Решение № 21 от 25.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214000600029 по описа за 2021 година Русенски окръжен съд с присъда № 260002 от 16.09.2020г., постановена по НОХД 317/2020 г. по описа на съда е признал подсъдимата П. М. С. за виновна да е извършила деяние по чл.115 от НК и й е определил наказание при условията на чл. 55 от НК лишаване от свобода в размер на пет години, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение задържане под стража за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Признал е подсъдимата за невинна да е извършила деяние по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3 от НК и я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение в тази му част.

Присъдил е държавни такси и разноски.

Разпоредил се е с веществените доказателства по делото.

1

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата П.С.. Основанията, които се сочат за обжалването на същата са в няколко направления - неправилно приложение на материалния закон, тъй като според защитата деянието следва да се квалифицира като такова по чл.

118 от НК и явна несправедливост на наложеното наказание, претендира се наказание с приложението на института на условното осъждане. В този смисъл защитата претендира изменение на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат подадената жалба и молят същата да бъде уважена.

Претендират преквалификация на деянието от такова по чл. 115 НК в такова по чл. 118 от НК, както и намаляване размера на наложеното наказание и приложение на института на условното осъждане.

Представителят на прокуратурата заема становище, че атакуваният съдебен акт следва да бъде изменен. Предлага най- вече с оглед възрастта на пострадалата, както и всички особености, които следва да бъдат взети предвид, станали причина за извършване на деянието, наказанието по отношение на подсъдимата да бъде намалено от пет на три години лишаване от свобода, както и изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.

66 от НК с изпитателен срок от три години. В този смисъл също предлага да бъде изменен първоинстанционният съдебен акт, тъй като съдът не е отчел в пълна степен всички значими при определянето на наказателната репресия обстоятелства.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд възприема фактическата обстановка, такава, каквато е 2 приета от първостепенният съд и в най- общи линии се изразява в следното:

Подсъдимата П.С. е родена на 15.06.1929г. в с. Костанденец, обл.

Разград. Живее постоянно в с. Нисово, обл. Русе, не е осъждана, вдовица.

Дъщерята на подсъдимата, св. Й. П., през далечната 1970г. сключила брак с пострадалия А. А.. От брака си двамата имали родени две деца, вече навършили пълнолетие- св. С. А. С. и св. Н. А. С.. Подсъдимата живеела в с.

Нисово, а дъщеря й – със съпруга си в гр. Русе, в апартамент на ***********.

През последните години преди деянието, поради напредване на възрастта, здравословното състояние на подсъдимата се влошило и тя през зимата се местила да живее при дъщеря си в гр. Русе, тъй като й било трудно сама.

Отношенията в семейството не били добри, тъй като А. често употребявал алкохол, при което ставал агресивен и заядлив. Двамата съпрузи обитавали различни стаи, имали си отделен бюджет, хранили се самостоятелно и нямали интимни отношения. През 2017г. пострадалия А. започнал работа като охранител в „Оргахим”. Порасналите му синове работели и живеели в чужбина, а в семейното жилище живеели двамата съпрузи, подсъдимата и нейният правнук – св. К. С. С.. През зимните месеци на 2017/2018г. св. Й. А.а обитавала кухнята, пострадалия – хола, а подсъдимата и нейният правнук – спалнята. Когато бил трезвен А. се държал нормално с близките си, но когато употребял алкохол ставал агресивен и заядлив към тях, включително и към подсъдимата С. – карал й се, обиждал я, блъскал вратите в домът си. Тъй като пострадалия и съпругата му нямали интимни контакти, той настоявал подсъдимата да убеди дъщеря си да имат такива, ако не я заплашвал, че ако не убеди дъщеря си – тя ще я замести. Тези намеци смущавали подсъдимата, тя се срамувала от тези приказки, но не споделяла нищо на дъщеря си.

На 28.02.2018г. св. Й. А.а имала рожден ден. Около 06.30 ч. сутринта, подсъдимият се прибрал от работа, честитил на съпругата си рожденият й ден и легнал да спи. Св. Й. А.а отишла на работа. Около 14-14.30ч. пострадалият звъннал на съпругата си по мобилен телефон, за да пита къде са ключовете за сушилня на междинен етаж, тъй като там приготвял кисело зеле. Бил вече употребил алкохол, което обстоятелство св. А.а усетила по гласът му.

Отговорила му, че би трябвало да са на мястото, където стоят. Тъй като на определеното място ги нямало, пострадалия се ядосал, отишъл да попита и 3 подсъдимата, но и тя му отговорила, че не знае къде са. Това още повече го ядосало, тъй като бил обещал да занесе зеле на св. У.. А. започнал да блъска силно вратите. Продължил да търси ключовете за помещението и ги намерил около 15,55ч., след което телефонирал на св. У. да слезе пред блока след 15 мин., за да му даде зелето. Преди да излезе от домът си отново отишъл при подсъдимата и й припомнил, че трябва да разговаря с дъщеря си да има интимни контакти с него, иначе подсъдимата ще я замести. Заплашил също, че ще хвърли от терасата жена си, а след това и сам ще скочи. Подсъдимата била притеснена от чутото. Към 16.30 от работа се прибрала и св. Й. А.а. Св.

А.а видяла майка си, че е разстроена и плаче и разговаряла с нея и с внукът си К.. Разбрала, че ключовете за сушилнята са били поводът за поредния скандал. Скоро след това в домът си се прибрал и пострадалия А. А., който бил видимо пиян. Св. А.а му се скарала, че пак е правил скандали, но той не се извинил, а се прибрал в хола, която стая обитавал.

