Решение № 227 от 19.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. гр. Д., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г.а Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Р.а Ив. Р.а като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500069 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 982/19.10.2022 год. по гр.д.№20203230102394 /2020 год. на Районен съд Д., с което по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е :1./признато за установено по отношение на Р. Д. Р. ,ЕГН **********, от гр. Д., *** и Д. С. Д. , ЕГН ********** , от гр. Д., ***, че Н. Й. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д., *** е собственик на ½ от 2 325 кв. м., (в идеални части) от недвижим имот с ***, с площ от 2 890 кв. м., урегулиран в УПИ I, част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал ** по регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с ½ идеални части от построените в имота: жилище със застроена площ от 60 кв. м. и изба с полезна площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв. м. и Р. Д. Р. ,ЕГН ********** ,от гр. Д., *** и Д. С. Д. ,ЕГН ********** от гр. Д., *** са осъдени да предадат на Н. Й.

Д. , ЕГН ********** от гр. Д., *** владението върху описания по-горе имот, а 1

2./ предявения иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен за разликата от 2 325 кв. м. до 2 890 кв. м. (в идеални части) от недвижим имот с ***, с площ от 2 890 кв. м., урегулиран в УПИ I, представляващ поземлен имот, част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал ** по регулационния план на с. Б., община Д., област Д..

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалби на страни по делото срещу частта от решението по пункт 1 както следва:

1./ жалба рег.№19519/09.11.2022 год.,подадена от Р. Д. Р. ,ЕГН **********, от гр. Д., *** и

2./ жалба рег.№19670/11.11.2022 год. ,подадена

********** ,от гр. Д., ***. от Д. С. Д. ,ЕГН

Частта от решението на Районен съд Д. по пункт 2 за отхвърляне на ревандикационната претенция на Н. Й. Д. не е било обжалвано и по правилото на чл. 296 т.2 от ГПК е влязло в сила.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му ,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на исковата претенция.

Въззивниците възразяват срещу приетата от районния съд фактическа установеност и правни изводи по въпросите : променили ли са основанието на упражняваната фактическа власт върху идеалната част, притежавана от С.

Р.а А. от държане в собствено владение ,отричайки правата на ищцата и нейната праводателка и съответно придобили ли са по давност и сделка правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Считат изводите на съда за основани на доказателства, събрани след настъпила преклузия, на свидетелски показания, преценката на които не е съответна на правилото на чл.172 от ГПК , при неточно прилагане на разпоредбата на чл. 154 от ГПК относно доказателствената тежест за оспорване на констативен нотариален акт за собственост ,както и без съдът да упражни служебното си правомощие по чл. 195 от ГПК да назначи съдебно-техническа експертиза.

При данни, че обжалвания съдебен акт е бил връчен на въззивниците на дати 26.10.2022 год. и 31.10.2022 год. ,жалби рег.№№ 19519/09.11.2022 год. и 19670/11.11.2022 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК Въззиваемата страна Н. Й. Д. счита жалбите за неоснователни и

2 настоява да не бъдат уважавани.

Обжалваното решение е постановено по претенция на Н. Й. Д. , ЕГН ********** от гр. Д., *** срещу Р. Д. Р. , ЕГН ********** , от гр. Д., *** и Д.

С. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ***,заявена с искова молба рег.№ 14765/14.09.2020 год., вписана в Службата по вписванията с вх. рег.№ 7088/05.10.2020 год. ,АКТ № 38 т. ХІ и основана на твърдения, че Р. А.

И.,поч.*** год. –нейн и на ответника Р. Д. Р. общ наследодател е бил собственик на поземлен имот в с. Б., общ. Д. с ***, с площ от 2 890 кв. м., урегулиран в УПИ I, целия с площ 3 050 кв. м. в квартал ** по регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с построените в имота: жилище със застроена площ от 60 кв. м. и изба с полезна площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв. м. ,като придобитото по давностно владение право на собственост върху имота било удостоверено в нотариален акт от 1975 год. След смъртта на Р. А.

