Решение № 155 от 22.08.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към решение №155 от 22.08.2022г. по ВЧНД№930/2022 на Окръжен съд-Бургас.

Предмет на въззивното производство е решение по НЧД№ 2519/2022 год., постановено на 25.07.2022 г. от Районен съд -Бургас, с което лицето С.

И. П. ЕГН ********** е настанено на задължително лечение по реда на чл.

157 и сл. от Закона за здравето.

Въззивният съд е сезиран по жалба на служебния защитник на освидетелстваното лице и производството се разглежда по реда на чл. 163, ал. 1 от ЗЗ.

С жалбата се иска отмяна на решението, като неправилно и неподкрепено от доказателствата по делото . Оспорва се наличието на втората от задължителните предпоставки за настаняване на лицето за задължително лечение, а именно същото да представлява опасност за околните или за себе си и настаняването на лицето в ДПБ "Раднево" би се отразило негативно на неговото състояние.Изразява се недоволство и от постановеното от първата инстанция предварително изпълнение на решението.

Застъпва се тезата, че намирайки се в конкретното болестното състояние , Пашов не е агресивен и не би застрашил живота и здравето си, не би представлявал опасност за своите близки и околните. Възразява поради това срещу извода, че е потенциално опасен да извърши престъпление.

Оспорва се и нанасянето на имуществени вреди върху чуждо имущество, каквито данни е обсъждало вещото лице.

Настоява се, че лицето има желание да се лекува и неговите близки, живеещи с него в едно домакинство му осигуряват постоянно наблюдение и грижи, в това число и редовното приемане на предписаните медикаменти.

Иска се да се постанови решение, с което се отмени настаняването за задължителното лечение на Пашов в болнично заведение, като се даде възможност същия да провежда лечението си в своя дом, под надзора на близките си-майка и брат. Така също, да се замени лицето изразяващо информирано съгласие за лечението , като вместо определеното от кмета на Община- Раднево длъжностно лице се назначи майката-Керанка Пашова.

В условията на евентуалност се претендира изменяване на решението в частта относно болничното заведение, в което да се проведе задължителното лечение, а именно от ДПБ -Раднево в ЦПЗ „Д-р Иван Темков“-Бургас.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа на наведените в нея основания. Пледира се също , в условията на евентуалност за намаляване срока на задължителното лечение. Правят се и доказателствени искания .

Редовно призовано в съдебно заседание освидетелстваното лице – С.

1

П. участва лично , посредством осигурена видеоконферентна връзка с ДПБРаднево.

Присъединява се към становището на защитника си адв.Билянова.

Заявява, че в момента вече се чувства „отлично“. Желае да продължи да се лекува, ако може в дома си, при своите близки.

Представителят на БОП дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на ВОС намира жалбата за допустима и частично основателна, по следните съображения:

Производството е инициирано от управителя на ЦПЗ“Д-р Иван Темков“-Бургас, с искане по реда на чл. 157, вр. чл.154, ал.3 от Закона за здравето по отношение на лицето С. И. П., с оглед на установено негово поведение заплашващо както неговото здраве, така и това на околните.

В съдебно заседание пред първата инстанция са събрани достатъчно доказателства, че лицето страда от психично заболяване - "Параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и обостряне с параноидно халюцинаторен синдром“

Заболяването е с голяма давност- от 2003г. и във връзка с него лицето е приемал съответни медикаменти. Наред с това, във връзка с настъпването на кризи влошаващи състоянието му, Пашов е и неколкократно приеман на лечение в ЦПЗ „Д-р Иван Темков“-Бургас по инициатива на майка му двукратно през 2013 г. и веднъж през 2014г. , когато е доведен по спешност, по повод прокурорска проверка.

Във връзка с прокурорска преписка, по сигнал на съседи за повреждане на чужди вещи-паркирани автомобил на улицата пред дома му, е възложено изследване за установяване неговото психическо състояние.

След извършване на необходимия преглед и при отчитане документите за болестното състояние на пациента, на П. било предложено лечение, което той отказал и подписал декларация в този смисъл. След изтичане на 24-часовия срок за принудително лечение, удължен с 48часа , същия продължавал да се бъде психотичен, некритичен към болестта си, силно негативистичен и с риск от агресивни прояви. това мотивирало управителя на Центъра за психично здраве да постанови настаняване на лицето на задължително лечение.

Районният съд назначил съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която да отговори дали С. П. се води на диспансерен отчет , страда ли от психично заболяване и с каква диагноза? Предвид заболяването, може ли да извърши общественоопасно деяние? Опасно ли е лицето за себе си в това състояние и за околните? Способно ли е лицето да изразява информирано съгласие за своето лечение. Така също, да предложи подходящото лечебно заведение за провеждане на лечението и срока на същото.

2

Според заключението по назначената и приета по делото СПЕ и медицинската документация по делото, по време на прегледа от лекар в ЦПЗ „Д-р Иван Темков“-Бургас, С. П. бил видимо спокоен, но вътрешно напрегнат, като интензивно саморазговарял по време на интервюто, мисловния процес протича разкъсано, дезорганизирано, с параноидни налудности. Установени са данни за вербални халюцинации владеещи поведението му.

