Решение № 1573 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501505 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение №840/26.02.2024г., постановено по гр. д. №7895/2023г. на РС Пловдив, осемнадесети граждански състав, се осъжда Г. Г. Б., ЕГН-**********, да заплати на „Римекс Имоти” ООД, ЕИК 831114458 сумата от 1 440 евро /хиляда четиристотин и четиридесет евро/ с вкл. ДДС, с левова равностойност 2816.40 лева /две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща дължимо възнаграждение на основание чл. 2 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021 г.; сумата от 384.90 лева /триста осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 30.07.2021 г. – 03.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 706.85 лева /седемстотин и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ – разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете. С постановеният съдебен акт е отхвърлен предявения от „Римекс Имоти” ООД, ЕИК 831114458 против Г. Г. Б., ЕГН********** иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 1 440 евро /хиляда четиристотин и четиридесет евро/ с вкл. ДДС, с левова равностойност 2816.40 лева /две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 5 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на 1 депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен. В полза на Г. Г. Б., ЕГН-********** е присъдена сумата от 468.02лв - разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от двете страни.

С въззивна жалба вх.№33042/25.03.2024г. депозирана от Г. Г. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. В. Д. първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с който същият е осъден да заплати на дружеството-ищец посочените по-горе суми.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отхвърляне на предявените осъдителни искове. Претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

Ответникът по тази жалба – „Римекс Имоти” ООД, ЕИК 831114458, я счита за неоснователна.

С въззивна жалба вх. №34322/27.03.2024г., предявена от „Римекс Имоти” ООД, ЕИК 831114458 посоченото първоинстанционно решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за установяване дължимостта на вземането за неустойка начислена на основание чл. 5 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021.

С оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля предявеният осъдителен иск, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, жалбоподателят иска да се отмени атакуваното решение в тази част и вместо това се установи дължимостта на вземането. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна, в случай че същите надхвърлят минималния такъв, определен с Наредбата.

Ответникът по тази жалба – Г. Г. Б., заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД предявени от „Римекс Имоти” ООД, ЕИК 831114458 против Г. Г. Б., ЕГН **********, за осъждането на ответника да заплати сумата от 1440 евро с вкл. ДДС, с левова равностойност 2816.40 лева – представляваща дължимо възнаграждение на основание чл. 2 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021г.; сумата от 384.90 лева – 2 обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.07.2021 г. – 03.12.2022 г . и 1440 евро с вкл. ДДС, с левова равностойност 2816.40 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че на 30.05.2021 г. между страните е сключен Договор за посредничество при покупка на недвижим имот, по силата на който ищецът по възлагане на ответника, се задължил да извърши проучване на пазара на недвижими имоти, да представи на възложителя - ответник събраната информация за недвижимите имоти, отговарящи на поставени от последния изисквания, и да организира закупуването на недвижимия имот. Възложителят се задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената услуга в размер на 3% без ДДС върху договорената покупна цена в деня на сключване на предварителен договор за покупкопродажба на предложения от изпълнителя имот или в деня на изповядване на сделката по нотариален ред. Твърди, че ответникът, в присъствието на представители на ищцовото дружество, на 30.05.2021г - извършва шест огледа на недвижими имоти, включително и на процесния, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. Пловдив, местност ***, ПИ с идентификатор *** и с площ от 1 605 кв.м., ведно с построената в него двуетажна сграда с идентификатор ***. Този имот бил предложен и показан на ответника от ищеца, за което бил подписан процесния договор и Протокол за извършени огледи на недвижими имоти на 30.05.2021 г. по оферта № 21991. Ответникът харесал имота и заплатил на продачава стоп-капаро в размер на 5000 лева. Навеждат се твърдения, че на 31.05.2021г. следвало да се сключи предварителен договор, но до сключването на такъв не се стигнало, тъй като продавачът уведомил брокера, че купувачът се е отказал и му бил върнал даденото капаро в размер на 5 000лв. Впоследствие ищецът направил проверка в Имотния регистър към Агенция по вписванията, от която установил, че имотът е бил закупен от ответника с Нотариален акт № ***, дело № *** г. на нотариус – рег. № 341 в НК за сумата от 40 000 евро.