И. и на двама от преките му наследници, респ. извършен отказ от един от наследниците му ,недвижимият имот е обект на съвместно притежание между нея и ответника Р. Д. при равни права в съсобствеността. След 1977 год. и до настоящия момент ,имотът бил владян от С. Р.а А. (нейна майка) до смъртта й през 2009 год., а впоследствие от ищцата, съпругът и сина й. В имота извършвали строителство на стопански постройки и пристроявания, обзавеждали къщата, обработвали двора, а непосредствено пред имота имали заведение и автосервиз. През 2016-2017 год. позволили на ответника Р. Д. Р. по негово искане и като съсобственик да обитава две стаи от къщата. По това време ответникът Р. отглеждал животните на ответника Д. С. Д. и по негов съвет и с финансовата му помощ, през 2018 год. се снабдил с нотариален акт за собственост за целия имот. Нотариалното удостоверяване на права на собственост в обем по-голям от притежавания от съсобственика права, ищцата окачествява като измамливи действия ,за които узнала в началото на 2020 год., когато бил преустановен достъпа й до имота .Сменени били ключовете, разрушени стени на стаите й ,прозорците им зазидани, както и “нещо“ започнало да се строи. Ответникът Р. посочил, че няма да допуска семейството й в имота, тъй като вече го бил продал на шефа си-ответникът Д.

С. Д., а той самия продължавал да живее в имота под наем.

Отправено е искане да бъде признато за установено по отношение на 3 ответниците Р. Д. Р. и Д. С. Д. ,че Н. Й. Д. е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Б. , общ. Д. , а именно: поземлен имот с *** с площ от 2890 кв. м., урегулиран в УПИ * ,целият с площ от 3 050 кв.м. в кв.** по плана на селото ,ведно с построените в него жилище със застроена площ от 60 кв. м. и изба с поземлена площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв. м., като ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху собствената й наследствена 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот и сградите ,както и да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот , вписан в Службата по вписванията гр. Д. с вх. рег.№ *** год. ,АКТ № *** год.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Р. Д. Р. е оспорил основателността на претенцията и всички твърдения, на които същата е основана с отговор рег.№ 15440/26.11.2020 год. Майката на ищцата била напуснала имота след женитбата си и не го била посещавала от началото на 90-те години на миналия век. Живеел преимуществено в имота от 1992 год.

,от когато родителите му се установили за постоянно в имота, където били адресно регистрирани и живели до смъртта си през 2014 и 2015 год. ,а пред 2012 год. и той се преместил в имота. Заедно извършвали ремонт на къщата и съществуващите стопански постройки, изградили и нови такива, обработвали двора ,засаждали дръвчета ,нанасяли постройки по плана на населеното място и се снабдявали с удостоверение за търпимост, респ. нотариален акт за собственост за придадено към собствения им парцел дворно място, заплащали данъците и консумативните разноски за имота.

Никой, никога ,вкл. и ищцата не били изявявали претенции спрямо родителите му, че владеят и се разпореждат с имота по причина, че именно те поели грижите за собственика на имота Р. А. И. и съпругата му ,които се преместили да живеят при тях в апартамента им в гр. Д. до смъртта си пре3 *** и 1978 год. Обстоятелството ,че баща му и той самия били упражнявали фактическа власт върху имота като свой било установено и от разпита на свидетели по извършена обстоятелствена проверка, резултат на която е снабдяването му с нотариален акт за собственост през 2018 год.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Д. С. Д. е оспорил основателността на претенцията с отговор рег.№ 15429/25.11.2020 год. с 4 доводи, че е придобил недвижимия имот с договор от дата 22.10.2018 год.

,сключен във формата на нотариален акт ,както и заявява в условията на евентуалност собственически права ,придобити на оригинерно правно основание по силата на осъществявано владение от него, праводателя му Р. Р.

