Решение № 36 от 11.03.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№

36 11.03.2019 год. гр.

СТАРА ЗАГОРА

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на седемнадесети октомври година 2018 в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

КРАСИМИР РАЧЕВ секретар Маргарита Стоянова, като разгледа докладваното от съдията - докладчик РАЧЕВ

ВНЧХД № 1102 по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за установено следното:

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

С Присъда № 14 от 26.03.2018 год. постановена по НЧХД № 265/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимия А.А.А. е признат за невинен в това, че на 12.04.2016 год. в гр. К. в съучастие с подсъдимия М.Г.В. е причинил на тъжителя Ж.М.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което по обвинението по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е бил оправдаван.

Със същата присъда подсъдимия А.А.А. е бил признат за невинен в това, че на 12.04.2016 год. до хранителен магазин в центъра на гр. К. публично е обидил тъжителя Ж.М.Ж. в негово присъствие, като му е казал унизителните за честта и достойнството думи: „Ей, малоумник, пак не си си пил хапчетата“, поради което по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК е бил оправдаван.

Подсъдимият

М.Г.В. е бил признат за виновен в това, че на 12.04.2016 год. в гр. Крън е причинил на тъжителя Ж.М.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с което е извършил престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, а по първоначалното обвинение по чл.130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 е бил признат за невиновен и оправдаван.

С постановената присъда на КРС е отхвърлил предявения от тъжителя Ж.М.Ж. против подсъдимите А.А.А. и М.Г.В. граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лева по обвинението по чл. 148, ал. 1 т. 1 вр. с чл.

146, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият

М.Г.В. е бил осъден да заплати на тъжителя Ж.М.Ж. сумата от 1200 лв., за причинените му неимуществени вреди за осъждането по чл. 130, ал. 1 от НК, а в останалата част до 4000 лева гражданския иск е бил отхвърлен, като недоказан.

Тъжителят

Ж.М.Ж. е бил осъден да заплати на подсъдимия А.А.А. сумата от 600 лв., за направените от него разноски по делото.

Подсъдимият

М.Г.В. е осъден да заплати на КРС направените по делото разноски в размер на 1538,62 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия М.Г.В., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал жалба с която счита, че постановената присъда от КРС е несправедлива и моли въззивния съд да я отмени изцяло и постанови нова такава, с която да го признае за невинен, да отмени уважения гражданския иск с последиците от това, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

По делото е постъпило възражение от Ж.Ж. против подадената от подсъдимия М.В. жалба, с което тъжителя взема становище, че обвинението и против двамата подсъдими А.А.А. и М.Г.В. е било изцяло доказано по несъмнен начин и ги признае за виновни и по двете обвинения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата на подсъдимия М.В. и да се уважи изцяло предявения от него граждански иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимия А.А.А. заяви, че не се присъединява към подадената жалба, тъй като е признат за невинен от районния съд.

Пред въззивният съд повереника на тъжителя адв. Н.Г. моли да се потвърди атакуваната присъда на КРС, със съображенията подробно описани във възражението на тъжителя с/у жалбата на подсъдимия М.В., като алтернативното му искане е ако се отмени обжалваната присъда и въззивния съд да постанови нова такава, с която да бъдат уважени изцяло предявените от тъжителя Ж.Ж. искания за осъждането на двамата подсъдими и по двете обвинения и присъждане на целия му размер на поисканото обезщетение по гражданския иск, в размер на 4000 лв.

Тъжителят Ж.Ж. взема становище, че постановената от КРС присъда е абсолютно снизходителна и моли втората инстанция да постанови нова присъда, с която да бъдат осъдени и двамата подсъдими по двете повдигнати обвинения; да се уважи изцяло предявените граждански иск от 4000 лв. и да му се отмени осъждането за сумата от 600 лв., представляваща направените от оневинения подсъдим А.А. разноски по делото.

В съдебно заседание пред въззивния състав адв. Н.Н. - защитник на подсъдимия М.В. заяви, че искането на тъжителя Ж.Ж. за осъждане и на втория подсъдим А.А.А. е неоснователно, както и това за уважаване на гражданските искове в пълен размер тъй като, липса жалба в тази посока. Моли, да се уважи подадената жалба и въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подзащитния му М.Г.В. за невинен и по двете обвинения, както и да му се присъдят разноски по делото, черпейки правата си по чл. 336, ал.1, т.3 от НПК.

Подсъдимия

М.Г.В. в дадената му дума за лична защита заяви, че поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли, въззивния съд да го оправдае изцяло.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда постановена по НЧХД № 265/2017 год. по описа на КРС и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия и възраженията на тъжителя, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, настоящата инстанция стигна до извода, че подадената въззивна жалба срещу обжалвания съдебен акт е неоснователна, поради следните съображения:

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят Ж.М.Ж. страдал от личностово разстройство, тип „Органично разстройство на личността МКБ F07.0“ с изявени критерии на параноидна личност.

Притежавал висока вербална агресивност и склонност да използва остри думи.

