Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 16.08.2023, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 136/2022
Вид
Решение № 100
Подписан
16.08.2023
В сила
26.09.2023
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 325 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Раднево, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100136 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Г. и А. И. Г. срещу Б. К. К., с която се предявяват активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД.

Ищците твърдят, че притежават при условията на съпружеска имуществена общност лек автомобил Д. Т. с рег. № ********. Твърдят, че на 01.10.2021 г. около 15,30 часа в гр. Раднево на ул. „Георги Кисьов“ /околовръстен път на Раднево/ ответникът Б. К. като управляващ лек автомобил БМВ 5 Ер Рейхе с рег. № ********, виновно причинил ПТП с управлявания от ищеца Н. Г. автомобил Д. Твърдят, че механизмът на ПТП бил следния: ищецът Н. Г. пътувал със семейния автомобил Д.

Т. като се движил в посока изток-запад по ул. Георги Кисьов и когато наближил разклон за ул. „Васил Левски“ се преустроил за извършване на маневра ляв завой и преди да предприеме маневрата бил ударен в предната лява част на автомобила си от страна на ответника, който се движил в същата посока зад ищеца, но предприел маневра по изпреварване на забранена част от пътя, сигнализирана с пътни знаци и маркировка с непрекъсната осева линия.

Твърдят, че ударът настъпил в насрещното платно за движение, като ответникът дори се движи със скорост около 140-150 км/час, която била 1 превишена. Твърдят, че след ПТП местопроизшествието било посетено от двама полицаи на РУ-Раднево, Р.А. и Й.Ч., които констатирали в протокол за ПТП с пострадали лица, че ответникът е предприел маневра изпреварване, без да се увери, че изпреварваното М. няма да промени посоката си на движение. Твърдят, че вследствие на ПТП собственото им М. имало значителни вреди, които го правили негодно за употреба и се наложило неговото бракуване и прекратяване на регистрацията му. Твърдят, че ищецът Н. Г. получил от ПТП и травматични увреждания като контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на поясната област. Твърдят, че на 08.10.2021 г. ищецът Н. Г. постъпил на лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в гр. Стара Загора и бил изписан с подобрение, а на 09.11.2021 г. постъпил в същото лечебно заведение, за да му бъде направена операция „деструкция на черепни или периферни нерви“, след което бил 30 дни на домашно лечение. Твърдят, че ищецът Г. бил нетрудоспособен общо за 69 дни, като въпреки направената операция и лечение с медикаменти, към момента още усещал силни болки при резки движения и затруднения при движение на снагата. Твърдят, че болките били силни след ставане от сън, като също не можел да се наспива от болки.

Твърдят, че на 01.11.2021 г. изпратили покана на ответника да заплати доброволно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и имуществени вреди, но ответникът дори не отговорил на поканата. Твърдят, че застрахователят на ответникът „Лев Инс“ АД изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1044 лв. за нанесени имуществени вреди, но считат автомобила на стойност от 4000 лв., тъй като бил основно ремонтиран за 3000 лв. Поради това искат от съда да осъди ответника да им заплати солидарно сумата от 2500 лв. за причинените имуществени вреди на собственото им М., както и да осъди ответника да заплати на ищеца Н. Г. общо сумата от 5000 лв. причинени неимуществени вреди от ПТП за травматични увреждания както следва: контузия на главата 1500 лв., мозъчно сътресение 1000 лв., контузия в поясна област 2500 лв., всички суми ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. К. К., чрез адв. П., в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че оспорва твърденията относно начина за причиняване на ПТП и че е предприел незаконосъобразна маневра. Твърди, че за ПТП се водило АНД по описа на 2

РС-Раднево във връзка с издадена НП № 21-0327-000693 от 27.10.2021 г. на началника на РУ-Раднево и прокурорска преписка № 11982/2021 г. на РПСтара Загора, ТО-Раднево, по които нямало влезнал в сила акт. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Принципно за възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

С протоколно определение от 13.09.2022 г. съдът е обявил за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 13.04.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил, че не са налице признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищците следва да докажат, че са собственици при режим на СИО на лек автомобил Д. Т. с рег. № ********; твърдения механизъм на настъпване на ПТП на 01.10.2021 г. по вина на ответника, от който са възникнали материални вреди за ищците в размер на 2500 лв. за погиване на техния собствен автомобил и за възникнали травматични увреждания на ищеца Г. контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия в поясна, извършена операция и усещани болки в продължителен период време, както и размера на неимуществените вреди.

По делото е прието като писмено доказателство свидетелство за регистрация /голям талон/ от 12.11.2020 г. /л.17/, от който е видно, че лек автомобил марка Д. Т., рег. № ********, с рама KLAUF75614K947305, е регистриран на името на ищеца А. И. Г.. По делото е прието заверено копие 3 на удостоверение за сключен граждански брак от 16.11.2003 г. /л.18/, от което е видно, че ищците Н. Н. Г. и А. И. Г. са сключили граждански брак на 16.11.2003 г., тоест към момента на регистрацията, съответно придобиването на М., ищците са били в граждански брак, поради което същото е придобито при режим на СИО.

