Решение № 43 от 12.05.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Чирпан, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Мария Ст. Халачева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20225540200061 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от ИВ. В. АНЧ., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на Такси-1 ООД, ЕИК ...... с постоянен адрес: гр.

..........., чрез адв. А.М. Д. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр.......... против електронен фиш серия К № 2629325, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да бъде изцяло отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок .

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:

1

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с изрично и подробно Разпореждане от 10.03.2022 г.

Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 2629325 е наложено на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2, т.5 от ЗДвП, затова че: “ На 19.03.2019г. в 9.38ч. в обл.

Ст.Загора,общ.Чирпан,път II-66, км.107+000 –на уширението пред експериментална база по памука в посока гр.Чирпан при ограничение 60км.ч., въведено с пътен знак В26, заснето с мобилна радарна система TFR1-M Отчетен толеранс от 3 %., с МПС ИНФИНИТИ КЮ 50, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ......... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 618, разрешена стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на скоростта – 110км/ч, превишена стойност на скоростта – 50км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

Изрично в обжалвания електронен фиш е посочено наличието на въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 60км./ч.

По делото се установи изрично наличието на пътен знак В26 на посоченото в ЕФ място, именно на път II-66 км.107+000. В тази насока съдът дава вяра на Справката от АПИ, че на 19.03.2019г. пътен знак В 26 /60 км.ч./ е бил наличен на републикански път II-66 при км.106+927 в ляво по нарастване на километража, като за пътния знак са изпълнени условията за видимост съгласно чл.14 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Същият е част от постоянната организация за движение, въведена със строителството на републикански път II-66. Справката на АПИ е придружена и със Схема с действително километрично положение на пътен знак В 26 / 60 км/ ч./ по път II-66 при км. 106+927.

В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 110 км/ч при разрешена скорост с пътен знак "В-26" от 60 км/ч, с превишение от 50 км/ч.

Посочено е мястото на извършване на нарушението, в обл. Ст.Загора, Община Чирпан, път II-66, км.107+000 посока гр. Чирпан при уширението пред експериментална база по памука.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

2

Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим Мобилна радарна система TFR1- М 618 клип 1804, т. е. годна радарна система преминала успешно проверка.

От горното безспорно се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км. ч., въведено с пътен знак.

Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на радарното средство, протокол за използване на АТСС, снимков материал, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая средство и ограничението въведено с пътен знак от 60 км. ч. за процесния участък от пътя.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. ".

По делото няма спор, че дружеството, на което представител е жалбоподателят, е собственик на процесното МПС.

В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи.

Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Съгласно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ Следователно в случая следва да се има предвид, че жалбоподателят е санкциониран именно в качеството му на представител на дружеството собственик на въпросното МПС.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включая сочените в жалбата. В ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са нарушени.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

3

Правната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

От обективна страна, процесното моторно превозно средство, е управлявано с превишена скорост – в случая със скорост, в участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е 60 км/ч.

Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР – Стара Загора и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП "... Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи", който именно образец е използван в случая.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

За прецизност съдът счита, че следва да посочи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, а нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ регламентира, че те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следва обаче да се отбележи, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е постановено съобразно действащата към момента на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена, поради което и в този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия момент.

Нарушението е установено по надлежния ред с приложените писмени доказателства, а при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят е уведомен за издаденият електронен фиш, не е подал възражение, като по този начин е осигурено участието му в развилото се производство по реализирането на административнонаказателената му отговорност и е гарантирано в пълна степен правото му на защита.

Съдът намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган.