № 173263, от което се установява, че за периода 01.06.2021 – 30.04.2023 г. са начислени 23 месечни суми по 1,09 лв. за услугата дялово разпределение, възлизащи общо на 25,07 лв., както и че е начислена мораторна лихва 6,39 лв. до 24.07.2024 г. по всяка забава след изтичане на 45-дневния срок. Липсват каквито и да било плащания по тези начисления.

По делото е изслушана и СТЕ, в чието заключение се установява, че през процесния период сградата не е била отоплявана, а топлата вода е била прекъсната, поради което потреблението на топлинна енергия е нулево. Общият топломер е бил отчетен ежемесечно; технологичните разходи са приспадани; уредите са преминали всички изискуеми метрологични проверки. Вещото лице приема, че дейността по дялово разпределение е извършвана в съответствие с нормативните изисквания, като липсата на потребление не освобождава от необходимостта от отчет и изготвяне на изравнителни сметки.

Според заключението на допуснатата и изслушана ССчЕ са начислени 23 месечни задължения по 1,09 лв., възлизащи на 25,07 лв. главница, както и мораторна лихва от 6,39 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. Експертизата потвърждава липсата на плащания, коректното осчетоводяване на начисленията и правилното изчисляване на лихвата по чл. 86 ЗЗД. Общият размер на дълга е 31,46 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), собственикът или ползвателят на имот в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, е клиент на топлинна енергия ex lege. Тоест правоотношението възниква по силата на закона, а не вследствие на индивидуален договор. Този модел е възприет трайно в съдебната практика на ВКС (напр. решение № 35/2020 г. по гр. д. № 1339/2019 г. ІІІ г. о.). Именно поради това липсата на подписан индивидуален договор, както и липсата на подадено заявление за смяна на партида, не влияят на възникването на облигационната връзка, а единствено на доказването на пасивното субектно качество. В случая то е безспорно установено чрез нотариалния акт и наследственото правоприемство Удостоверение за наследници № РНД24УФ01-1636/14.10.2024 г., издадено от Столична община, район „Надежда“.

3

Неоснователно е възражението за липсата на доказателства, че наследството не е прието.

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила след публикуване и обвързват всички битови клиенти без изрично приемане. Това законодателно решение е обусловено от публичноправния характер на топлоснабдяването. Следователно възраженията на ответниците относно липсата на сключен договор и липсата на уведомление за смяна на собствеността са ирелевантни към възникването на задължението, тъй като Общите условия действат спрямо собствениците на имота към всеки момент, независимо от промяната им.

Услугата дялово разпределение има специален режим, уреден в чл. 139–148 ЗЕ и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Тя представлява комплекс от дейности: отчет на уредите, обработка на данните, изчисляване на индивидуални разходи и изготвяне на изравнителни сметки. ВКС последователно приема, че това е самостоятелно дължима услуга, независимо от това дали в имота е ползвана топлинна енергия (например решение № 15/2018 г. по гр. д.

№ 2025/2017 г., ІІІ г.о.). Самият факт, че сградата е включена в система за централизирано отопление и че съществува абонатна станция, изисква ежегодно разпределение на общите разходи на сградата, което не може да бъде прекратено едностранно от потребителите.

Следователно ако няма реално потребление в конкретния имот, това засяга единствено начислението за топлинна енергия, но не влияе върху дължимостта на разпределителната услуга.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че отчет на общия топломер е извършван ежемесечно; уредите са проверявани; технологичните разходи са приспадани; изготвени са индивидуални и общи изравнителни сметки за всеки отчетен период. Тези действия представляват реално извършена услуга. Наличието на нулево потребление на топлинна енергия не означава липса на услуга, а напротив – изисква извършване на отчетна дейност, за да бъде потвърдена тази нулева консумация. Затова съдът приема, че услугата е реално предоставена и следователно дължима.

Фактът, че в сградата не е осъществявано отопление, не отменя задълженията за дялово разпределение. ВКС приема, че задължението за заплащане на услугата възниква за всички клиенти в сградата, независимо от индивидуалното им потребление и независимо от евентуално затапване на щрангове или демонтаж на отоплителни тела (напр. решение № 11/2019 г. по гр. д. № 238/2018 г.). Причината е, че услугата се предоставя за сградата като устройство, а не за отделния имот. Правната уредба не допуска изключване на отделни 4 имоти от разпределителната система по едностранно волеизявление на собственика. Именно поради това възражението на ответниците относно липсата на отопление е неотносимо към предмета на спора.

Съдебно-счетоводната експертиза е категорична: начислени са 23 суми по 1,09 лв., възлизащи общо на 25,07 лв. Задълженията са удостоверени чрез счетоводни извлечения, месечни фактури и изравнителни сметки. Експертизата установява липса на каквито и да е плащания. Съгласно чл. 182 ГПК счетоводните книги на търговец, водени редовно, съставляват доказателство в негова полза, когато съдържащите се в тях записвания са подкрепени с други доказателства — в случая фактури, изравнителни сметки и експертизи.