На

12.04.2016 год. тъжителят Ж.М.Ж. отишъл да пазарува в магазините на центъра в гр. К., общ. К. с л.а.„О.В.“, с рег. № **********. Пред единият от магазините тъжителят видял подсъдимите А. и В., които ядели сладолед. На влизане в магазина подсъдимия А. казал по адрес на тъжителя: „Ей, го големия шофьор!“, а той им отвърнал пътьом: „Здравейте охлюви!“ и „Келеши!“. Подсъдимият А. на свой ред му казал „Бат` Ж., пий си хапчетата!“. Тъжителят излязъл от магазина, качил се на автомобила си и потеглил към дома си на ул. „Спартак“ № 14, а подсъдимите го последвали със скутер, управляван от подсъдмия А.. При слизането си от колата, някой от подсъдимите ритнал вратата на колата и тя прещипала IV-ти пръст на лявата ръка на тъжителя. Това му причинило разкъсно-контузна рана на този пръст. Подсъдимия А. извикал на тъжителя: „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“. Тъжителят тръгнал към двора на дома си, но след него тръгнал подсъдимия М.В.. Свидетелката М.Д., която била в двора си, опитала да препречи пътя на подсъдимия В. и застанала между него и тъжителя, но подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята. Подсъдимият В. започнал да нанася удари по главата на тъжителя, с което му причинил отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи; кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата очница, охлузвания по лицето и носа, кръвонасядане по брадичката на лицето; масивен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лявата повърхност на лицето и лигавицата на лявата буза, отоци по главата. От ударите тъжителят паднал.

Тогава подсъдимият започнал да го рита. От падането и ритниците тъжителят получил разкъсно-контузна рана и охлузване по ляво коляно, и оток по долния десен крайник. Докато подсъдимия В. нанасял удари по тъжителя подсъдимия А. го чакал, качен на скутера.

Тъжителят успял да се освободи от подсъдимия и за да преустанови действията на подсъдимия В., взел бухалка от колата си, с която нанесъл удар по предно вътрешната повърхност на дясното му бедро, с което му причинил двойно контурирано масивно кръвонасядане и оток. Това действие на тъжителя принудило подсъдимия В. да побегне по улицата, по посока на магазина, в който работила св. Е.А., където в този момент бил вече подсъдимия А. със скутера. Тъжителят тръгнал да гони подсъдимия В., държейки бухалката, която хвърлил по него, но не успял, да го улучи. Подсъдимият В. успял да се качи на скутера и с подсъдимия А. се отдалечили от мястото на инцидента.

Описаната фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите: М.М.Д., Е.А.С., Г.Д.М., Т.Г.М., И.В.М., С. Х.Н., СМУ № 109/2016 год., постановление за отказ да се образува ДП, СМЕ № 173/17год. и № 93/18 год.; съдебнопсихиатрична и психологична експертиза № 46/17 год., комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза № 71/17 год., които отчасти кореспондират с показанията на свидетелите: Д.К.Д., Д.П.К. и обясненията на подсъдимите А.А.А. и М.Г.В..

В хода на производството пред районния съд са били събрани няколко групи гласни доказателства.

В едната група гласни доказателства са - обясненията на подсъдимите, които отричат, че са нанесли побой и че подсъдимия А. е казал на тъжителя: „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“. Към тази група спадат показанията на св. К., доколкото той се представя за очевидец и установява, че наблюдавал инцидента от 40-50 метра; видял е идването на тъжителя и, че същият е замахнал с нещо като цепеница и е ударил с нея единия от подсъдимите, но не е видял някакви действия, които подсъдимите да са извършвали по отношение на тъжителя, както и показанията на св. Д.Д., която препредала думите на подсъдимите, че тъжителят ги е нападнал, но не е видяла конкретни действия на никой от участниците в инцидента.

В другата група гласни доказателства са - показанията на св. Д., която установява, че в нейно присъствие пред къщата им подсъдимия А. е казал на тъжителя: „Ей, лудия, пи ли си хапчетата?“, а подсъдимия В. е нанесъл побой на тъжителя.

В проведеното съдебно заседание пред районния съд подсъдимите не отричат присъствието на св. Д., от което следва, че тя е очевидец на инцидента. В тази група са показанията на св. М.Д., доколкото той косвено установява факти за нанесения побой над тъжителя и показанията на св. С., която установила, че е нямала видимост към къщата на тъжителя, но след като е чула викове видяла само, че тъжителят е гонил с бухалка бягащия подсъдим В. към скутера на подсъдимия А., и че тъжителят е хвърлил бухалката по подсъдимия В.. Следователно св. Статева е била очевидец на края на инцидента.

В третата група са показанията на останалите свидетели – Г.М., С.Н., Т.М. и И.М., като последните трима косвено са установили факти от инцидента.

Правилно първоинстанционният съд, предвид наличието на противоречия в първите две групи гласни доказателства, относими към предмета на доказване – нанасянето на телесна повреда и обида, е дало основание на съда да им направи подробен анализ. Обстоятелството, че св. Д.Д. е братовчедка на подсъдимия В., а свидетелите Д. са родители на тъжителя, не е достатъчна причина техните показания предварително да бъдат обявени като недостоверни, поради наличие на заинтересованост от изхода на делото.

В хода на производството не са били установени гласни доказателства, според които подсъдимия А. да е причинил телесни наранявания на тъжителя, поради което обвинението за нанасяне на телесна повреда по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, правилно е било преценено от първоинстанционния съд, че се явява необосновано и по него следва да бъде оправдан.

От обясненията на подсъдимия В. се установило, че тъжителят пръв му е нанесъл удар с бухалка в дясното бедро, но подсъдимият не му е нанасял удари. Ударът с бухалка като механизъм се потвърждава от експертното заключение на СМЕ № 93/18 год. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия А., което е дало повод на адв. Н. да пледира за прилагане института на неизбежната отбрана. Оспорва се и обстоятелството, че телесните наранявания, описани в съдебномедицинско удостоверение № 109/2016 год. и СМЕ № 173/17 год. са били получени по време на инцидента. Първоинстанционният съд не е дал вяра на тези обяснения и не е приел възраженията на защитника по следните съображения: