Определение № 38 от 02.04.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Сливен , 01.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500115 по описа за 2021 година Подадена е жалба от К. Г. В., ЕГН **********, от гр.Сливен, с. Сотиря – длъжник по изп.д. № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. против размера на приетите по делото разноски.

В жалбата се твърди, че в поканата за доброволно изпълнение, която е получил жалбоподателят не било ясно посочено, на какво точно основание и в какъв размер са начислените му разноски. Какви били „ другите суми“ в размер на 500.00лв, които се дължат и как са се формирали „допълнителните разноски“ в размер на 192.00лв. Счита, че определените разноски са неправилни и моли те да бъдат съобразени с тарифата към м. май 2020г., както и с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли се да се отменят действията на ЧСИ във връзка с определяне на разноските и те да се сведат до минимум. В допълнителна молба се иска срокът за доброволно изпълнение да започне да тече след като съдът разгледа жалбите, тъй като не виждал добре и не му било ясно, какво точно трябва да плати.

По делото е депозирано възражение от адв. Митев – пълномощник на взискателя по изп.дело „Многопрофилна болница за активно лечение „ Д-р Иван Селимински“, с което жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че жалбата е недопустима, тъй като според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, което се обжалва.

В случая този срок не бил спазен. Освен това страната счита жалбата за 1 неоснователна. Всички начислени такси били съобразени с нормативната уредба, а начислените адвокатски възнаграждения били в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се жалбата да се остави без разглеждане като недопустима. Алтернативно се иска съдът да не уважава жалбата.

Претендират се разноски в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ М. е посочила, че жалбата е недопустима, тъй като не бил спазен срокът по чл.436 от ГПК. По същество жалбата била и неоснователна. Посочва, че в поканата за доброволно изпълнение били посочени всички задължения и начислени такси. От друга страна начислените такси били съобразени с нормативната уредба. Жалбоподателят не бил взел предвид обстоятелството, че към първоначалното задължение било присъединено задължение към НАП и по този начин към 25.01.2021г. той дължал 11563.82лв. ведно със съответните такси и разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. било образувано по молба от 18.11.2020г. на взискателя „Многопрофилна болница за активно лечение „ Д-р Иван Селимински“. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано да бъде събрана сумата от 2300.00 лв. – разноски по гр.д. 6546/2018г. по описа на СлРС и 2100.00 лв. – разноски по възз.гр.д. № 245/2020г. по описа на СлОС, за които бил издаден изпълнителен лист от 26.10.2020г. С молбата за образуване на изп.дело бил представен договор за правна защита и съдействие, по който взискателят бил заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. от взискателя било поискано да внесе дължими авансови такси по изпълнителното дело в общ размер на 128.50лв., от които по т.1 от ТТР на ЗЧСИ ( за образуване на изп.дело) – 24.00лв., по т. 2 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за цялостно проучване на им.състояние на длъжника) – 60.00лв., по т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за връчване на покана за доброволно изпълнение) – 24.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор на МПС ) – 18.00лв., по т. 31 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ – 2.50лв.

2

На 24.11.2020г. ЧСИ съставил сметка за разходите № 0000052096, в която отразил, че взискателят е внесъл общо 126.00лв. за разноски по делото, от които по т.1 от ТТР на ЗЧСИ ( за образуване на изп.дело) – 20.00лв., т. 2 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за цялостно проучване на им.състояние на длъжника) – 50.00лв., по т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за връчване на покана за доброволно изпълнение) – 20.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор на МПС ) – 15.00лв. Към тази сума бил начислен ДДС в размер на 21.00лв.

На 24.11.2020г. ЧСИ съставил още една сметка за разходите № 0000052098, в която отразил, че взискателят е внесъл разноски по т. 31 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ – 2.50лв. Към тази сума бил начислен ДДС в размер на 0.00лв.

От направената справка от НАП се установило, че длъжникът има публични задължения в размер на 4953.86, от които 2778.55лв. – главница и 2175.31лв. – лихва от неплатени осигуровки и глоба по наказателно постановление.

Във връзка с установените публични задължения към НАП, взискателят бил задължена да внесе допълнителни разноски в общ размер на 90.00лв., по т. 5 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за връчване на покана за доброволно изпълнение) – 48.00лв., по т. 9 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ ( за налагане на запор на МПС ) – 36.00лв., по т. 31 от ЗЧСИ ТТР на ЗЧСИ – 6.00лв.

На 20.11.2020г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. В нея били отразени следните задължения :

4400.00 – неолихвяема сума;

2.50лв. – допълнителни разноски;

192.00лв. – разноски по изп.дело;

496.64лв. – такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ ( с включено ДДС);

500.00лв. адвокатско възнаграждение.

ОБЩО дължимата сума била в размер на 5589.14лв.

С поканата за доброволно изпълнение, длъжникът бил поканен да изпълни доброволно задължението си в срок от две седмици. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 08.01.2021г.

3

На 30.11.2020г. на длъжника било изпратено съобщение за дължимо публично задължение в размер на 5700.00лв. той отново бил приканен да заплати дължимите суми в двуседмичен срок. Това съобщение било получено на 08.01.2021г.

На 08.01.2021г. длъжникът депозирал молба за разсрочено плащане на задължението.

На 08.01.2021г. била наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника ( вписана на 12.01.2021г.). Бил наложен запор на банковата му сметка в ДСК и ОББ. Наложената възбрана била съобщена на длъжника на 15.01.2021г. На 25.01.2021г. било депозирано възражение от длъжника против наложената възбрана на недвижимия имот като несъразмерна обезпечителна мярка.

На 25.01.2021г. била депозирана жалба и против разноските по изпълнението, които били отразени в поканата за доброволно изпълнение. Те били оспорени като неправилно определени по основание и размер. Било поискано да бъдат намалени приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и да се намалят всички разноски до минималния им размер.

На 01.02.2021г. била депозирана процесната жалба до ОС – Сливен.

На 22.02.2021г. било депозирано възражението на взискателя „Многопрофилна болница за активно лечение „ Д-р Иван Селимински“.

Съдът намира депозираната частна жалба за недопустима, тъй като същата е подадена след изтичане на законния срок.

В разпоредбата на чл. 435 ал. 6, т.7 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител свързани с разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК предвижда, че жалбите против действията на СИ се подават в двуседмичен срок от извършване на действието, което се обжалва. Разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК е преклузивна по характер и при неспазването и жалбата следва да се върне като нередовна.

4

В случая предмет на обжалване са разноските по изпълнението, които ЧСИ е приел по делото. Те са отразени в поканата за доброволно изпълнение ( получена от длъжника на 08.01.2021г.), за взискателя МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ и в съобщението за приети публични задължения (получена от длъжника на 08.01.2021г.). Първата жалба срещу приетите разноски по изпълнението е от 25.01.2021г., а двуседмичният законоопределен срок, в който е можело те да се обжалват е изтекъл на 22.01.2021г. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящето дело е от още по – късна дата – 01.02.2021г. По този начин следва да се приеме, че жалбата на длъжника е просрочена и тя следва да бъде върната.

С оглед на изложеното и на основание чл. 436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА жалбата на К. Г. В., ЕГН **********, от гр.Сливен, с. Сотиря – длъжник по изп.д. № 20207680401404 по описа на ЧСИ М.М. против размера на приетите по делото разноски като нередовна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред БАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5