Решение № 183 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. ***, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110218135 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. Д. с ЕГН –********** с адрес гр. ***, жк.“***“ № *** чрез адв-В. И. срещу Електронен фиш Серия К № 5816489 от 19.04.2022 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата и допълнително подадена молба по делото се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен. Жалбоподателят категорично оспорва да е заснет неговия автомобил, като твърди, че от приложения по делото снимков материал не се установява марката и модела на МПС. Наличието на рег.табела, която се сваля и монтира лесно, не може да послужи като сигурно доказателство за заснетото превозно средство. В приложената по преписката 1 ежедневна форма на отчет не е отбелязано да са заснети клипове с АТСС. На следващо място не се установява нарушението да е извършено в условията на повторност.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 19.04.2022 г. жалб. М. И. Д. с ЕГН –********** бил собственик на лек автомобил марка „***“, ***“ с рег.№ ***. Срещу него в това му качество бил издаден процесния Електронен фиш Серия К № 5816489 от 19.04.2022 г. на СДВР за това, че на 19.04.2022 г. в 21:08 часа, в гр.***, по бул.“Ген.Данаил Николаев“ до № 7А, с посока на движение от ул.“Черковна“ към ул.“Владайска река“ управлявал посочения лек автомобил марка „***“, ***“ с рег.№ ***, като се движел със скорост от 75 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място.

Скоростта на МПС била измерена с техническо средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon М“ 2 с № MD1192 след приспаднат толеранс 3% в полза на водача. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5446843.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 24.11.2024 г., видно от приложената разписка и справка – списък с намерени фишове, като жалбата е депозирана пред съда на 04.12.2024 г.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля И. Г. Л., както и въз основа на приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие на протокол от метрологична проверка видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon М“ 2 с № MD1192, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, справка- разпечатка от АИС АНД - списък с намерени фишове- 2 бр., справка картон на водача, сертификат за успешно завършен курс на обучение на името на И. Л., заверено копие на Електронен фиш Серия К № 5446843 от 19.11.2021 г. на СДВР, писмо на ОПП-СДВР от 14.05.2025 г., ведно със справка разпечатка АИС – АНД, копие на разписка за връчен електронен фиш и справка –разпечатка от платежен модул, както и снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за 3 задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити /в действащата към процесното нарушение редакция/, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която : ако водач превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., а в конкретния случай е приложена нормата на чл.182, ал. 4 от ЗДвП като цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението, предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, респективно двойният размер на същата се явява 200 лева.

4

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че Електронен фиш Серия К № 5446843 от 19.11.2021 г. на СДВР е влязъл в сила на 18.04.2022 г. Съгласно представената с писмо от ОПП –СДВР разписка посоченият електронен фиш е бил връчен лично на жалбоподателя на 01.04.2022 г. в ОПП –СДВР. От квитанция за извършено плащане безспорно се установява, че на 01.04.2022 г. глобата по него е била заплатена с отстъпка от 30%. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че липсват доказателства за влизане в сила на посочения ЕФ.

Съгласно §6 т.33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая нарушението е извършено в условията на повторност, тъй като срещу жалбоподателя е издаден Електронен фиш Серия К № 5446843 от 19.11.2021 г. на СДВР, който е влязъл в сила на на 18.04.2022 г. и се отнася за същото по вид нарушение.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

В конкретния случай нарушението е било установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon М“ 2 с № MD1192.

5

Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от проверка № 05- СГ- ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ същото е преминало успешно последваща проверка.

Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички реквизити, нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във вина. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. От съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, е видно, че от установената скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че нарушението, което му се вменява с процесния електронен фиш не е установено по безспорен начин. От показанията на св.Л. е видно, че записът от видео-радарната система, с която е заснето нарушението се прехвърля автоматично и обективно е невъзможно в ежедневната форма за отчет да бъде посочен броя на издадените впоследствие електронни фишове. Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че рег.табела на всяко МПС се сваля и монтира лесно, по делото липсват данни това да се е случило с неговия автомобил.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лева за 6 осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.