Решение № 816 от 18.05.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 816

Ямбол, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20267280600076 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „РОЯЛ КЕТЪРИНГ ПЛЕЙС“ ООД, [населено място], против Решение № 190 от 15.12.2025 г. по АНД № 145/2025 г. на Районен съд–Ямбол. Със съдебния акт ЯРС е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 28-2400076 от 20.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В тежест на оспорващото дружество са възложени разноски по производството пред въззивната инстанция в размер на 130 лева.

Претендира се отмяната на решението на Районен съд–Ямбол по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е направил некоректен и неправилен прочит и анализ на доказателствата и е достигнал до неправилни изводи в обжалваното решение. По същество се излагат аргументи, че в случая не се касае до нарушение на трудовото законодателство поради наличието на сключен между установеното в обекта лице и дружеството граждански договор с характеристики на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД; не са налице елементите на трудовото правоотношение, за да се приеме, че се прикрива такова със сключването на гражданския договор. В този смисъл се оспорва съставомерността на вмененото нарушение. Прави се позоваване на съдебна практика. Алтернативно се сочи наличие на основания за изменение на обжалваното НП чрез намаляване размера на наложената санкция в минимума по относимата норма поради нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се и допуснато нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяната на атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, ведно с присъждане на разноските по производството.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Ямбол, редовно призован, се представлява от Старши юрисконсулт Р. Д., редовно упълномощена, която оспорва касационната жалба като неоснователна по изложени в представения писмен отговор по жалбата съображения, доразвити в пледоарията. Отправя искане на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК касационната инстанция да се произнесе по молбата на ответния орган за изменение на въззивното решение в частта за разноските, отправена до Ямболски районен съд, по която понастоящем липсва произнасяне. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 190 от 15.12.2025 г. по АНД № 145/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено НП № 28-2400076 от 20.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол за наложена на „РОЯЛ КЕТЪРИНГ ПЛЕЙС“ ООД, [населено място] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В тежест на оспорващото дружество са възложени разноски по производството пред въззивната инстанция в размер на 130 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 01.11.2024 г. двама служители на длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“–Ямбол извършили проверка по спазване нормите на трудовото законодателство в обект на контрол кафе-аперитив в [населено място] на [улица], стопанисвано от „РОЯЛ КЕТЪРИНГ ПЛЕЙС“ ООД, [населено място], представлявано от управителите Г. Д. З. и П. П. С. заедно и поотделно. При проверката се установило, че като мияч в обекта работи лицето М. П. А., който бил облечен с работно облекло (престилка). В представената от инспекторите декларация М. А. записал, че работи в „РОЯЛ КЕТЪРИНГ ПЛЕЙС“ ООД в [населено място] от 29.10.2024 г. на длъжност „мияч“ на обект кафе-аперитив с работно време от 10:00 часа до 12:30 часа с почивни дни събота и неделя и получава трудово възнаграждение в размер на 10 лева на час. Констатациите на проверяващите били отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2442630 от 02.12.2024 г. След това била извършена и проверка по документи, при която се установило, че между дружеството жалбоподател и установеното в обекта лице М. П. А. има сключен Граждански договор № 001 от 29.10.2024 г. с предмет предоставяне на услуги като мияч за срок от десет дни при повикване от възложителя и при заплащане на възнаграждение в размер на 15 лева на ден. С оглед констатациите при извършените проверки - на място и документална, на 02.12.2024 г. в присъствието на управителя П. П. С. срещу дружеството бил съставен АУАН № 28-2400076 за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, надлежно връчен на представителя, който го подписал без възражения. На 20.01.2025 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството е издадено и процесното наказателно постановление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че от обективна и субективна страна е осъществен административнонаказателният състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, за което е ангажирана отговорността на дружеството, като в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденото НП е напълно законосъобразно, обосновано и мотивирано.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Правилна е преценката на ЯРС за съставомерност на вмененото нарушение, обуславящо налагане на съответното наказание по вид и размер - в случая „имуществена санкция“ от 1 800 лева, т.е. в размер малко над установения в нормата минимум от 1 500 лева.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови. Безспорно се установява от доказателствата по дело, че в случая са налице елементи като работно време и място, йерархична зависимост и уговорено възнаграждение, поради което правилно е заключението на ЯРС, че гражданският договор е симулативен, т.е. с него се прикрива трудов договор. Наличието на определено работно място, работно време, йерархична зависимост (повикване от възложителя, както е уговорено в чл. 1 от сключения граждански договор), и възнаграждение са класически белези на трудов договор. Декларацията на лицето, попълнена при проверката, е ключово доказателство, което потвърждава фактическото изпълнение на трудови функции. Съгласно практиката на ВАС, писменият граждански договор е ирелевантен, ако фактическото положение отговаря на чл. 1, ал. 2 от КТ, както несъмнено е в случая. Трудовото правоотношение съществува независимо от наименованието на договора. При гражданския договор (договор за изработка или услуги) се дължи конкретен, определяем краен резултат. При дейността „мияч в кафе-аперитив“ е налице престиране на работна сила, което е системен процес, а не еднократен резултат. Тази дейност не е насочена към постигане на специфичен, независим материален резултат, което е характерно за гражданския договор, а е процес по престиране на труд. Използването на работно облекло и спазването на график (при всяко повикване според уговореното в договора, съответно – от 10:00 часа до 12:30 часа всеки ден с почивни дни събота и неделя, както е декларирало лицето), доказва включването на А. в трудовата реализация на работодателя. Не е за пренебрегване и фактът, че в попълнената от него декларация той е отбелязал, че има сключен трудов, а не граждански договор (пункт 3 и 4 от наличната по делото декларация). Като е достигнал до тези изводи, ЯРС е постановил един съответен на приложимия материален закон съдебен акт.

