Определение № 33100 от 13.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33100 гр. София, 13.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110118048 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 535 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищецът „Ф“ ЕООД твърди, че на 12.03.2025 г. ответникът П. Г. И. е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 5 365 лв., с който неотменимо и безусловно се е задължил да заплати посочената сума на падеж 16.03.2026 г. Излага, че ценната книга не е била платена на падежа.

Сочи, че въз основа на записа на заповед на 09.04.2026 г. е подал заявление по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 20261110109782/2026 г. по описа на СРС, 167 състав.

По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 669/15.04.2026 г., с която на ответника е разпоредено да заплати сумата от 2743,08 евро, равняваща се на 5365 лв., представляваща главница по записа на заповед, ведно със законната лихва от 09.04.2026 г. до окончателното изплащане, както и 46,63 евро държавна такса и 213 евро адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20268400400555 по описа на ЧСИ МЦ, рег. № 840 на КЧСИ.

Твърди, че срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и с Разпореждане № 61596/20.05.2026 г. по ч. гр. д. № 9782/2026 г. му е указано да предяви иск за установяване на вземането в оспорената част. Поддържа, че във възражението ответникът е признал задължението до размера на 4 000 лв., поради което към датата на подаване на исковата молба претендира единствено остатъка от 1 365 лв., посочен като равностоен на 697,90 евро.

С оглед изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо П. Г. И., че дължи на ищеца сумата от 697,90 евро, посочена като равностойност на 1365 лв. и представляваща непогасена част от главницата по запис на заповед, издаден на 12.03.2025 г. за сумата от 5365 лв. с падеж 16.03.2026 г., ведно със законната лихва от 09.04.2026 г. до окончателното 1 изплащане на вземането, за която е издадена Заповед № 669/15.04.2026 г. по ч. гр. д. № 9782/2026 г. по описа на СРС, 167 състав. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли да бъде приложено заповедното дело и да му бъде предоставена възможност да ангажира допълнителни доказателства с оглед становището на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Г.

И. чрез пълномощника му адв. С. Й., с който искът се оспорва като неоснователен.

Ответникът поддържа, че процесният запис на заповед обезпечава вземанията на ищеца по сключения между страните на същата дата Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г. и че ценната книга е издадена в нарушение на чл. 34 ЗПК. Позовава се на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

Твърди, че по договора за потребителски кредит е получил заем от 4 000 лв., равняващи се на 2045,17 евро, със срок за издължаване до 12.06.2026 г., при ГЛП 47 % и ГПР 58,60 %, като общата дължима сума по кредита е 5365,05 лв. Излага, че едновременно с договора за кредит е бил задължен да сключи договор за участие в „КП“, срещу който е уговорена месечна такса от 123,90 евро, или общо 1858,50 евро, за услуги по финансово консултиране, преференциални условия, експресно одобрение, персонализирани финансови решения, дистанционно съдействие, достъп до консултант, уведомяване и консултации при просрочие. Посочва, че общият размер на месечната вноска по двата договора е 306,78 евро.

Ответникът възразява, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, тъй като разходът по договора за участие в „КП“ не е включен в ГПР, въпреки че сключването му било задължително условие за получаване на кредита и размерът на разхода бил предварително известен на кредитора. Твърди, че при включване на този разход действителният ГПР възлиза на 306,7771 %. Поддържа още, че уговорените услуги представляват действия по усвояване и управление на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събирането на такси, че липсва реална насрещна престация и че клаузите създават значителна нееквивалентност между насрещните престации. Позовава се и на решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22.

Излага, че по общия план за плащане е внесъл в брой 1842,53 евро, а след издаването на заповедта за изпълнение на 14.05.2026 г. е заплатил още 202,64 евро, поради което общо е погасил 2045,17 евро, равняващи се на чистата стойност на усвоения кредит. Счита, че по силата на чл. 23 ЗПК не дължи лихви и разходи и моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. с включен ДДС, като възразява срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът моли на основание чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи справка-извлечение за извършените плащания по Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г., разпределени по пера, както и препис от договора за участие в „КП“.

С оглед въведените от ответника конкретни възражения, основани на твърдяното 2 каузално правоотношение и на обезпечителната функция на записа на заповед, на изследване в производството подлежи и каузалното правоотношение съобразно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК преценка, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника: 1) да заяви дали оспорва твърдението, че процесният запис на заповед обезпечава вземанията по Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г. и свързания с него договор за участие в „КП“; 2) да посочи подробно как е формиран претендираният остатък от 697,90 евро, съответно 1 365 лв.; 3) да посочи всички получени плащания по дата и размер и начина, по който всяко от тях е отнесено по отделните задължения.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото: 1) справка-извлечение за всички извършени плащания във връзка с Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г., съдържаща датата и размера на всяко плащане и отнасянето му по пера – главница, договорна лихва, такса за участие в „КП“, обезщетение за забава и други вземания; 2) пълен и четлив заверен препис от Договор за участие в „КП“ от 12.03.2025 г., ведно с всички негови приложения и плана за плащане, с препис от документите за ответника.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за представяне на намиращ се у него документ съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК при преценката на относимите към документа факти.

НАСРОЧВА разглеждане на делото за открито съдебно заседание за дата 03.11.2026 г. о т 11.30 ч., за която дата и час страните се считат уведомени с получаване на препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с молба вх. № 253948/12.08.2026 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства:

Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г. с погасителен план; представената част от Договор за участие в „КП“ от 12.03.2025 г. с план за плащане; протокол за предоставени услуги от 12.03.2025 г.; разписка за получена в брой сума от 4000 лв.; препис от запис на заповед от 12.03.2025 г.; нареждане за наличен паричен превод от 3

14.05.2026 г. за 202,64 евро; справка от кредитен калкулатор за ГПР; договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 20261110109782/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 12.03.2025 г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 5365 лв. с падеж 16.03.2026 г.; че въз основа на ценната книга е издадена Заповед № 669/15.04.2026 г. по ч. гр. д. № 9782/2026 г. по описа на СРС, 167 състав; че на 14.05.2026 г. по вземането е извършено плащане в размер на 202,64 евро.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи: съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, издаден от ответника в негова полза; настъпването на падежа; качеството си на легитимиран поемател и носител на вземането; както и съществуването и изискуемостта към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към приключване на съдебното дирене на претендираната непогасена част от вземането в размер на 697,90 евро.

В доказателствена тежест на ответника е да установи фактите, на които основава релативните си възражения, а именно: че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 6004279/12.03.2025 г. и свързания с него договор за участие в „КП“; конкретното съдържание и взаимната обусловеност на тези договори; задължителния характер на допълнителната услуга и относимите към твърдяната недействителност обстоятелства; както и извършените плащания по основание, дата и размер.

При установяване на твърдяната връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. В тежест на ищеца е да установи, че по каузалното правоотношение е възникнало и е останало непогасено вземане най-малко до размера на исковата претенция, включително основанието и размера на отделните разходи и начина на отнасяне на извършените плащания. Доколкото поддържа, че договорът за участие в „КП“ е сключен по свободен избор и е индивидуално уговорен, в негова тежест е да докаже и тези обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за спазването на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

4

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието https://mediation.mjs.bg/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________