Решение № 841 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330204441 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0432-000572 / 26.06.2024 година на ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т 8 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от същия Закон (ЗДП).

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция К. И. М. чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление с аргументи за незаконосъобразност и необоснованост; претендира разноски.

Въззиваемата страна – ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище към съпроводителното писмо, с което е представена административнонаказателната преписка, от За Началник на 01 РУ на МВР Пловдив е изразено мнение с доводи за законосъобразност и правилност на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 14.06.2024 година *** в участък Първенец към 01 РУ на МВР Пловдив С. М. Б. е на смяна с негов колега, с който изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност в град Пловдив, когато в присъствието на К. И. М. му съставят Акт серия GA № 1233034 / 14.06.2024 година за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП за това, че на 14.06.2024 година в 05:59 часа в град Пловдив ва кръстовището на улица „К. Величков“ с булевард „Нкола Вапцаров“ в посока север-юг управлява лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, чужда собственост и допуска следното нарушение: като водач на МПС спира за престой на помалко от 5 метра от кръстовище, като с поведението си създава пречки за останалите участници в движението.

Актът е предявен на жалбоподателя, но той отказва да го подпише, удостоверено с три имена и подпис на свидетел.

Въз основа на Акта е издадено процесното Наказателно постановление, в което са възпроизведени вписаните в Акта обстоятелства по нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител С. М. Б. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

Текстът на вмененото в отговорност на К. И. М. административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП визира: Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, а съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т 8 от ЗДП:

Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Само че от доказателствата по делото и по-специално от разпита на актосъставителят не се установят фактите по деянието. С. Б. свидетелства, че няма спомен как е установен водачът на шкодата – дали са го видели и спрели, или са отишли по подаден сигнал и как се появи същият около колата.

Същевременно младшият автоконтрольор заявява, че разстоянието, на което е установено, че спряла октавията от кръстовището, е измерено визуално, без 2 уред и това разстояние може да е било и на повече от 5 метра.

Деянието, което осъществява състав на нарушение, трябва да е доказано по категоричен начин, за да може с репресивното правомощие на държавата да бъде реализирана съответната отговорност на нарушителя, а в случая за К.

И. М. дори не се установява несъмнено на инкриминираната дата да е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП.

С оглед на изложеното Наказателно постановление № 24-0432-000572 / 26.06.2024 година се явява необосновано и следва да се отмени. За пълнота, обаче, и с оглед защитните възражения за незаконосъобразност, защото е връчен на жалбоподателя екземпляр от Наказателното постановление без подпис на наказващия орган следва да се упомене, че по текста на чл. 186а, ал.

3 от ЗДП може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по ЗДП с реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало, и точно такъв екземпляр от обжалвания акт е връчен на К. М.

(отбелязано и в самия документ).

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК от Областна дирекция на МВР - Пловдив в структурата на която е 01 РУ на МВР - Пловдив, се дължат деловодни разноски на другата страна.

Такива са претендирани от К. М. и своевременно са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лева. Този размер с оглед обема на оказаната защита, материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото настоящата инстанция намира за съразмерен и следва да бъде присъден в пълен размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63д и чл.

63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24-0432-000572 / 26.06.2024 година на ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т 8 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на К. И. М., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско представителство в производството пред Районен съд - Пловдив.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4