По отношение искането на касатора за изменение на размера на наложената имуществена санкция от 1 800 лева до установения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум от 1 500 лева поради нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и неприлагането на чл. 28 от ЗАНН съдът съобрази следното:

В случая административният орган е определил санкция от 1 800 лева, което е изключително близо до законовия минимум от 1 500 лева. Нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ (престиране на работна сила без валидно сключен трудов договор) са изключени от обхвата на маловажните случаи по смисъла на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Те са с висока степен на обществена опасност, тъй като засягат осигурителните права на работника, т.е. засягат се основни конституционни права на гражданите и социалната система, както и фискалната система. С други думи, по дефиницията на чл. 415в, ал. 2 от КТ тези нарушения не могат да бъдат квалифицирани като маловажни случаи независимо от липсата на други нарушения от страна на наказаното дружество. Нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ е такова на формално извършване – то е довършено с факта на допускане до работа без сключен писмен трудов договор. Настъпването на допълнителни вреди не е елемент от състава, а липсата им вече е отчетена от наказващия орган чрез определяне на санкция в размер, близък до минималния. Чистото административно минало, както се твърди в случая, действително е основание за определяне на наказание около минимума, което в случая е направено – 1 800 лева при максимално предвиден размер от 15 000 лева е адекватна и дори снизходителна санкция. Наказващият орган има право да определи размер над минимума, стига той да е аргументиран. Определената имуществена санкция от 1 800 лева е пренебрежимо малко над минималния праг и съответства на обществената опасност. По изложените съображения съдът не споделя аргументите на касатора за наличие на основания за изменение на НП в частта на размера на наложеното наказание. Искането е неоснователно.

При липса на допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство съществени нарушения на процесуалните правила и след безспорната доказаност на съставомерността на вмененото нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, правилно ЯРС е приел, че отговорността на дружеството е законосъобразно ангажирана и издаденото против него НП следва да бъде потвърдено.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинсатционното съдебно решение. Актът на решаващия съд е валиден, допустим и съобразен с материалния закон и като такъв следва да бъде оставен в сила, а подадената касационна жалба против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.