Констатациите на експерта за дезориентираност, обърканост и некритичност към заболяването и нуждата му от лечение, при данните за предшестващо изследването му противоправно поведение му е дало основание да заключи, че при обостряне на симптомите , поведението на П. би представлявало заплаха за него и околните.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира за законосъобразен изводът на първата инстанция, че са налице предпоставките по чл. 155 от ЗЗ - медицинския и социален критерий по отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване е сред изброените в нормата на чл. 146 от ЗЗ, а представената и приета от съда СПЕ, извършена от компетентен за това лекар - психиатър и безспорно установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за лечение. Разяснява характера на заболяването и невъзможността за лечение на този етап в домашни условия. С поведението си, при обостряне симптомите на заболяването, е могло да се постави в риск здравето на околните или лично на П.

Наведените оплаквания от служебната защита, в тази насока не намират подкрепа в материалите по делото, поради което са и неоснователни.

Състоянието на лицето, въпреки провежданата в дома му медикаментозна терапия е усложнено, което навежда извода или за неизпълнение на лекарските предписания или за несвоевременно потърсена помощ за коригиране на терапията, при констатиране на нейната неефективност. Наред с това, конкретното състояние на лицето и отказа му да се лекува доброволно, създаващи предпоставки за застрашаващо или увреждащо поведение, са обусловили и необходимостта от задължителното настаняване за лечение на лицето.

Същевременно, следва да се отчетат и следните обстоятелства:

Описаната агресия, като проявна форма е с нисък интензитет и не създава значителна опасност нито за Пашов , нито за останалите членове от обществото. По делото отсъстват конкретни данни същия да е проявявал агресия вербална или физическа към други лица. Наред с това, в домашни условия за него се полагат постоянни грижи от близките му, в това число и за приема на предписаните медикаменти. Самият той, понастоящем също заявява желание да се лекува.

На следващо място, според показанията на свидетеля А. Л. от ДПБ –Раднево и лекуващ лекар на П., последния е в значително 3 по-добро психо-неврологично състояние, като в голяма степен болестната симптоматика е овладяна, но все още параноидно-халюцинаторния синдром е достатъчно силно изразен. Същевременно става ясно, че през целия период на лечение в болничното заведение С. П. не е проявил каквато и да е форма на агресия или автоагресия.

Настоящият въззивен състав дава вяра на изложеното от този свидетел, тъй като същия въпроизвежда своите преки и непосредствени възприятия за събитията едновременно най-близки до произнасянето на настоящата инстанция и наред с това с достатъчно ясно, подробно и пълно информативно съдържание за цялостното състояние и поведение на лицето през последния месец, от решението на първата инстанция, до разглеждане на жалбата срещу него от БОС. Накрая, но не по важност, медицинските знания и квалификация на изнасящия тези данни сочат и на тяхната обективност и прецизност.

Според изразеното становище на лекуващия лекар, настъпилото подобрение на С. П. му позволява да се лекува и в домашна среда, при добър контрол за редовния прием на предписаните медикаменти.

Ето защо, от една страна , при данните за болестното състояние на лицето и конкретните проявления предшествали прегледа му, поведението на П. при интервюто и заключението на вещото лице по СПЕ , правилно БРС е определил мястото за лечение на лицето.

Същевременно, предложения от експерта-психиатър срок за настаняване на задължително лечение е неоправдано дълъг, за което основно въззивната инстанция съди по настъпилата значителна корекция в състоянието на С. П.в за времето от по-малко от един месец в ДПБ –Раднево.

Този извод се затвърждава и от становището на лекуващия лекар, за липса на необходимост то да продължава в болнична среда, при условие, че се следи редовния прием на лекарствата назначени на пациента и се наблюдава неговото състояние.

Затова и настоящата инстанция намира, че следва да се намали определения период на лечение на лицето в Държавна психиатрична болницаРаднево, при форма на лечението стационарна , от 3 месеца на 40 дни.

По отношение информираното съгласие във връзка с провеждане на лечението, искането на защитата за замяна на определеното от кмета на Община-Раднево длъжностно лице с родител на подлежащото на лечение лице се явява основателно, предвид житейски логичната и обоснована лична заинтересованост на майката-К. Г. Г. от здравето на нейния син, както и данните по делото за полаганите от същата постоянни грижи за него до сега.

Поради това и същото следва да се уважи.

В останалите си части, решението на първата инстанция е правилно, законосъобразно и обосновано и не са налице основания за тяхното изменяване или отмяна .

4

Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.ева Стоянова

Членове:

ГЕОРГИ. ХР. ИВАНОВ

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Георги Дуков като разгледа докладваното от Петя Г. Г. Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600930 по описа за 2022 година на основание чл.163, ал.1 от Закона за здравето,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение №802 от 25.07.2022г. по НЧД №2519/2022год. на Районен съд-Бургас, като намалява срока на постановеното задължително настаняване и лечение спрямо С. И. П. с ЕГН:**********, от гр.Бургас от 3/три/ месеца на 40/четиридесет / дни.