Решение № 1734 от 11.09.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София, 11.09.2016 г.

СГС,

VI-4, в открито заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Цветелина

Пецева, като разгледа т.д.N 5820/2015 г., установи следното:

СГС е сезиран с искова молба от И.С.Т., действащ в качеството на синдик на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с която са предявени срещу Н.Д.Г. и „А.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 13.01.2012 г. ответникът Г., представяйки се за пълномощник на търговското дружество в несъстоятелност е подал до НАП искане за възстановяване с вх.N 26-Б-655, въз основа на което е издаден акт за прихващане и възстановяване, с който е установено, че подлежащата на възстановяване суми на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност след прихващане възлиза на 312 210,15 лв. –главница и 158 264,95 лв. - лихва, които на 16.02.2012 г. са преведени от НАП по сметката на ответника Г., посочена в подадено от него искане за възстановяване.

Към датата на подаване на искането за възстановя ване „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е бил в производство по несъстоятелност, открито с решение от 19.10.2010 г. по т.д. N 171/2011 г. на

СГС, а с определение от 20.12.2011 г., вписано в ТР на 29.12.2011 г., И.Т. е назначен за постоянен синдик на търговеца. Сочи се в исковата молба, че синдикът не е дал разрешение да се упълномощи ответникът Г. да подаде искане до НАП и да получава суми, а пълномощното от 09.01.2012 г. /два месеца след откриване на производството по несъстоятелност/ е подписано само от управителя на „Б.“ ЕООД- в несъстоятелност, поради което упълномощаването е в нарушение на чл.635 ал.1 ТЗ, а извършените от ответника Г. действия са при липса на представителна власт. След получаване от ответника Г. на преведената от НАП сума в размер на 470 475,10 лв. е била преведена по сметка на другия ответник „А.С.“ ЕООД сума в размер на 396 000 лв., с което се уврежда „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, защото тази сума е следвало да се преведе по особената сметка на несъстоятелността. На 14.06.2010 г. между „Б.“ ЕООД и ответното търговско дружество е сключен договор за особен залог върху вземания на „Б.“ ЕООД от НАП за обезпечение на задължения на „Б.“ ЕООД, произтичащи от договор за доставка на маслодаен слънчоглед от 14.06.2010 г., а особеният залог е вписан в Централния регистър с N 2010070701278. Независимо от особения залог плащането на сумата в размер на 396 000 лв. от ответника Г. е в нарушение на закона, защото вземането на „А.С.“ ЕООД за неустойка по договора от 14.06.2010 г. не е прието в производството по несъстоятелност и не е включено в списъка на приети вземания, а предявеният от „А.С.“ ЕООД установителен иск по чл.694 ТЗ е отхвърлен. Дори и да бе прието вземането на ответното дружество удовлетворението му следва да се извърши по реда на част IV, гл.47 от ТЗ

– чрез изготвяне на сметка за разпределение от синдика. С получаване от ответника „А.С.“ ЕООД на сумата от 396 000 лв. „Б.“ ЕООД се е обеднил, а ответникът се е обогатил без основание.

Иска се от ищеца ответникът Г. да бъде осъден да заплати сумата от 74 475,10 лв., с която се е обогатил без основание, както и сумата от 22 732,95 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.09.2012 г. – 15.09.2015 г., а ответникът „А.С.“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 396 000 лв., с която се е обогатил без основание; при условията на евентуалност при отхвърляне на иска от 396 000 лв. срещу ответника „А.С.“ ЕООД се иска ответникът Г. да бъде осъден да заплати сумата от 396 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност; при отхвърляне на иска за сумата от 396 000 лв. се иска ответникът Г. да бъде осъден да заплати сумата от 396 000 лв., с която се обогатил без основание, както и сумата от 120 875,92 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.09.2012 г. – 15.09.2012 г.