Около 17 часа, св. Й. А.а излязла за покупки за рождения си ден като оставила входната врата отключена. Останала сама с внука си, подсъдимата била силно притеснена. Тя била разстроена от случилото се, от приказките, които пред нея казал пострадалия, агресията му я плашила, мислила си, че този тормоз няма да свърши. Взела внезапно решение да премахне зет си, който неспирно тормозел всички в къщи.

П.С. заключила входната врата с ключовете на зет си, върнала се и видяла, че правнукът й е на компютъра със слушалки на ушите, затворила вратата на стаята, в която той се намирал. Отишла до входната врата, до която пострадалият държал бухалка, с дължина 67,5 см и диаметър на най- дебелата част – 4,7см. Влязла в хола, където бил зет й с бухалката, уверила се, че спи и му нанесла няколко резки удара с бухалката в главата – тилната и слепоочната област. А. се събудил, надигнал се и с ръце се опитал да се предпази, но бил замаян. Подсъдимата продължила да нанася удари с бухалката по главата му, като някой от ударите попаднали и по ръцете му, с които той се предпазвал. Всички удари били насочени в главата му, като само няколко попаднали в областта на ръцете му и били не – по- малко от шестнадесет удара. В резултат на нанесените удари на пострадалия била причинена черепно-мозъчна травма, несъвместими с живота увреждания, вследствие на което настъпила неговата смърт.

4

След това подсъдимата излязла от хола, измила бухалката, оставила я на мястото й. Видяла, че в хола има голямо петно с кръв- изтрила го с парцали, единият от които изгорила в печката, а другият оставила под леглото. По невнимание с чехлите си оставила кървави следи по коридора и по пода на хола. От притеснение разпиляла ролки тоалетна хартия в банята. Измила си ръцете, преоблякла се и си легнала като се завила.

Малко след това се прибрала дъщеря й – св. А.а и видяла, че в банята е разхвърляно. Попитала подсъдимата какво се е случило, а тя отговорила, че не знае нищо. Спомнила си, че като излизала оставила отключено, а като се прибрала входната врата била заключено. Отишла в хола при съпруга си и го видяла да лежи в кръв, решила, че може да е паднал и да се ударил, тъй като бил пиян. Подсъдимата дошла и казала, че нищо не знае. След това св. А.а сигнализирала на тел. 112. При пристигане на полицията подсъдимата се опитала да заблуди полицаите, като разказала история, че преди две седмици идвали двама колеги на пострадалия и се скарали с него по повод бременна жена.

Така изложената фактология се подкрепя от всички инкорпорирани по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 372 ал.3 НПК, тъй като производството е протекло по реда на чл. 370 т.1 от НПК, както и от приобщените в съдебно заседание показания на св. К. С. и С. С. и приетите и изслушани експертизи.

Възприетата фактология се подкрепя на първо място от свидетелските показания.

Св. Й. А.а е дъщеря на подсъдимата и съпруга на пострадалия. От показанията й се установява как е протичало през годините съвместното съжителство с пострадалия А. А. и какви конкретно са били отношенията в семейството. Апартаментът, в който живеели е съпружеска имуществена общност, като от две години с тях живеел внукът й – К. С., през зимата при тях живеела и майка й – подсъдимата С., тъй като не е добре здравословноимала операция на коляното и я боляло от студа, не била добре и със сърцето – често излизала от ритъм. Свидетелката е посочила какво е разпределението на ползване на стаите от всеки – холът се ползвал от съпругът й – там той си държал вещите, както и хладилник и си готвел сам, тя ползвала кухнята, а 5 внукът й – К. ползвал спалнята, като през зимата, когато жилището обитавала и подсъдимата – тя била в спалнята със своя правнук. Това разпределение е повече от 10 години. Със съпруга си само съжителствали заедно като съквартиранти. Пострадалият употребявал алкохол и като се напиел ставал раздразнителен, заядлив, правел забележки. Повече от 10 години със съпруга си свидетелката не е била интимна. Показанията на свидетелката досежно датата 28.02.2018г. касаят периодите непосредствено преди и след извършване на деянието. От тях се установява, че на този ден тя имала рожден ден. Сутринта пострадалия се прибрал от работа и й подарил цвете да рождения ден, след това легнал да спи, а тя излязла за работа. Свидетелката заявява, че получила обаждане от съпруга си около 14-14.30 часа на същия ден и по гласът му разбрала, че същият е вече пиян. Той я попитал къде са ключовете за помещението, в което той правил кисело зеле- сушилня.

Свидетелката му отговорила, че трябва да е на мястото си и не е у нея. След като се прибрала, тя видяла майка си, която започнала да плаче и й разказала, че Атанас е пиян и тряскал следобед вратите, помолила дъщеря си да не го закача, тъй като е пиян. Докато свидетелката била в кухнята, пострадалият си дошъл и тя му направила забележка за следобедните скандали, но той излязъл и си отишъл в стаята. А.а излязла да пазарува, без да заключи входната вратата. Когато се върнала й направило впечатление, че е заключено.

Прибрала се – възприела, че в банята има ролки тоалетна хартия по земята.

Отишла да пита майка си какво е станало, но тя й отговорила, че не ги е съборила тя. След това отишла при съпруга си и него да пита какво е станало.

Видяла, че лицето му е червено. Приближила се и установила, че това е кръв.

Помислила, че тъй като е пиян, може да е паднал и да се е ударил. Извикала веднага майка си и внукът си. След което сигнализирала на 112. Едва след това установила някой подробности в апартамента - че сякаш някой е бърсал пода от кръв, видяла кръв и в банята и по пода в коридора. При пристигането на полицията, майка й – подсъдимата С. първо казала, че я стяга сърцето, след това започнала да оплаква, че къщата останала без мъж, а накрая изведнъж съвсем спокойно започнала да разказва пред полицаите, че преди две седмици идвали някакви колеги на зет й, че се били скарали за бременна жена, че според тях била бременна от него и пр.