, а преди това и неговите родители Д. Р. А. и Д. К.а А. ,които се били установили в имота ,считано от 1990 год. С. Р.а А.-майка на ищцата не била живяла в имота на родителите си след женитбата си и не се била интересувала от него до смъртта си през 2009 год. Единствено Д. Р. А. поддържал и ремонтирал бащината си къща ,както и облагородявал двора , поради напреднала възраст и заболявания в имота се преместил и заживял и неговия син Р. Д., извършил през 1993-1994 год. строеж на две стопански постройки, част от тях изградени на общинска земя и съответно по негово искане от 2018 год. отразени в действащия КП ,съответно той заплащал данъците за имота, стопанисвал го и го своил единствено за себе си. Опитът на зетя на С. Д.а да използва имота бил отблъснат, достъпът до имота на ищцата бил ограничен ,като считано от 1994-1995 год. Д. Р. и Р. Д. не допускали никого друг в имота. Въз основа на осъществявано владение с намерение за своене повече от 20 години, Р. Д. бил признат за изключителен собственик на имота с нотариален акт от 2018 год. и впоследствие го продал на ответника Д. С. Д., на когото през 2019 год. било разрешено и да изгради в собствения си имот барбекю с площ от 64.05.кв.м. Отправено е искане за отхвърляне на исковете.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Р. А. И. е починал на дата *** год. и негови наследници по закон са съпругата М. Д.а А. , поч. *** год. и низходящите от първа степен С. Р.а А.;

И. Р.а К. и Д. Р. А.-така удостоверение за наследници изх.№ 47/10.08.2020 год. на Кметството с. Б. , общ. Д.. Част от страните по делото са низходящи от втора степен на Р. И.- ищцата е дъщеря на починалата на дата *** год. С. Р.а А., а ответникът Р. Д. Р. е син на починалия на дата *** год. Д. Р. А.. И. Р.а К. се отказала от наследството на своите родители Р. А. И. и М. Д.а А. – в тази насока е удостоверение № 407/11.03.1988 г., издадено от Толбухинския районен съд за вписване на отказа й под № 29/11.03.1988 год. в съответния регистър на съда.

5

По силата на нотариален акт № 107 т. VІ с , дело № *** год. на Толбухинския районен съдия ,въз основа на извършена обстоятелствена проверка от дата 04.04.1975 год. и на основание чл. 483 от ГПК, Р. А. И. е бил признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот: дворно място от 2325 кв. м .,разпределено в парцел **-със 500 кв. м. ,в парцел **-със 1005 кв. м. и в парцел ***-със 720 кв. м. в кв.16 по плана на с. Б., Т..

По силата на нотариален акт от 16.02.2001 год. № *** год. на нотариуса ,вписан под № *** в НК ,вписан в Службата по вписванията ,гр. Д. с вх. рег.

№ 2650/2001 год. ,АКТ № *** год. ,на основание писмо № 11.00.157/20.12.2000 год. и скица № 1206/20.10.2000 год. на Отдел ТСУ на Община Д. и на основание чл. 134 ал.2 от ЗТСУ, Д. Р. А. е бил признат за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел * с пл.№ *** кв.** , а именно на празно дворно място с пространство от 290 кв. м. при съседи: изток-парцел ** с пл.№ ***,запад –път; север-път, стойността на което в размер на 232 .00 лв. е изплатена напълно с вносна бележка от 25.02.1999 год. Приложено по делото е писмо № 11.00.157/20.12.2000 год. на Началника на отдел “ТСУ“ с искане на основание чл. 287 от ППЗТСУ да бъде издаден нотариален акт за собственост на Д. Р. А. съобразно удостоверение № 11-00-54/07.04.2000 год.

Разпечатката съдържа 40 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0df003a-2d73-4ac6-a5e0-8c7fdc205057