В тази връзка, претендира комисионно възнаграждение в размер на 3% от 40 000 евро или 1200 евро без ДДС или 1440 евро с ДДС, или неговата равностойност в размер на 2816.40 лева, ведно с компесаторна неустойка в размер на 1440 евро с вкл. ДДС с левова равностойност 2816.40 лева. Излага, че същата е уговорена в чл. 5 от Договора за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021 г., според която е в размер на договореното възнаграждение по договора, което според чл. 3 от договора се определя в зависимост от покупно-продажната цена, която е постигната в деня на сключване на предварителния договор.

Ответникът Г. Г. Б. оспорва предявените искове. Признава, че с ищцовото дружество е сключил Договор за посредничество от 30.05.2021 г., както и че дружеството е организирало огледи на имоти в с. ***. Оспорва, обаче, че огледът на закупения от него имот в с. *** е организиран от ищеца, като в тази връзка твърди, че ответникът е осъществил директен контакт с продавача на процесния имот по публикувана от него обява в интернет. Оспорва, че ответникът е заплащал на продавача на имота стоп-капаро, както и че на 31.05.2021 г. е следвало да се подпише предварителен договор. Твърди, че за да възникне за купувача задължение за плащане на комисионно възнаграждение, е следвало всички услуги по чл. 1 от 3 процесния договор да бъдат кумулативно предоставени от ищеца, а в случая това не било налице. Твърди, че е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца, доколкото от последният нито му било предоставено проучване на пазара на недвижими имоти, нито е организирано закупуването на недвижимия имот, с необходимите затова разписки, предварителен и/или окончателен договор. Прави възражение за нищожност на претендираната неустойка като противоречаща на добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им направи следните правни изводи:

Касаещо претенцията за заплащане на сумата ог 1 440 евро с вкл. ДДС, с левова равностойност 2816.40 лева – главница, представляваща дължимо възнаграждение на основание чл. 2 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.05.2021 г

Разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД изисква – като основание за дължимост на уговореното с договора възнаграждение, да е налице точно изпълнение на задълженията или престиране на уговореното по вид, качество, обем и срок. С процесния договор за посредничество страните са уговорили в задължение на ищцовото дружество (т. 1) да проучи пазара на недвижимите имоти, за предостави на възложителя събраната информация за недвижимите имоти отговаряща на предварително обявените от него изисквания и да организира закупуване на недвижим имот, избран от възложителя, за което последният се задължава да заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение.. Срещу това с т. 2 се предвижда правото на дружеството да получи възнаграждение три процента без ДДС от продажната цена, но не по-малко от 850 евро без ДДС, а срокът за плащането му, е в деня на подписване на предварителния договор, а ако такъв не се подписва – в деня на придобиване на имота с окончателен договор.

Ищецът счита, че са налице основания за дължимост на уговореното с договора възнаграждение, като твърди, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, доколкото е предоставил посредническа услуга, като процесния недвижим имот е предложен и показан на клиента от агенцията, възложителят е получил информацията, че 4 имотът е предоставен за продажба на пазара именно от агенцията, в потвърждение на което обстоятелство е подписан Договорът за посредничество и Протокола за извършени огледи на недвижими имоти на 30.05.2021г. по оферта №***. Тази теза обаче не може да бъде споделена. Основанието за дължимост на възнаграждението е изпълнение задълженията на посредника, очертани по обем в т. 1 от Договора. Разпоредбата на чл. 2 от същия не предвиждат отделно основание за дължимост на възнаграждението и не дерогират волята на страните, изразена в т.1 Обратното би означавало да се допусне дължимост на възнаграждение по процесния двустранен договор при липса на пълно и точно изпълнение задълженията на дружеството, работещо като професионален посредник по занятие при сключване на сделки с недвижими имоти. Като насрещна престация, задължението за възнаграждение възниква след като целта на договора е постигната, след като с изпълнението на всички задължения, очертани в т. 1 от договора, дружеството постигне дължимия резултат и с усилията си доведе до покупката – предмет на договора за посредничество.