Ответникът Г. е представил писмен отговор, с който е оспорил предявените искове с възражението, че при подаване на искането за възстановяване на суми до НАП е разполагал с нот.заверено пълномощно от Ц.Я.- управител на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с което е бил упълномощен за това действие, а едва с решение от 08.02.2013 г. по т.д.N 171/2011 г., постановено след упълномощителната сделка, са прекратени правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност.

Преведената от ответника по сметка на „А.С.“ ЕООД сума е за погасяване задължения на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, дължими по договор за особен залог, който е бил учреден за обезпечение на вземане на „А.С.“ ЕООД по договор за доставка на слънчоглед. Изпълнението по ЗОЗ не се спира при открито производство по несъстоятелност, а синдикът не може да се разпорежда с обезпеченото вземане, поради което процесната сума не е част от масата на несъстоятелността и не е имало основание да се превежда по особената сметка на несъстоятелността. Условията на чл.59 ЗЗД не са налице, защото ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца и не е налице връзка между обогатяване и обедняване. Освен това следва да се прилагат не правилата на неоснователното обогатяване, а правилата на договорната отговорност, защото е налице сключен договор за поръчка. Сочи се от ответника, че с ордери е предал на едноличния собственик на втория ответник сумата от 74 475,10 лв., поради което искът за сумата от 74 475,10 лв. е неоснователен. Искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен, защото при наличие на сключен договор не се прилага чл.45 ЗЗД. Поддържа се, че синдикът на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност е разбрал за решение от 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 445/2011 г. и е уведомил за него едноличният собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, пред който е декларирал, че вземането не се отнася към несъстоятелността, поради което на ответника е било възложено събирането на вземането. В производството по несъстоятелност е подадена декларация по чл.78 ДОПК, а по искането до НАП за превеждане не е налице уведомяване за отказ.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и възражението за ненадлежна представителна власт на ответника Г. за получаване на суми, защото управителят на длъжника не е имал право да упълномощава без съгласие на синдика. Освен това ответникът Г. не е имал никакви функции по изпълнението на особения залог, а съгласно чл.44а ЗОЗ постъпленията при събиране на обезпечено вземане се получават от депозитаря, който изготвя разпределение на постъпилите суми, но сумата не е преведена от ответника по сметка на депозитаря. Ответникът Г. е бил длъжен да преведе получената от него сума по сметка на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. Сочи се, че не е налице основание сумата да се получи от „А.С.“ ЕООД, защото обезпечените с особения залог вземания не са приети в производството по несъстоятелност, а предявеният от „А.С.“ ЕООД иск по чл.694 ТЗ е отхвърлен, поради което не е необходимо да се води иск за недействителност на особения залог. Синдикът не е декларирал, че вземанията на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност от НАП не се отнасят към несъстоятелността. Задължението на синдика по чл.43 ал.2 ЗОЗ да предаде заложеното имущество не дава право на трети лица да изпълнявят задължението на длъжника. Оспорва се да е сключен договор за поръчка между „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и ответника Г., защото пълномощното не представлява договор, а за сключването на валиден договор е необходимо съгласие на синдика, каквото не е изразявано.

Ответникът Г. е представил допълнителен писмен отговор, с който оспорва допълнителната искова молба с възражението, че с договор за правна защита от 29.10.2010 г. е упълномощен от „Б.“ ЕООД да го представлява в производството при обявяване в неплатежоспособност и в процедурата по несъстоятелност, а представителната власт произтича от управителя Я.а, която до 08.02.2013 г. е имала право да представлява и задължава Б.“ ЕООД. Дори и да се приеме, че управителят на „Б.“ ЕООД не е имал право да упълномощава без съгласие на синдика това обстоятелство е от значение за правните действия на управителя, а за негови нарушения не може да се търси отговорност от ответника Г., действал като пълномощник. Към упълномощаването на ответника Г. „А.С.“ ЕООД е имал вземане към „Б.“ ЕООД, обезпечено с особен залог, а синдикът е знаел за задължението на „Б.“ ЕООД, за упълномощаването, за подаване на искането до НАП, за получаване на сумите от ответника Г. и за превода на част от сумата по сметка на „А.с.“ЕООД. Сочи се, че извършените от ответника пълномощник действия са по указания на синдика. Ответникът Г. е изпълнил стриктно възложеното от упълномощителя и резултатите са приети от управителя на Б.“ ЕООД – Ц.Я.и от едноличния собственик – Румен Я..