Относно механизма на настъпване на ПТП по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.10.2021 г. /л.6/, снимков материал към него /л.7-8/ и план-схема на ПТП /л.9/ е видно, че е описано ответникът Б. К. К. при управление на собствен автомобил БМВ 5 ЕР РЕЙХЕ с рег. № ******** да е предприел маневра изпреварване без да се убеди, че изпреварваното ППС няма да промени посоката си на движение, в зоната на кръстовището, където се е намирало. По делото е прието като писмено доказателство НП № 210327-000693 от 27.10.2021 г. /л.72/ за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по случая, но от същото не се установява пряко механизма на деянието. Тези писмени доказателства обаче като косвени потвърждават установения механизъм на деянието от събраните гласни доказателства, в това число на свидетели очевидци. От тези доказателства се установява, че два автомобила Алфа /това е Алфа Ромео, неустановена по делото чия е/ и БМВ /управлявания от ответника автомобил/ се изпреварвали точно на детелината от паметника към посока трите чучура, където св. Д. Г. влизал в движението, управлявайки своя автомобил.

Свидетелят е видял, че двата автомобила са карали бързо и взаимно са правили опити да се изпреварват, или жаргонен език „са се дърпали една друга“. Св. Г. видял в един момент как „алфата“ се прибрала вдясно и „БМВ“то продължило да изпреварва „алфата“, което се случило вече на отбивката към стадиона, която е на няколко стотин метра от детелината. Тогава свидетелят Г. видял колата на ищеца Д. Т. с включен ляв пътепоказател /мигач/ и в този момент набралия голяма скорост автомобил на ответника БМВ го ударил „със страшна сила“ отпред вляво, в следствие на което автомобилът на ответникът се качил на шумоизолиращите прегради.

След това разбрал, че на ищеца му станало лошо от удара от ПТП и като служител на реда, младши инспектор в РУ-Раднево, извикал колегите си от КАТ.

4

По делото е прието заключение на САТЕ /л.91-109/, от която е видно, че механизмът на ПТП е следният: на 01.10.2021 г. в светлата част от денонощието в гр. Раднево по път II-57 в посока изток към запад се е движил лек автомобил Д. Т. с рег. № ********, управляван от ищеца Н. Г., който предприел маневра завиване наляво към ул. Васил Левски. В същото време зад него и в лентата за насрещно движение и при наличие на непрекъсната осева линия /тоест е забранено изпреварването/ се е движил ответникът Б. К. с л.а. БМВ с рег. № ******** със скорост на движение около 92 км/ч и опасна зона на спиране 80 метра. Лекият автомобил Д. Т. предприема маневра завиване наляво, в който момент лекият автомобил БМВ е бил на около 32-33 метра от автомобила на ищеца и мястото на удара, което разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране на БМВ при движение със скорост от 50 км/ч. Настъпил удар, като мястото на удара се намира върху платното за насрещно движение, в която лента л.а. БМВ не е имал право да се намира, най-малко да изпреварва и да се движи със скорост от 92 км/ч в рамките на населеното място. След удара л.а. Д. Т. се установява в дясната лента на платното за движение, а л.а. БМВ се отклонява леко наляво спрямо посоката си на движение, преминава през северния бордюр на източния разделителен остров и се удря в стълб на информационна табела, след което пресича лентата за движение, която е предназначена за включване към ул. Васил Левски и се удря в бетонен парапет с височина около 50 см, върху който са разположени шумоизолиращи панели и се възкачва върху тях.

В подкрепа на изложения от вещото лице механизъм са приложени и снимки от ПТП. Вещото лице е посочило, че технически причини за настъпване на ПТП са предприемане на маневра изпреварване от М. БМВ в зоната на кръстовището, при наличие на непрекъсната осева линия и пътен знак В24, както и движение на л.а. БМВ със скорост по-висока от ограничената за движение в населено място.

Съдът намира, че свидетелят Д. Г. е безпристрастен, а като свидетел очевидец е възприел изцяло ПТП, което съдът намира за изцяло безпротиворечиво установено в изложения по-горе механизъм, в който смисъл са всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност. Затова съдът намира, че ответникът е причинил въпросното ПТП чрез нарушаване на няколко правила на движението в участъка, където освен да е забранено изпреварването, същият е шофирал неразумно, не е владял управлението на 5 автомобила си, не се е съобразявал с пътните знаци, маркировка и останали участници в движението. За пълнота съдът намира, че следва да посочи, че в своята практика дори намира подобно поведение на пътя при нисък интензитет на обществената опасност като проява на дребно хулиганство, а при висок интензитет на обществената опасност и за хулиганска проява по смисъла на чл. 325 НК. Независимо от извършването на административно нарушение, самото поведение на водач на М., управлявайки автомобил като средство за извършване на престъпно деяние, демонстрира пълно незачитане на законовия ред /правилата на ЗДвП и правилника по приложението му/ чрез извършването на тази специфична непристойна проява/действие, с която грубо нарушаващи обществения ред в сферата на пътната безопасност и изразяваща се в явно неуважение към обществото, в частност и на останалите участници в движението, които често стават невинна жертва на подобно поведение на пътя, за което е ноторно известно и множеството медийни случаи последните години, назависимо дали шофьорите употребяват алкохол или опиати.