Поддържа се, че с плащането на „А.с.“ЕООД е извършено доброволно изпълнение на обезпеченото с особен залог задължение, поради което не следва да се прилага процедурата по принудително събиране на задължението, а участието на депозитар е безпредметно. Излагат се съображения, че с оглед задължението за охраняване интересите на дружеството в несъстоятелност синдикът е следвало да направи искане до НАП за превеждане сумите по особената сметка, да предяви иск за разваляне на договорите, сключени между длъжника и „А.с.“ЕООД, респ. да се заведе иск срещу управителя на „Б.“ЕООД. Съдът по несъстоятелността не е бил сезиран с иск за недействителност на сключения между длъжника и „А.с.“ЕООД договор, а валидността на договора може да се провери само при предявен от синдика специален иск, какъвто не е предявен. За редовността на плащането от ответника Г. на другия ответник не е необходимо да се издават фискални бонове, защото е платено по предходно споразумение и наличен особен залог. Ответникът не се е обогатил, защото не е задържал процесната сума за себе си, а в изпълнение на възложеното пълномощно е извършил превод по сметка на трето лице.

Искът срещу ответника Г. е недопустим, защото не е установено по реда на ЗА нарушение на задълженията му на адвокат. Синдикът злоупотребява с процесуалните си права, защото избирателно насочва исковете само срещу някои от лицата, участвали в сложния фактически състав. При твърдение за вреди искът следва да се насочи срещу управителя на „Б.“ЕООД, който е упълномощил ответника Г.. Навеждат се доводи, че синдикът е знаел за процесното плащане, но не се е противопоставил и е дал мнение плащането да се извърши, както и че не е предприел действия за разваляне или установяване недействителността на договора за доставка на маслодаен слънчоглед и на договора за особен залог. Следвало е да се предяви иск срещу управителя на „А.с.“ЕООД. Прави искане за конституиране на трети лица.

Ответникът

„А.С.“ЕООД не е представил писмен отговор в преклузивния срок – с определение от 27.06.2016 г. молбата с правно основание чл.64 ГПК е оставена без уважение.

Представен е договор от 14.06.2010 г., от който се установява, че „А.С.” ЕООД е поел задължението да достави на „Б.” ЕООД 4000 тона маслодаен слънчоглед при цена от 490 лв. / без ДДС/ на тон.

Представен е договор за особен залог от

14.06.2010 г., с който „Б.” ЕООД в качеството на залогодател е учредил в полза на „А.С.” ЕООД залог върху свои вземания от НАП за възстановяване на ДДС, сред които и вземане от 408006,28 лв. по СД 1800-0998412/13.11.2008 г., който обезпечава задължения на залогодателя да заплати аванс по договор за доставка на слънчоглед от 14.06.2010 г. в размер на 2 352 000 лв.

Към договора е приложено потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози.

Представено е решение от 17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело N 1445/2011 г., с което е отменено решение от 01.12.2010 г. по адм.дело 3511/2009 г. на АС Варна и е отменен ревизионен акт *********/11.09.2009 г., издаден от ТД на НАП, с който за данъчни периоди 01,02,03,04 и 08.2008 г. е начислен ДДС в размер на 445 353,60 лв.

Представен е протокол от 04.10.2011 г., с който едноличният собственик на „Б.” ЕООД е приел решение управителят да упълномощи адв.Г. да получи сумите при отмяна на решение по адв.дело 3511.2009 г. на адм.съд –гр Варна и да преведе сумите на „А.С.” ЕООД, в чиято полза е учреден особен залог.